„Сакралното мазе“ – любимият Театър 199 „Валентин Стойчев“ ни подарява:

ШОТЛАНДСКАТА ПИЕСА

Тази история оглежда шекспировия шедьовър през погледа на нашия театър. А съдбата е отредила на сценичния работник Богдан необичаен жребий: да премине през седем постановки на „Макбет“, в седем различни театъра в България, през седем различни времена. Свързал живота си със сцената, постепенно Богдан става пленник на пиесата. Мечтата му да застане пред публика, да бъде Макбет, е неговият най-голям копнеж. Все по-настойчив, все по-отдаден, Богдан вече е готов да направи и немислимото… и няма какво да го спре.

На сцената ще чуете текст, който е писан и превеждан с мисълта за конкретни актьори. Когато правих българската версия на пиесата на Георг Жено, аз, както и той самият, съм чувал гласовете на Боряна, Милко, Ованес. 

И както се случва често в театъра, има много страници текст, който е написан, но няма да чуете на сцената. Не защото не е добър, а защото да се лишиш от него също е изкуство. Отнемането е част от самото творене. Ето няколко реда, които остават в моите папки и версии, но така или иначе са ваши:

Остави плътта. Не можеш да свалиш петното на позора –

заслужено или нанесено от чужда злоба.
Неопетним е само този дух и той не рови
в телесните неща… а ги надмогва.

Георги Тенев

Елате, духове, сега, които сейте мисли за убийство
в душата на човека! Елате и ме разженете!
Жената в мен изтрийте, от корен ме преобразете
в бесен тигър! Сгъстете ми кръвта, вратите
на всяко разкаяние да бъдат заковани и препречени,
да няма ни проблясък на човешката природа в мен и да
не клати нищо страшното решение, което взех –
и да не пречи нищо, никой, никак да се превърне то
в изпълнен акт и действие!
На тези тук гърди и женска плът
духът ви зъл, о, демони на злото
да легне и се нагости
на бялото и млечно вещество
наситени – тъй сякаш че е жлъчка!
Ела, ти, гъста нощ, от адски мрак покрита
и в черното да удря моя нож –
без да оглежда и да пита!

За авторите

ГЕОРГ ЖЕНО, роден през 1976 г. в Хамбург, е театрален режисьор и директор. Повече от двадесет години създава проекти в Германия, Русия, Украйна и България. Съосновател е на Teatr.doc, Democracy.doc и Театър „Йозеф Бойс“ в Москва. През 2015 г. основава „Театър на разселените хора“ в Киев. Неговата украинска кинолента „Филмова школа №3“ получава Голямата награда на международното жури в конкурса „Поколение 14+“ на 67-ия Международен филмов фестивал в Берлин през 2017 г. От 2022 до 2024 г. е художествен ръководител на Социално-театралния център „Теспис“ в Немско-сорбския народен театър в Бауцен. За което, през 2025 г. е удостоен с престижната в Германия държавна награда „Лесинг“.

АНАСТАСИЯ ТАРХАНОВА, родена през 1995 г. в Москва, е театрален режисьор, сценограф и дизайнер. От 2017 до 2022 г. работи като сценограф и видеохудожник в театър „ПостПлей“ в Киев. През 2018 г. получава диплома по театрознание от Руската академия за театрално изкуство (ГИТИС) в Москва. От 2018 г. разработва театрални проекти като сценичен и видеохудожник съвместно с режисьора Георг Жено в Украйна, България, Русия и Германия. От 2022 г. е директор на международния театрален фестивал „Добре дошли другаде“ в Бауцен заедно с Георг Жено.