След телевизионния успех на сериала за тайнствената птица мамник по едноименния роман на Васил Попов, авторът зарадва читателите си и с третото книжно томче от фолклорната си криминална поредица. Също като „Мамник“ и „Лехуса“, и третата книга разкрива още в заглавието, че този път Божана, Митко, Айра и компания ще мерят сили с митично същество, наречено “Аждер“ (Изд. „Колибри“). Наред с аждера, читателите ще се запознаят и с много други омагьосани твари, божества, святочери, вещери и ще научат в детайли личните истории на двама от главните герои за третата книга – Бранимир (представен в „Лехуса“) и Дана (част от разказа още от събитията във Вракола). Но нека първо накратко да представя „Аждер“.

Сюжетът

Една мрачна любовна легенда се превръща в действителност в продължението на „Мамник“ и „Лехуса“

Пет години след последната ѝ среща с митично създание от българския фолклор Божана води привидно нормален живот. Но няма нищо нормално в кълбовидните мълнии, които синът ѝ предизвиква, когато е ядосан. Нито пък в опустошителните пожари, които заплашват странджанското село Усое, където въпреки водната криза продължават да растат случаите на открити удавени жени.

Какво се крие в тайнствените води на язовир „Караеврен“? Какво свързва всички удавени жени, открити в близост до потопеното село и останалия на дъното асклепион?

Божана и Митко отново ще се срещнат с Бранимир, за да опитат да разкрият загадка, която ще ги отведе далеч подир сенките на облаците и забравени древни божества.

Впечатленията

Както често става с поредиците, читателите се привързват към личните истории на героите и следят с интерес развитието им. По тази причина една от любимите ми сюжетни линии е свързана с Божана и Митко и случващото се около тях. Така в света на „Аждер“ най-любопитно ми беше представянето на Явор, сина на Божана и плътеника Лазар, който, също като родителите си, е любопитно и необикновено момче. В духа на магическия фолклорен свят на историята момчето също притежава неподозирани и необикновени сили, които тепърва ще се учи да овладява и използва. С обучението му се захваща Бранимир – вид вещер, който е от отбора на добрите. Той се появява още в „Лехуса“, но житейската му история, както и мисията му, са подробно обяснени именно в „Аждер“, където той заема по-глава роля. С оглед на края на книгата, очаквам героят да стане още по-интересен и в четвъртата част от поредицата, която ще носи заглавието „Караеврен“ (като язовира, около който се заплита историята в „Аждер“).

Ключова за сюжета на третата книга обаче е личната история на Дана, която познаваме още от събитията във Вракола и борбата с мамника. Освен повелителка на кучетата съботници, Дана таи сила и знания, които е получила от тъмните сили в историята. Тя обаче ги използва за добро и ще й се наложи да ги използва и срещу герои, към които е била привързана. Дана продължава да се доказва като верен помощник на Божана и Митачето и закрилник на малкия Явор.

А Митко си остава все такава добра душица, със свежо чувство за хумор. Новите чудовища в историята са още по-лоши и трудни за разбиране и преборване и той честичко си спомня за „добрите“ времена, когато трябваше да се бият само с една черна птица – „мамка му и мамник“ е новата му кулова реплика, с която да бъде запомнен от читателите.

Трябва да призная, че втората част от поредицата – „Лехуса“ – за мен беше леко объркваща и ми стоеше незавършена като история. По тази причина „Аждер“ много ми хареса, тъй като в нея виждам дълбочината на „Мамник“. Третата част за мен обясни част от събитията в „Лехуса“, надгради и подреди детайлите. В нея също са преплетени съвременни обществени проблеми и също като в „Мамник“ – има дълбока причина за смъртните случаи, които нашите полицаи се впускат да разследват.

Наистина оценявам замисъла на Васил Попов да преплете в едно фолклорни митове и мотиви, история и съвременни български проблеми като корупция, бежански вълни, незаконна търговия с антики, замърсяване на природата и неблагоприятното отражение на всички тези фактори върху човешкия живот и здраве. Нашата съдба като българи е именно сбор от духа на нашите предци и предизвикателствата на днешния свят, част от които сами си причиняваме. Защото човешкият фактор (като действия, бездействия и решения на колектива и отделни индивиди) движи съдбата ни като общество и народ. Разбира се, без да навлизам в подробности, за да не издам важна част от сюжета, но обществените теми, засегнати в една на пръв поглед фолклорна приказка, са тежки, значими и определено е хубаво, че ни се напомнят, макар и в литературен вариант.

Скоро в StoryTel ще излезе и четвъртото томче и нямам търпение да го чуя с гласа на Владимир Пенев.

Избрани цитати

–        Все още държеше ръката й и се любуваше на златния пръстен, когато й каза няколко реда от Библията, цитирайки „Песен на песните“: Положи ме като печат на сърцето си, като пръстен на ръката си, защото любовта е силна като смърт; ревността – люта като преизподня; стрелите й са стрели огнени; тя е пламък много силен.

Големи води не могат угаси любовта и реки не ще я залеят“.

–        Внезапно Айра скочи от лодката, но и тя – също като останалите кучета от нейната призрачна глутница, явно беше придобила способността да ходи по водата. Лаят на съботниците се смеси с бученето на мотора на лодката, която приближаваше все по-бързо храма „Света Марина“. Щом стигнаха църквата, Айра и кучетата й се нахвърлиха директно на човекоядните коне на тракийския цар Диомед.

–        Божана отвори портата и безпроблемно влезе в двора. Направи й впечатление, че не беше заключена. Митко тръгна подире й, но се изсмя:

– А кво стана с приказките за „частния имот“, душицо? Нито имаме заповед, нито нищо…
– Мисля, че баш на тебе, Мите, няма нужда да обяснявам, че е невъзможно едновременно и да се борим с чудовища, и да спазваме закона.

–        Святочерът рече, дека син ти требе да иде до Вракола… Да усвои силата на местото, където Лазар уби навремето мамнико… А и Бранимир требе да говори с духа на Арсеное при оня некропол у Зарог, дека с Лорчето открили сребърната огърлица и Златната ръка…

–        Един мъж кат се влюби, само за своите чувства си мисли. Само он е важен! Мисли си дека знае све. Рисува си картини у главата. Пише си сам истории за несбъдната си любов… И ич не се замисля за жената – дали го е обичала она, какво изобщо е сакала?

–        Гневът взе превес над всички останали емоции, които бушуваха в момчето в онзи момент, а мълнията, която яростта му отключи, удари покрива на казанджийницата. Тухлената постройка се разтресе гороломно и една от гредите й лумна в пламъци. Като осъзна, че животът му е наистина в опасност, Явор започна трескаво да търси начин да се измъкне от проклетото място и от облаците задушлив дим.

Малко за Васил Попов

Васил Попов е роден през 1990 г. в София. Завършил е екология в Софийския университет „Свети Климент Охридски“, след което три години работи за телевизионния канал „Нешънъл Джиографик“. Страстта му към фотографията го води на впечатляващи места из цяла България, а интересът му към българската природа и фолклор застава в сърцевината на бъдещия му творчески път. През 2020 година печели първия конкурс за оригинален аудиосериал, организиран от Storytel Studio. Така на българския литературен пазар се появява „Мамник“ – произведението, което променя историята на жанровата литература у нас и продължава да разкрива пред хиляди читатели енигматичните лица на българското народно творчество.

Автор е и на книгите „Вълчи разкази“, „Пермафрост“ и „Лехуса“.

* * *

Колонката на Гери е поредица на първия ни гост-автор – Гери Бенчева.

Блогър, пътешественик, страстен почитател на хубавата литература, кино и театър, Гери е автор на блога Приказки и мисли за непораснали деца.

„От онези с многото мечти и големите емоции.

И от онези, които събират усмивки“, както казва тя. Гери ще продължава да ни вдъхновява да четем книги, да заставаме пред малкия и големия екран, да пътешестваме… да откриваме красотата на света.