За радост на многобройните почитатели на Амели Нотомб, на български език излиза новата ѝ книга „Толкова по-добре“ – един затрогващо интимен разказ, ода за приспособяването, за куража и за независимия дух. Преводач е Светла Лекарска. Художник на корицата e Стефан Касъров.

„Толкова по-добре“ (ИК „Колибри“) отвежда читателя в Брюксел през 1942 година. Поради рисковете от бомбардировки 4-годишната Адриен е поверена за два месеца на злобната си и тиранична баба. За да понесе враждебната атмосфера, момиченцето възприема поведение, което се резюмира с две думи: „Толкова по-добре“. През целия си живот, чак до смъртта си през 2024-та, Адриен ще използва тази вълшебна формула, за да оцелява.

Този път Амели Нотомб посвещава таланта си на образа на своята майка, на която дава името Адриен. Историята започва като жестока приказка, за да премине накрая в трогателна интимна изповед – самата Нотомб влиза в повествованието със своите съмнения и страхове в двойната роля на разказвачка и читателка на собствения си текст. „Толкова по-добре“ звучи като дълго любовно писмо на една дъщеря към нейната майка.

Толкова по-добре

Амели Нотомб

– На крак!

Това беше любимата команда на нейната майка, само че този път гласът беше на баба ѝ. Четиригодишната Адриен реши да не се събужда. Защо да се подчинява на ужасната стара жена, при положение че толкова обича да спи?

– На крак! – повтори старицата с нелепо нежното име маминка.

Възмутена от тази леност, бабата изтръгна с едната си ръка завивката, с другата вдигна Адриен и я завлече насила в трапезарията. Хвърли я на стол до масата, където я очакваха купа мляко с кафе и чиния с мариновани херинги.

– Това ти е закуската.

– Не съм гладна – каза Адриен.

– Не ме интересува. Майка ти те е поверила на мен, лапай.

– Това не ми харесва.

– Никой не те кара да го харесваш. Война е, бъди благодарна, че въобще имаш какво да ядеш.

Момиченцето хапна една маринована херинга. Беше отвратителна. Оставаха още две. Замисли се дали не може да ги погълне, без да дъвче. С глътка кафе това ѝ се видя възможно. Напъха двете риби в устата си, отпи от напитката и после наведнъж преглътна всичко.

Не беше предвидила вкуса на комбинацията от кафе и маринована херинга, който незабавно доведе до логичния резултат – повръщане.

– Калпазанка! – изкрещя маминка. – Добре поне че повърна в чинията! Ще ти бъде по-лесно да го изядеш.

– Повръщаното не се яде – заяви Адриен, наясно с правилата.

– Тук ще ми се подчиняваш. Забранявам разхищенията.

Детето замръзна за няколко секунди.

– Шамар ли искаш? – попита старата.

Изумена, малката изгълта съдържанието на чинията. Случи се това, което можеше да се очаква – всичко отново излезе.

– Не ми разигравай комедии – отсече бабата. – Няма да станеш от масата, докато не изядеш всичко.

Адриен погледна чудовището и разбра, че изпитва удоволствие да я мъчи. Намираше се в трудна ситуация, подобно на гномите от страшните приказки, които ѝ разказваше майка ѝ. Как ли биха се справили те? Стори ѝ се, че някоя подходяща фраза би могла да я измъкне от ситуацията. Опита с „абракадабра“, „фокус-мокус“, „Сезам, отвори се“, но нищо не проработи.

„Сам-сама съм тук с тая луда старица и никой няма да дойде да ме спаси“, проумя Адриен. Сигурно много други четиригодишни деца от хилядолетия насам са били изправяни пред гибел? Без съмнение, някакъв инстинкт им е подсказвал, че вече няма надежда и че не остава друго, освен да изтърпят мъчението докрай.

Но не това се случи с Адриен. Нещо се вмъкна в съзнанието ѝ, вселената загуби власт над нея и едно чудотворно откритие, състоящо се от две думи, я удари като гръм – толкова по-добре.

Беше ги чувала от майка си и без да е сигурна, че схваща смисъла им, осъзна – разрешението е в доброто настроение, нещо като жизнерадостна версия на хладнокръвието.

„След като съм в ръцете на садистка, ще я погледна право в очите и ще си кажа наум спасителното „толкова по-добре“.“

И ето, Адриен изправи рамене, изгледа спокойно противника си и изяде повръщаното, без да прави гримаси. След това изпи купичката мляко с кафе.

Бабата я наблюдаваше с подозрение, сякаш се питаше какъв ли гаден номер ѝ готвят.

– Благодаря за закуската, маминко. Може ли да стана от масата, моля?

Старата отведе малката в хола и остана с нея десетина минути, за да се увери, че няма да повърне зад гърба ѝ. Когато съмненията ѝ изчезнаха, стана и напусна стаята.

– Може ли да играя навън?

– Не, ще стоиш тук.

– А ако ми се допишка?

– Тоалетната е наблизо.

Бабата грабна огромна връзка ключове и заключи два пъти вратата на хола. Адриен видя в това гаранция, че ще я оставят на спокойствие, и започна да изследва новото място.

За писателката

Амели Нотомб е сред най-четените френскоезични автори в света. Повече от три десетилетия романите ѝ неизменно са на челните места по продажби. Някои от тях са екранизирани, а „Любовен саботаж“ е превъплътен в театрална пиеса и опера. Със своята неизтощима фантазия и ексцентричен стил Нотомб е абонирана за успеха още от 1992 г., когато излиза първият ѝ роман „Хигиена на убиеца“. През 1999 г. белгийската писателка печели Голямата награда на Френската академия за „Изумление и трепет“, екранизиран под режисурата на Ален Корно. „Речи против Катилина” от 1995 г. е удостоен с награда „Жан Жионо”, награда на телевизионния канал „Пари Прьомиер”, награда на Френско-европейските литературни асоциации и награда „Ролан дьо Жювнел”. Романът „Жажда“ ѝ носи заслужена номинация за „Гонкур“ и първо място в класациите за бестселъри на Франция. С логото на „Колибри“ у нас са издадени повечето ѝ книги, в т.ч. „Първа кръв“, навярно най-личния и вълнуващ роман на писателката, за който са ѝ присъдени награда „Рьонодо“ 2021 и Европейската награда „Стрега“ 2022.