Една от любимите ми български пътешественички Изабела Шопова изпълни с литературно вдъхновение моя завършек на 2025 г.с новата си книга „К като Корея“ (Изд. „Колибри“). Харесвам нейните истории, защото са базирани на лични впечатления и преживявания. Въпреки че тя отдавна не живее в България, а в далечна Австралия, в книгите й за приключения в далечни и чужди земи винаги има интересни паралели с нашата държава, култура и народопсихология. Настоящата книга за Южна Корея е много добър пример за таланта й да убеждава, защото ако преди нея някой ми беше казал, че ние с корейците си приличаме, щях да приема това твърдение с голяма доза скептицизъм. Впечатленията ми след книгата вече са по-различни, но нека започна с кратко представяне на любопитното четиво.

Сюжетът

Някога позната като Страната на утринния покой (или Страната на утринната свежест), днес Южна Корея е Страната на К-чудесата. На контрасти и противоречия, на невъзможни съчетания, на парадокси и оксиморони, на невъобразими изобретения, уникални събития и преживявания. Модерни технологии и древна история, култура и роботи, икономически бум и конфуциански ценности, кимчи и К-поп, атомни скривалища и будистки храмове, военни бази и свещени лотоси, свръхбогатство и скромно себераздаване. Идеалната дестинация за търсачите на сериозен културен шок, за геймърите и за гурме туристите. Звучи като измислена страна. Като фантасмагория на подпийнал писател фантаст или сюжет на още млад, недообучен изкуствен интелект.

Обаче я има на картата.

Така че, като се наслуша на невероятни корейски истории, човек просто си купува билет до Сеул, за да се убеди с очите, ушите, носа и небцето си, че реалността (корейската такава) е по-странна и от най-развинтената фантазия (на човека или на изкуствения интелект). „К като Корея“ разказва за чудесата и приключенията, които пътешественическият тандем – майка и дъщеря, български австралийки – среща по пътя си, докато следва своята Корейска мечта.

Впечатленията

Нека първо да направя едно необходимо признание – запознах се с „К като Корея“ като любопитен читател без особено задълбочени познания за региона. По-скоро съм на любителско ниво. Не съм посещавала нито една азиатска държава и нямам лични впечатления от този наистина различен континент и древните народи, които го обитават. По тази причина за мен книжката беше едно много хубаво четиво, което да ми даде нови знания, но ми липсва елементът за лично сравнение и критика, който биха имали хората, докоснали се до Южна Корея или поне до някоя от другите азиатски държави.

„К като Корея“ е много лична книга, представена през мирогледа на авторката Изабела Шопова и впечатленията на нейната дъщеря Бояна. В продължение на 12 дни майка и дъщеря обикалят столицата Сеул, като успяват за кратко да разгледат и едно малко провициално градче. Всеки един ден от престоя им в страната е представен хронологично, като същевременно Шопова запознава читателите и с детайли от историята на Северна и Южна Корея, бита и културата в региона, влиянието на религията и геополитиката върху развитието на страната, особеностите на кулинарията и нравите на съвременните корейци, както и предизвикателствата пред модерното корейско общество.

Много любопитен за мен беше контрастът между модерност и социално неравенство, който се наблюдава в Южна Корея. Докато Сеул е като „космически“ град – с роботи, високи технологии и хотели на бъдещето, най-възрастната част от населението на страната живее в дълбока бедност, която от своя страна води до висок брой самоубийства сред възрастните. От друга страна, младите хора също са подложени на невероятен натиск за успешно кариерно и житейско развитие, което също води до психични разстройства и самоубийства. Отделно, жените не са достатъчно защитени и равноправни, което ги прави често жертви на домашно насилие и психически тормоз, без адекватни опции за разрешаване на проблемите.

Честно казано, бях потресена от информацията за статуса на жените в корейското общество до не чак толкова отдавна – те са съществували не просто безгласни и без право на мнение и участие в обществото, но дори не са имали право на собствени имена. Ако пък са имали нещастието да не могат да родят мъжко дете (дори не говорим за опцията да нямат деца), са били презирани и публично унижавани от обществото. Да, преди век жените дори в западния свят също са били без право на глас, висше образование, професия, банкова сметка и т.н., но липсата на собствено име звучи повече от унизително. Има и други исторически факти за страната, които са стъписващи, но все пак не е редно да разказвам всички акценти от книгата.

А и е време за по-ведрата и пътешественически любопитна част от приключението на Изабела и Бояна.

Кулинарията на Южна Корея заема значителна част от книгата. И има защо. Тя е различна, ароматна, огнена и богата на ястия, които да предизвикат небцето на един чужденец. Най-много ми допаднаха разказите за кулинарни уроци в частни домове на любезни и предприемчиви корейки. Този достъп до местните хора наистина помага за изграждане на лични впечатления. И въпреки че ориз и кимчи са задължителна храна за всяка корейска трапеза (и непоклатим стереотип!), корейската кухня далеч не се изчерпва и тях. Палачинки, туршийки, морски деликатеси и пържено пиле. Списъкът е дълъг, а най-хубава е храната в малките местни гостилнички.

С интерес проследих и историческия очерк на континента като цяло, за взаимоотношенията на Южна Корея с Китай, Япония и, разбира се, Северна Корея. За мизерията, жестокостите, глада и войните, които този народ е познал, както и за оризищата, за азбуката, за традициите и конфуцианството. Няма как да бъде представена страната и без илюстрация на популярните по цял свят к-поп, манга, к-филми, козметика и литература. Какво прави тези „феномени“ толкова харесвани и как влияят на икономическото развитие на държавата? Записах си няколко препоръки за филми и музика, които със сигурност ще прегледам, за да мога да си онагледя описанията в приключенската книга.

В „К като Корея“ има по малко за всеки вкус и интереси – политика, история, социални теми, литература, музика, кулинария, традиции, музеи, паркове, срещи. Особено срещи. Срещи с чуждестранни туристи. Срещи с корейци. Срещи с непознати. Срещи, които разказват историята на една уж популярна, но все така непозната държава. Държава, която може да е пример за икономически растеж и модернизация, но и разказ за самота и страдание. Разказ, представен през очите на две българки, за които със сигурност може да се каже, че са граждани на света. Не знам дали книгата ще ви вдъхнови да посетите Южна Корея, но със сигурност ще ви подтикне да научите повече за нея. Страхотно четиво за пътуване, плаж, зимен следобед. Ще попътувате с думи, ще се посмеете и натъжите, но със сигурност това литературно приключение ще ви направи по-любопитни към региона и хората му…  или поне на мен така ми подейства.

Избрани цитати

–        В разбиранията на Изтока усмивката не е доказателство за радост, тя може да е опит за позитивизъм и прикриване на емоциите, израз на стоицизъм, за да ободри другите хора, или може да говори за неудобство (в Азия хората се смеят, когато се чувстват неловко), или за нещо друго, но сама по себе си не изразява радост.

Само хармонията и вписването в обществото са определящи за щастието.

–        Китайските печати и японската махаща котка в Инсадонг са още едно напомняне за географско-историческите корени на корейската култура. В страната, възникнала в пресечната точка на мощните гравитационни полета на две империи, всичко – от храната и традиционните костюми, текстила и архитектурата, изкуството и езика до политиката, икономиката и технологиите – е хем уникално, неповторимо, оригинално корейско, хем с китайско-японски привкус и аромат. Особеност, която Корея споделя и с балканската си близначка България, също възникнала в пресечната точка на Азия и Европа, където също се гордеем с уникалните си гозби, език, фолклор, възрожденска архитектура, шевици, неравноделни тактове, ама като се вглеждаме по-отблизо, те все имат нещо сродно я с турската, я с гръцката, я с римската, я със славянските култури и традиции.

–        Според корейското конфуцианство мощната триада от хан, хънг и чонг – устояване на трагедията, себераздаване и радост от малките неща в живота – е в основата на щастието и просперитета. Тя е често споменавана в корейските предавания, поезия и музика, лежи в основата на корейската идентичност и е толкова устойчива във времето, така вкоренена в културата, че нейните проявления могат да бъдат проследени във всяка сфера от живота на корейците от древността до днес.

–        В корейската традиция числото три е свещено, означава хармония, символизира конфуцианското триединство на небето, земята и човека – човекът е посредникът чрез „Трите съкровища“ (знание, морал и уважение) поддържа баланса между небесното и земното.

–        Ето го разковничето за феноменалния успех на корейските сериали – хората имат нужда от морал и ценности. И к-драмата им ги дава. Не само със сюжета и художествените внушения, но и с качествата и на главните герои.

–        Корейските писатели създадоха нов литературен жанр, наречен „изцелителна литература“ – предимно кратки форми (разкази и новели), които са пълната противоположност на екшъна, трилъра, криминалето или драмата. Целта им не е да ги прочетеш да един дъх, да прелистваш страниците с настървение и да препускаш през сюжета, а напротив – изцелителната литература съзнателно избягва интензивната драма, бързото развитие на действието, като вместо това създава уютно литературно пространство, където читателите могат да намерят спокойствие и емпатия, топлина и съчувствие, хармония и емоционално лечение. Изцелителният жанр позволява на читателите да регулират собствените си емоции чрез преживяванията на героите.

–        Корейската дамска мода – елегантна, подчертаваща талията, материалите са леки, въздушни, детайлите – изящни, цветовете – свежи и пролетни. Младите момичета почти без изключение носят много светъл, почти бял фондьотен, който придава призрачно, прозрачно качество на кожата им. Ангелско. Като на порцеланови кукли (…) Метрото е пълно с дребнички корейски богини на младостта и красотата, чиято възраст ми е невъзможно да отгатна – всичките изглеждат непълнолетни.

Откъс от „К като Корея“ на Изабела Шопова

Още от приключенията на Изабела Шопова – Изабела Шопова ни развежда из Горната и Долната земя… или как се обикаля света с книга | Jasmin.bg ; „На юг от разума” разказва непозната приказка за Антарктида | Jasmin.bg

Интервю – Изабела Шопова: Единствените пречки по пътя към мечтите ни са тези вътре в нас | Jasmin.bg

Малко за Изабела Шопова

Изабела Шопова е родена през 1971 г. във Варна. През 2002 г. се мести в Нова Зеландия, като в продължение на години пише писма и статии за живота там. Тя принадлежи към онази част от човечеството, „дето все търси и не намира, дето не може мирно да седи”. Пътешественичка със завидна култура, бликащо чувство за хумор и неудържим стремеж за превъзмогване на кодирани в човешката природа страхове, тя има зад гърба си няколко бестселъра, строго съобразени със съветите в нейния „Самоучител за преднамерено убийство на скуката”. Първата й книга носи заглавие „На изток – в рая” и разказва за живота в Нова Зеландия, Страната на дългия бял облак, както я наричат, където Изабела емигрира през 2002 година. После идва ред на Австралия, разположена „На запад от рая”. Научихме как се готви артишок, що е то Куинсландър, къде зимуват крокодилите и още много фундаментални факти за битието и мирозданието. Едно от най-емблематичните й приключения пък е описано в „На юг от разума” – свидетелство от първа ръка, че дори и след началото на третото хилядолетие, Антарктика си остава утопичен резерват с митичен ореол.

* * *

Колонката на Гери е поредица на първия ни гост-автор – Гери Бенчева.

Блогър, пътешественик, страстен почитател на хубавата литература, кино и театър, Гери е автор на блога Приказки и мисли за непораснали деца.

„От онези с многото мечти и големите емоции.

И от онези, които събират усмивки“, както казва тя. Гери ще продължава да ни вдъхновява да четем книги, да заставаме пред малкия и големия екран, да пътешестваме… да откриваме красотата на света.