Колкото и да е поизтъркана фразата, че с книгите обикаляме света, има такива, за които това важи с пълна сила. Особено писаните от пътешественици. Нашенката Изабела Шопова, която вече познаваме от включването в една от мисиите ни до Антарктида („На юг от разума” разказва непозната приказка за Антарктида | Jasmin.bg), е от смелите, дори безразсъдни пътешественици, чиито истории ни оставят без дъх. Имах високи очаквания за новата й книга „Приказки от Горната и Долната земя”(Изд. „Колибри“), но, признавам, тя ги надскочи. Романът е едно литературно изживяване, изпълнено с динамика, безброй спирки и криволичене между географски ширини, езикови бариери, държавни граници, превозни средства, култури и народи. С това четиво Шопова разгръща потенциала си, като съчетава лични истории, пътеписи, много чувство за хумор с любопитство и педантичност към детайлите. Компания й прави дъщеря й Бояна, която определено носи жаждата за нови преживявания в кръвта си.

Сюжетът

След лепкавата жега на Буенос Айрес тук всичко е чисто, свежо и хрупкаво като прясно изпрани чаршафи, уютно като планинско селце, пролетно като лютиче, цветно като шепа бонбони, усмихнато като слънчев лъч, синенебо като детски сън. Добродушно и смайващо самотно. Далече, далече от глъчката и шумотевицата, от тълпите и цивилизацията, от бързането и стреса, чак най-отдолу, най-на юг, най-накрая на земята. Fin del Mundo. Краят на света.

Така Изабела Шопова описва Ушуая, градчето в най-южната част на Земята, краят на света, който със сигурност няма да сложи край на пътешествията ѝ.  Този път тя описва приказните си пътешествия по света, който не е спирала да кръстосва в продължение на десетилетия. Обикаля Горната земя – Русия от 2009 година с безумната ѝ бюрокрация и красотата на московските ѝ църкви, Поднебесната империя – Хонконг и комунистическия китайски „рай“, либералната Ниска земя, където майка и дъщеря правят безуспешен наркотичен опит. Десет години по-късно я виждаме в Чернобил, за който Изабела пише потресаващ пътепис. През 2015 г. пътешественичката прекосява Долната земя – Буенос Айрес с футбола, тангото и живописните си улици, супердолния край на Аржентина и на планетата, Ушуая, за да преброди след това южните островни земи Нова Каледония, Роторуа, Вануато, Нумея, Мар Преди да се завърне в Бризбън и във времето и да ни разкаже за своята Австралия и нейните уроци по щастие.

Всичко това е написано с типичното неподражаемо чувство за хумор на Изабела, с езиковите ѝ и стилови инвенции, колоритните описания, невероятното богатство на речника. Минути на истинско удоволствие очакват читателите ѝ – и тези, които вече я познават и ценят, и тези, които за първи път ще посегнат към нейна книга.

Впечатленията

„Приказки от Горната и Долната земя“ е един много информативен, но и много личен разказ. Изабела Шопова се грижи старателно за нашите знания и представя всяка от дестинациите си както през личната си перспектива, така и с кратки исторически и географски очерци. Двата елемента се допълват и не могат един без друг. Споени са с много ведрост, шеги, закачки и премеждия.

Като цяло книгата е доста весела и разтоварваща, а приключенията на майка и дъщеря ме накараха да се смея с глас. С изключение на една от главите – тази, посветена на Чернобил. Изабела Шопова посещава атомната електроцентрала със спътници от Австралия. Единствените опити за ведрост в тази част от романа идват от двамата млади гидове, които развеждат групата из изостаналите във времето селца. Най-вероятно, защото все пак хората се стараят да не плашат туристите допълнително, а искат да ги предразположат, за да могат те да усетят атмосферата няколко десетилетия след трагедията. Трябва да призная, че научих няколко нови и леко фрапиращи истории за района. Не знаех, че една малка част от населението се е върнала и си живее и се препитава там, а сцената с бабите в църквата ме порази. Библейското предвещание за Апокалипсис също ме накара да потреперя. През цялото време, докато четях със затаен дъх тази глава, усещах лек страх, неувереност, страхопочитание, горчиви спомени от един нечовеколюбив режим и не на последно място – преклонение пред природата. Оказва се, че дори и в почвата да има опасни дози радиация, зелените дръвчета и храсти са обвили тежките конструкции на човешките постройки, пътища и всякакви бетонни грозотии. Мисля, че това място на Земята е доказателство, че човекът с всичките му безумия е много, много малък в сравнение с природата, която е способна да се лекува дори след такива ужасяващи трагедии, несъвместими с нашия живот.

Най-много се забавлявах в Азия. Сблъсъкът на две различни култури, като например стремежът на азиатците към стерилност на летищата, натрапчивите вкусове на храните им и лошите инструкции на английски, са предпоставка за гафове. Не мога да избера коя история беше по-впечатляваща – пускането на бойлер, пътуването с такси, избирането на храни в ресторант или тестването на вкуса им. Най-любопитно пък ми беше в Аржентина. Описанията на шарените улички и квартали и темпераментът на хората ме накараха да потърся видеа в YouTube, за да ги видя. Просто исках да усетя тези горещи описания с очите си! Тук е моментът да вмъкна, че това, което ми липсваше в книгата, е снимков материал. Смятам, че една – две снимки от личния архив от всяка дестинация щяха да са добър завършек на историите, да ги направят още по-лични и по-„живи“ в главите на читателите. И може би дори да ни доразкажат нещо без думи.

Най-моето място беше Нидерландия и по-специално – Амстердам. Причината е тривиална – това е единствената дестинация от романа, която и аз съм посещавала и някои от споменатите места и впечатления ми бяха познати. Наистина има значение дали си изпитвал някое преживяване, което не се забравя. За мен пътуването с лодка по каналите на Амстердам е такова и го преживях отново благодарение на книгата. Това е и частта от „Приказки от Горната и Долната земя“, която ми помогна да сверя мирогледа си с този на Изабела Шопова. Установих, че имаме сходни усещания за атмосферата на тази част от света. Пфу, добре, значи и на другото да се доверя тогава! Разказът ме накара да съжалявам, че не съм се поинтересувала повече от диамантената индустрия в района. Но определено не съжалявам, че не изпробвах ледения бар!  

Като за завършек – Изабела Шопова е авантюрист, достоен за уважение. Дали ще пътува през протока Дрейк, ще изкачва планински връх за напреднали или ще обикаля по летища с треска и кашлица – тя не се отказва. Страниците на книгата й са доказателство, че тя е от хората, които черпят живителните си сили по улиците на непознати градове, като попиват нови култури и се срещат с нови хора. Самият факт, че принадлежи едновременно на Горната и Долната земя, я прави един истински гражданин на света! Препоръчвам!         

Интервю – Изабела Шопова: Единствените пречки по пътя към мечтите ни са тези вътре в нас | Jasmin.bg

Изабела Шопова: Единствените пречки по пътя към мечтите ни са тези вътре в нас

Избрани цитати

–          Горният и Долният свят са като различни планети.

Символично представени от белия и черния лебед – все лебеди уж, но всъщност различни видове, еволюирали в изолация. Не могат да създадат потомство и даже рядко се срещат (освен по страниците на енциклопедиите), защото обитават различни полушария. Като пингвините и белите мечки. Черният лебед е австралийски, долноземец. Белият – европейски, горномахленец.

–          Размерите и многообразието правят още по-трудно да се охарактеризира Австралия с няколко думи. Защото е страна на контрасти. На почти несъвместими противоречия. Пустини и тропически гори, дългогодишни суши и опустошителни наводнения, страховити горски пожари и урагани 5-а степен. Най-слабо населеният континент (ако не броим Антарктида), с пренаселени мегаполиси, най-древната човешка цивилизация и най-кратката писана история. Всичко в Австралия е объркващо, подвеждащо, различно, необичайно. Дървета, които не правят сянка, животни, които ходят изправени, бозайници, снасящи яйца, нелетящи птици, летящи бозайници, сухи реки, непресъхващи езера в пустинята, снеговалежи в широколистни вечнозелени гори. Лятна Коледа и зимна ваканция през юли.

–          Колко е просто – трябва само да се приближиш на крачка до смъртта, да се сблъскаш очи в очи със собствената си тленност, да повярваш в смъртността си и тогава духът ти се извисява, рее се волен и безпределно щастлив. Усмивките не слизат от замръзналите ни лица въпреки студения вятър и пищящите от болка крака, а пакетчето солени бисквити се оказва най-вкусната и изтънчена храна, докосвала някога устните ни. Блаженство и наслада!

–          Каквото и да твърдят официалните документи, жертвите са много повече от 28, това го знаят всички. И никак не е преувеличен патосът на монумента, който ги величае като спасители на света. В Чернобил Европа се е разминала на косъм с пълното унищожение и обезлюдяване на целия континент. Вторичната (този път атомна) експлозия, която героичните „ликвидатори“ предотвратяват, е щяла да надхвърли хилядократно мощността на атомната бомба в Хирошима. Радиоактивното замърсяване е щяло да направи Стария континент напълно необитаем. Зловещото библейско пророчество ни се е разминало като по чудо. Чудо, което дължим не на божествена намеса, а на безпримерния героизъм и саможертва на стотиците хиляди „ликвидатори“.

–          Всичко в Амстердам май е построени в хиляда шестотин и някоя си година – каналите, къщите, мостовете, църквите (…) Разходката по каналите разкрива още една особеност на града. Не марихуаната, проституцията, архитектурата, велосипедите и кафенетата са истинската му същност (макар за туристите да изглежда така), а водата. Бушуваща, наводняваща и перманентно заплашваща да нахлуе в отвоюваните територии, сякаш дошла от световните океани, които амстердалци са прекосили, покорили и пребродили; опитомена в многобройните канали, които свързват града с морето и света. Амстердам е възникнал и продължава да съществува в битката на три мощни природни сили – яростната водна стихия, неумолимият човешки дух и вятърът.

–          Отнема ни 15-ина минути на отчаяни тълкования и перифразиране на странното, граматически неиздържано, абсолютно безсмислено изречение в напразни опити да отгатнем какво се е опитвал да каже авторът (или евентуално какво е пушил, докато е съчинявал умотворението си).

–          Пушена скумрия. Котка на покрива. Димяща скара на терасата. С дъх на пикник и детство. Плочник, дувар, узерли домати, пепелник, цигарен дим и турско кафе. Обърната назад. Втренчена в миналото. Пристъпваща в бъдещето. Прашна и жежка, гримирана, опушена, охлузена, разнебитена, но жизнена. Страстна. Чаровна и различна. Враждебна, мъдра и усмихната. Космополитна. Расте, но не старее.

Малко за Изабела Шопова

Изабела Шопова е родена през 1971 г. във Варна. През 2002 г. се мести в Нова Зеландия, като в продължение на години пише писма и статии за живота там. Тя принадлежи към онази част от човечеството, „дето все търси и не намира, дето не може мирно да седи”. Пътешественичка със завидна култура, бликащо чувство за хумор и неудържим стремеж за превъзмогване на кодирани в човешката природа страхове, тя има зад гърба си няколко бестселъра, строго съобразени със съветите в нейния „Самоучител за преднамерено убийство на скуката”. Първата й книга носи заглавие „На изток – в рая” и разказва за живота в Нова Зеландия, Страната на дългия бял облак, както я наричат, където Изабела емигрира през 2002 година. После дойде ред на Австралия, разположена „На запад от рая”. Научихме как се готви артишок, що е то Куинсландър, къде зимуват крокодилите и още много фундаментални факти за битието и мирозданието. А „На юг от разума” свидетелства, че и днес, двайсет лета след началото на третото хилядолетие, Антарктика си остава утопичен резерват, територия с митичен ореол. 

* * *

Колонката на Гери е поредица на първия ни гост-автор – Гери Бенчева. Блогър, пътешественик, страстен почитател на хубавата литература, кино и театър, Гери е автор на блога Приказки и мисли за непораснали деца.

„От онези с многото мечти и големите емоции. И от онези, които събират усмивки“, както казва тя.

Гери ще продължава да ни вдъхновява да четем книги, да заставаме пред малкия и големия екран, да пътешестваме… да откриваме красотата на света.