Емилия дел Валие е борбена жена в мъжки свят. Съвсем млада тя се впуска в опасно приключение – да отразява гражданската война в Чили. Тя е и от първите жени, които дръзват да потърсят мястото си в света на писателите и журналистите. В света на мъжете. В края на историята обаче следва най-трудното й пътешествие. Това към корените й. “Името ми е Емилия дел Валие“ (Изд. „Колибри“) е най-новата книга на латиноамериканската писателка Исабел Алиенде. И този път тя не изневерява на стила си и ни представя една магическа, женска, чувствена и спираща дъха история.

Сюжетът

Годината е 1866-а. Ирландска монахиня, прелъстена и изоставена от чилийски аристократ, ражда момиче, Емилия дел Валие. Отгледана от любящ втори баща, тя израства като независима личност, противопоставя се на обществените норми и се отдава на призванието си да пише. Изпратена като репортер в Чили по време на гражданска война, Емилия е изправена пред изпитания. Там среща баща си и разцъфва голямата ѝ любов.

Емилия дел Валие е поредният пълнокръвен женски образ, изваян умело от Исабел Алиенде, в този завладяващ роман за любов и война, за преоткриване на себе си и за себеутвърждаване.

Впечатленията

Романите на Алиенде винаги са чувствени и изпълнени с духове и магия. И теми, свързани със света на жените, техните тегоби, нещастия, борби, характери, чувства и цялата гама от обществени стереотипи, които обгръщат понятието жена. В този нов роман Алиенде засяга важен и турбулентен момент от историята на Чили – държавата, в която тя самата е израснала. Гражданската война между фракциите на президента Хосе Мануел Балмаседа и Конгреса е кървава, жестока и изправя един срещу друг отрудените и непокорни чилийци. Алиенде доста умело поставя героинята си на фронтовата линия между двата лагера и разказва на читателя историята на конфликта. Въпреки че официално Емилия не заема страна, защото все пак е в страната в ролята на журналист, тя развива известни пристрастия. Другата гледна точка пък се отразява от нейния доверен колега Ерик, който е опората й още с първите стъпки в професията. Макар и в разгара на военен конфликт, личната им история надделява и се превръща в основна част на сюжета в края на романа.

Именно краят на книгата отвежда читателите, които познават творчеството на Алиенде, в нейните магически светове. Емилия тръгва на пътешествие към себе си и корените си. Душевният й мир е скрит в една почти обезлюдена гора, в чиито поли се крие тайнствено езеро. Героинята ни показва за пореден път своята независимост и борбен дух, като извървява този път сама, защото усеща, че това пътуване ще разкрие нейната истинска същност и само така ще може да продължи живота си спокойно.

Независимият дух на Емилия е подчертан особено чрез сравнението с другия изявен женски образ – този на майка й. За разлика от дъщеря си, майката има тежко детство и израства в особено строги религиозни норми. Една наивна емоционална грешка променя живота й, след като забременява от мъж, който няма никакво желание да поеме отговорност за детето си. Въпреки това, жената успява да намери любящ съпруг, който осигурява спокоен и достоен живот за нея и дъщеря й.

Както често се развиват отношенията майки-дъщери, младата дама отхвърля рамките, зададени от строгата й майка и извоюва правото си да тръгне по свой път, въпреки майчините заръки. Емилия се привързва много към втория си баща и следва съветите му. Той я тласка към света на познанието и литературата и насърчава мечтите й. И още – за разлика от майка си, Емилия не таи безгранична омраза към биологичния си баща. Тя го намира, готова е да го изслуша, а защо не и да прости, а милосърдието й преобръща живота и на двамата.

Не на последно място място, книгите на Алиенде винаги са ми носили тъга. Тъгата от това, че описват тежки събития и човешки съдби, които трудно могат да бъдат променени. Именно нейните книги са ми създали виждането, че хората в Латинска Америка имат голяма нужда от магиите, духовете и суеверията като част от живота им, защото само така могат да минат през всички тегоби и предизвикателства, които той им поднася. Въпреки тежкия сюжет, „Името ми е Емилия дел Валие“ за мен е книга и с положителен заряд и завършек. Книга, изпълнена с вдъхновение, сила и житейски уроци за всички нас.

Избрани цитати

–        Заглавието „лоша жена“ се превърна в семейна шега. Майка ми ме възпитаваше в здрави католически принципи, подобни на втълпените й от монахините: грехове, покаяние, вина, небе, чистилище и ад, а когато съпругът й се намесваше в моя полза, за да смекчи правилата, тя безапелационно го прекъсваше с аргумента, че е техен дълг да възпитат добра жена. Спорът секваше. Тя така и не обясни точно какво означава добра жена, но ако следваме традицията, това е глупачка, която се подчинява на наложени от други хора правила.

–        Да си жена е много неизгодно за постигане на успех в света като цяло и в една изцяло мъжка професия, в частност. Но при положение, че беше невъзможно да съм мъж, поне можех да се държа като такъв.

–        Разумът е призван да осветява действията ни, проповядва моят Папо, но сърцето игнорира разума и следва своя собствен порив.

–        Как е възможно от зората на присъствието си на тази планета хората систематично да се избиват едни други? Какво фатално безумие носим в душите си? Стремежът към унищожение е нашият първороден грях.

–        Всички имаме лична градина, където пазим тайни, разкаяния, омрази, изпълващи ни със срам; но там пазим също скъпоценни спомени, които искаме да съхраним непокътнати, защото веднъж споделени, те се разронват като хляб в супа. Никога не съм се опитвала да нахълтам в чужда градина, защото ревностно браня своята.

Откъс от „Името ми е Емилия дел Валие“ на Исабел Алиенде

Още рецензии за Исабел Алиенде – „Портрет в сепия“ – за силата на тайните от миналото | Jasmin.bg ; „Цвят продълговат в морето“ – за невъзможната любов към човек и родина | Jasmin.bg

Малко за Исабел Алиенде

Исабел Алиенде, родена в Перу и израснала в Чили, е писателка, феминистка и филантроп. Тя е сред най-четените автори в света, с продадени над 80 милиона екземпляра от книгите ѝ, преведени на 42 езика. Автор е на редица високо оценени от критиката бестселъри, в това число „Вятърът знае името ми“, „Виолета“, „Цвят продълговат в морето“, „Къщата на духовете“, „За любовта и сянката“, „Ева Луна“ и „Паула“.

Посвещава голяма част от времето си на каузи за защита на правата на човека. Има 15 почетни докторски степени, приета е в калифорнийската Зала на славата и е носител на Наградата за цялостно творчество на американския ПЕН клуб и наградата за цялостно творчество „Анисфийлд-Улф“. През 2014 г. Барак Обама я удостоява с Президентски медал на свободата, най-високото гражданско отличие в САЩ, а през 2018 г. получава Медал за изключителен принос към американската литература на Националната книжна фондация. Исабел Алиенде живее в Калифорния със съпруга си и своите кучета.

Официален сайт на писателката: IsabelAllende.com

* * *

Колонката на Гери е поредица на първия ни гост-автор – Гери Бенчева.

Блогър, пътешественик, страстен почитател на хубавата литература, кино и театър, Гери е автор на блога Приказки и мисли за непораснали деца.

„От онези с многото мечти и големите емоции.

И от онези, които събират усмивки“, както казва тя. Гери ще продължава да ни вдъхновява да четем книги, да заставаме пред малкия и големия екран, да пътешестваме… да откриваме красотата на света.