Цвят продълговат в морето - за невъзможната любов към човек и родина

“Цвят продълговат в морето” (Изд. “Колибри”) на литературната магьосница Исабел Алиенде ме въвлече стремглаво във въртележка от грях, предразсъдъци, кървави конфликти, болести, куршуми, смърт и нещастие.

Но и оцеляване, любов, изкуство, доброта и храброст.

Това безспорно е една цветна история за големите хора и малките неща в живота, които могат да ги направят щастливи, за смелостта да обичаш другите и същевремнно да се бориш и за своето призвание в света. За емигрантския живот, за борбата за оцеляване, за невъзможната любов и за силата да си тръгнеш в името на по-висша цел – благополучието на онези, които обичаш.

Защото и тук Алиенде доказва, че може със същия емоционален плам да опише както раждането на един живот, така и неговия край.


Книгата може да поръчате с 5% отстъпка, с промокод JASMIN5, от Ozone.bg тук.

Промокодът важи за всички категории продукти в Ozone.bg, освен електроника и вече намалени артикули.


 Сюжетът

“Цвят продълговат в морето” ме запозна не само с типичните за Алиенде страстни герои, а и с един турбулентен период от историята на Европа и Латинска Америка от средата до края на миналия век.

Озовах се в годините, когато пред все по-ясно очертаващото се поражение на републиканските сили в Гражданската война в Испания хиляди испанци поемат пътя на изгнаничеството, прекосяват Пиренеите и се отправят към Франция. Оттам около две хиляди бежанци – сред тях младият лекар Виктор Далмау и пианистката Росер Бругера, биват качени на пригоден за пасажери товарен кораб и закарани в Чили. Тласнати от обстоятелствата, те са принудени и набързо да сключат фиктивен брак.

Има, разбира се, и кратка предистория за живота на двамата преди това, която е важна за разбирането на тяхното бъдеще, но книгата в основата си цели да разкаже за житейския път на това семейство.     

В увлекателен ритъм се редуват мирни промеждутъци с етапи на страдания, на срещи и раздели. Следват още плавания, нови пристанища и нови прокуждания. Заплитат се съдбите на ярко обрисувани и вдъхновени от действителни личности герои, а в рамките на един живот на персонажите им се налага да изживеят няколко живота.

Неизменни остават само силата и гъвкавостта, с които, подмятани без корен в бушуващия световен океан от връхлитащи ги изпитания, те търсят онзи тих пристан в морето, където с обич и благодарност да пуснат корени. Мечтаят за завръщане в родината, но откриват, че понякога трудно е не да избягаш, а да се завърнеш. Защото, безспорно тежка е съдбата на емигранта, на бежанеца, на блудния син, но животът се усеща по друг начин и когато осъзнаеш, че твоят дом вече е някъде другаде. За мен това произведение на Алиенде е една притча, от която се разбира, че колкото и важни да са корените за един човек, то животът се оказва по-ценен от всичко.

Впечатленията

Цвят продълговат в морето (корица)

Едно от впечатленията, връхлетяло ме още с първите страници на книгата, е нейната хуманност.

Един разказ за човека и неговата доброта, себеотрицание, чувствителност.

Един разказ за Виктор Далмау, който въпреки липсата на опит и дори напълно завършено медицинско образование, прави невъзможното, за да спасява човешки животи на фронта.

Защото в прегръдките на войната дори и най-малката помощ може да се окаже крайъгълният камък в нечий житейски път. Това силно представяне на един от основните герои в произведението вдига летвата за моралността на хората, с които Алиенде ще ни запознае. А мисълта за другия се превръща в една от основните линии на сюжета на “Цвят продълговат в морето”.

Както и в другите произведения на Алиенде, и тук се срещнах с много силни женски образи. На възрастната жена, която избира да се отдели от семейството си, за да му даде шанс за (по-добър) живот зад граница. На съпругата, която губи обичания мъж, но продължава напред в името на майчината любов. На жената, която се отказва от бурните чувства, в името на честта. На майката, която губи детето си. И не последно място – това не са просто жени – майки, баби, съпруги, домакини. Това са жени, които наравно с мъжете развиват професионални умения и следват порива на ума и сърцето си. Дори и в условията на война, глад и мизерия, физическото оцеляване не е достатъчно, за да направи живота (пълно)ценен. Нужно е изкуство, нужна е музика, нужна е професия, нужна е храна и за душата.

Един от най-впечатляващите моменти в книгата пък беше, когато семейство Далмау преминава границата между Испания и Франция. Тази част се отличава с много силен заряд от отчаяние, болезнени описания на умиращи от мъчителни болести хора, несигурност, бедност, нищета, но и взаимопомощ, борба за оцеляване, надежда. Най-вече надежда. Разбира се, краят на книгата е наистина хитър, шеметен и неочакван и заслужава да бъде отбелязан. Както и красивите цитати на Пабло Неруда, с които започва всяка глава от книгата. Като този:

Всички същества
ще имат право
на земя и на живот,
И такъв ще бъде хлябът утре.

Избрани цитати

  • Във всички случаи общественото положение не зависеше толкова от парите, колкото от потеклото. За разлика от доста богати семейства с провинциално мислене, Исидро вярваше, че е необходимо човек да види свят. Чили представляваше остров, ограничен на север от най-недружелюбната пустиня, на запад от непристъпната верига на Андите, на изток от Тихия океан, а на юг от ледовития континет Антарктида; неслучайно чилийците живееха вторачени в пъпа си, докато отвъд границите галопираше двайсети век.
  • Научи, че човек свиква с почти всичко, с кръвта – колко много кръв! – с операциите без упойка, с миризмата на гангрена, с мръсотията, с нескончаемия поток от ранени войници, а понякога и жени, и деца, с натрупаната сякаш вековна умора, подкопаваща волята, и с нещо по-лошо – с привидно невинното подозрение, че многобройните жертви може би бяха безсмислени.
  • Любопитстовто на Офелия по отношение на Виктор беше взаимно. Той разбра, че произхождат от различни планети и че тази девойка е от друг вид, различна от жените в неговото минало. Войната деформира всичко, дори и спомените. Може би и преди нея е имало момичета като Офелия – свежи, незасегнати от грозотата на света, с живот, безупречно чист като бял лист, върху който можеха да изписват съдбата си с изящна калиграфия, без каквото и да е зачертаване, ала той не помнеше нито едно подобно момиче. Нейната красота го смути, той бе свикнал с жени, преждевременно белязани от бедността или от войната.
  • Бъдещето без нея, това беше значението на онази огромно празна стая без врати и без прозорци, явяваща се в кошмарите му. Сънуваше, че е успял да избяга от войната, от кръвта и от разкъсаните тела, тичаше пак и пак в нощта и изведнъж се озоваваше в тази херметическа стая, където се намираше в безопасност от всички, освен от себе си.
  • Мисля, че никой не размишлява върху живота си, докато е млад, Виктор, а повечето хора не го правят никога. На моите родители, които са прехвърлили деветдесетте, никога не би им хрумнало. Те просто живеят ден за ден, щастливи (…) Миналото не може да промени, но може би е възможно малко по малко да бъдат заличени най-лошите моменти.

Малко за авторката

Исабел Алиенде е родена на 2 август 1942 г. в Перу. Десет години от своя живот посвещава на журналистиката в родината си. Емигрира във Венесуела, където работи във в. „Ел Насионал“ до 1984 г.

Преподава литература в престижни университети в САЩ и пише романи, статии, хумористични книги, пиеси и произведения за деца. Смята се, че е най-добрата латиноамериканска авторка на всички времена, и я сравняват единствено с Габриел Гарсия Маркес като мащабност на повествованието и богатство на езика. Сред световноизвестните й книги са трилогията „Къщата на духовете“ (1982), „Дъщеря на съдбата“ (1999) и „Портрет в сепия“ (2000), „Ева Луна“ (1987) и „Приказки за Ева Луна“ (1989), „За любовта и сянката“ (1985), „Паула“ (1994) и много други. Исабел Алиенде е носителка на Националната награда за литература на Чили за 2010 г. Официален сайт на писателката: www.isabelallende.com

* * *

geri

Колонката на Гери е поредица на първия ни гост-автор – Гери Бенчева.

Блогър, пътешественик, страстен почитател на хубавата литература, кино и театър, Гери е автор на блога Приказки и мисли за непораснали деца.

„От онези с многото мечти и големите емоции.

И от онези, които събират усмивки“, както казва тя. Гери ще продължава да ни вдъхновява да четем книги, да заставаме пред малкия и големия екран, да пътешестваме… да откриваме красотата на света.

  • удивителна (0%)
  • вдъхновяваща (0%)
  • любопитна (0%)
  • забавна (0%)
  • гореща (0%)
  • щура (0%)
  • необикновена (0%)
  • плашеща (0%)
  • обезпокоителна (0%)
  • дразнеща (0%)

Подарете си вдъхновение

Най-интересните статии от изминалата седмица ви очакват! Всяка Неделя сутрин във Вашата пощенска кутия.

Запишете се за нашият имейл бюлетин тук