В Спалнята на Нево

Втората самостоятелна изложба на Невелин Иванов продължава да се занимава с темата за психическото здраве, представена в първия му самостоятелен проект – „Ако имах прасе, щях да го кръстя Нево“.

Авторът, който е успял да сподели за проблемите си, свързани с булимията, хранително разстройство, което се мисли по-скоро като женско, вече е намерил начин да го преодолее. Приел тялото си и дори обикнал образа си, но на каква цена? Преодоляването на едно състояние бива заместено с друго – постоянното желание за секс. 

Този проект има за цел образно да вкара публиката в най-интимните кътчета от съзнанието на автора като символно го пренесе в спалнята му. Мястото, където сме наистина себе си. Спалнята като поле за анализиране и осмисляне на голото тяло, както и пространство за вглеждане в самите нас. По този начин един вид пристрастеност бива изместена, за да направи място на нова.

Нуждата да си харесван, желан, обичан се превръща в зависимост. Защото какъв по-добър начин има да харесаш самия себе си, ако не през другите? Чрез бродирането и постоянното проникване на иглата в плата, напомнящо акта на пенетрация, авторът изобразява различни части от тялото си върху възглавници и приканва публиката да си легне с него. Върху две канави авторът е избродирал свои автопортрети, правейки препратка както към живописта, така и към психоанализата и вглеждането навътре. Пристрастеността към собствения образ е завзела пространството, за да се превърне в художествено произведение.