В навечерието на Международния ден на жената 8 март, Театър „София“ представи премиерата на своята най-нова и най-женска пиеса – „Скрити лимонки“ на австралийката Джоана Мъри-Смит (в превод на Златна Костова). Режисьор на динамичната история е Николай Поляков, който заедно с творческия и актьорския екип създава едно невероятно SIX WOMEN SHOW. То което съчетава в себе си хумор, ежедневие, нелепости и истини за женската природа. Сценограф е Петя Боюкова, композитор е Михаил Шишков-син, а хореограф Ангелина Гаврилова. Пиесата си има и водещ в лицето на Пламен Манасиев.

Сюжетът

 „Скрити лимонки“ ни разказва шест истории на шест различни жени. В ролите се превъплъщават прекрасните дами Ангела Канева, Дениза Павлова, Мила Банчева, Милена Живкова, Неда Спасова и Станка Калчева, която е гост на представлението. Какво обединява героините им? Формално, видимо и драматургично – нищо. И все пак има един конец. Това е магическата среща с непредвидимото. Както и комичната редица от глупави поражения от несбъднати очаквания. В текста лесно могат да се открият дофеминистки и постфеминистки оплаквания.  

Защо „Скрити лимонки“? Това ще научите, след като гледате спектакъла на Поляков. А после може да зададете сами на себе си въпроса „Аз скрита лимонка ли съм?“

Впечатленията

Най-големите разочарования идват от най-големите очаквания. Това клише работи с пълна сила в женския свят, който със своята финост и красота винаги (и особено според обществените очаквания) се стреми към съвършенство. За съжаление, реалността е, че дори и 24 часа в денонощието да полагаме усилия да живеем перфектния според модерните списания живот, това няма как да се случи. И колкото повече се напрягаме, толкова по-нещастни ставаме. Рано или късно това нещастие ескалира и женската емоция избухва… като лимонка.

Пиесата „Скрити лимонки“ успява по доста забавен, но и леко меланхоличен начин, да ни представи шест различни образа на жената днес, чиито очаквания са се сблъскали с реалността. От енергичната амбиция на една тийнейджърка да спечели конкурс за таланти до обраната чувственост на вдовицата, която би трябвало да изживее праведно своето сухо ежедневие до края на живота си. Ако съдя по реакциите на публиката по време на представлението, емоцията първо започва леееееко да бълбука с монолозите на многодетната майка и самотната жена. И в двата образа има самоирония и хумор, но няма как да не предизвикат и доза съчувствие, което омекотява острата самокритика и самобичуване. След това обаче градусът рязко скача с неуморимата тийн звезда и екзалтираната булка. Енергията и на двете ни доближава до лудостта! И после съвсем закономерно идва осъзнаването и мъдростта. Посмяхме се, разбира се, и с възрастната кабаретна певица, и с вдовицата, приела ролята на целомъдрена интелектуалка, но този смях беше някак примирен. Малко смях и повече кимане. Защото с напредването на възрастта, колкото и емоционално да се бунтуване срещу несъвършенствата на живота ни, накрая ги приемаме. Винаги. Преглъщаме ги и теглим чертата. Съвършенство няма, важното е да се чувстваме живи. Себе си. Жени. На място. А изводът е, че ще намерим щастието, когато се научим да приемаме ролите си в живота с лекота и без да робуваме на целия този излишен емоционален товар.

„Скрити лимонки“ има за цел и да разгърне цялата палитра от роли на съвременната жена и очакванията към нея. Тя трябва да е перфектна от най-ранна възраст. Социалните медии, интернет и, разбира се, отношенията с другите подвластни на хормоните подрастващи, са инструментът, който й показва всяко нейно несъвършенство и я докарва до яростна самоунищожителна амбиция. След това идват годините, в които задължително се търси праведен, целомъдрен, добър, богат, интелигентен и висок мъж, който да я хареса и да я вземе за съпруга. Денят, в който се облича бялата рокля и се дава клетвата за вярност до живот, е сам по себе си вулкан от емоции и с право получава отделна глава в книгата на женския свят. Може би и последната глава (поне на теория), в която жената има право да се почувства като принцеса. След това, ако една жена бъде наречена принцеса, обикновено означава, че е с прекалено много претенциите и е обществено правилно да ги намали… или занули най-добре. Тогава започва и най-многопластовата роля на безупречна домакиня, майка, жена, колежка, приятелка, съседка. Доста е трудно особено в наши дни, защото сега живеем в абсурден свят, в който (интернет) обществото казва, че всичко, ама наистина ВСИЧКО – от хапката бял хляб, до чашата мляко и праховите частици на въздуха в парка са вредни, причиняват всякакви болести и особено рак, така че… психиката да ви е яка! Добре че все още в света има и самоирония, изкуство, литература, театър и чувство за хумор, за да можем да преминем една идея по-леко през тези „животозастрашаващи“ турбуленции.

Като обобщение няма как да не спомена, че цялата тази емоция нямаше да бъде усетена по този начин от публиката без сърцатото и професионално изпълнение на талантливите актриси на Театър „София“. Театърът в ремонт продължава да радва аудиторията си чрез гостуванията си на различни сцени. „Скрити лимонки“ се играе на Камерна сцена“Славянска беседа“, което придава още по-лична атмосфера на душевните терзания на жените днес. Споделете една вечер с тях и няма да съжалявате!

А, да… Да не забравя да споделя… Отговорих си на въпроса, който спектакълът поставя. Скрита лимонка съм. А вие?

* * *

Колонката на Гери е поредица на първия ни гост-автор – Гери Бенчева. Блогър, пътешественик, страстен почитател на хубавата литература, кино и театър, Гери е автор на блога Приказки и мисли за непораснали деца.

„От онези с многото мечти и големите емоции. И от онези, които събират усмивки“, както казва тя.

Гери ще продължава да ни вдъхновява да четем книги, да заставаме пред малкия и големия екран, да пътешестваме… да откриваме красотата на света.