Британският писател и журналист Крис Клийв се завръща на български с романа „Злато“ в превод на Невена Дишлиева и Велин Кръстев и логото на издателство ICU. На пръв поглед централната тема в романа е спортът, но читателите, които познават стила на Клийв от „Другата ръка“, „Възпламеняване“ или „На смелите се прощава”, няма да се изненадат, че на фокус в действителност са дълбокочовешките взаимоотношения между герои, изправени пред съдбоносни изпитания.

Обичам да довеждам героите до крайности, така че да им се налага да вземат наистина трудни решения, а няма по-екстремeн живот от този на спортиста, споделя Клийв.

„Злато“проследява историята на две приятелки в живота и съпернички на пистата – професионалните колоездачки Кейт Медоус и Зоуи Касъл, от времето на запознанството им в програмата Елитни надежди, когато са на деветнайсет, до навечерието на Олимпийските игри в Лондон през 2012 г. Двете израстват заедно и макар да са много различни по характер и всяка да носи своя собствена емоционална травма, и двете намират утеха в професионалния спорт. А той не е за всеки. Там оцеляват, понякога и буквално, само най-добрите, тези, които са готови на всичко за победата.

Тъкмо тази жертвоготовност е присъща и на отчаяния родител, който е готов на абсолютно всичко в името на това да опази детето си. Една от героините в романа е поставена в драматичната житейска ситуация да чуе диагнозата “левкемия” редом до името на невръстната си дъщеря.

И сякаш животът не е достатъчно жесток, а само дебне да ни предлага още предизвикателства. На арената на спорта нещата се усложняват от внезапната промяна в правилата на Олимпийските игри, според която спринтовите дисциплини вече са ограничени до един състезател от държава. Няма значение, че Кейт и Зоуи са най-бързите в света. Само една от тях ще може да се състезава. Но коя?

В подготовката за писането на „Злато“ Крис Клийв прави задълбочени проучвания в две посоки – психологията на елитните спортисти и живота в една педиатрична клиника. Самият автор е и практикуващ психотерапевт и умението му да изследва дълбините на човешката душа личи на всяка страница. В комбинация с таланта му на блестящ разказвач резултатът може да бъде само един – роман, който носи читателя през историята със скоростта и силата на най-добрия на колодрума.

Опитах се да впиша Олимпийския идеал в представата си за Лондон. Олимпийският идеал гласи, че сме способни да преодолеем различията помежду си в името на човешкия стремеж към по-бързо, по-високо, по-силно. А Лондон ни учи, че сме свободни да мечтаем именно така – ужасяващо свободни всъщност, защото никой няма право да ограничава устрема ни. Това е историята в Злато: две жени си поставят много различни граници в преследването на успеха, пише Клийв в предговора, написан специално за българското издание на романа.

Злато

Крис Клийв

Любовта няма нужда от непрекъснато доказване. Но пък е вярно и това: любовта не би трябвало да седи и да се взира в собственото си отражение в неработещия телевизор, докато изкушението се носи устремно към славата.

Каквото и да ѝ беше отговорил Джак, тълпата заглуши думите му, крещейки името на Зоуи.

Прекъсна връзката и остави телефона да се плъзне плавно върху перящите се, издръжливи на какво ли не калъфки на дивана. Проблемът не беше само в изгубената вяра, че някога ще се класира за Олимпиада. В този момент, ако беше наистина честна със себе си, трябваше да признае, че не е никак сигурна дали я бива да спечели и онези състезания, които се водят от кухненските столове и дивани.

Погледна през прозореца с невиждащи очи. В трептящата жега на миниатюрното им дворче една катеричка си беше намерила нещо на дъното на пакетче крекери.

Това ли е животът ми сега, помисли си Кейт.

Сложи длани на слепоочията си, този път по-внимателно, и си премери пулса, като следеше секундната стрелка на часовника в хола. Не беше тренирала истински от месеци, но дори сега, въпреки целия стрес, пулсът ѝ беше под шейсет. Стрелката описа пълен кръг, а тя бе преброила едва до петдесет и две. Понякога това беше единствената ѝ мъничка победа в ежедневието: осъзнаването, че е по-тренирана от времето.

Вдигна поглед и установи, че Софи я имитира и се опитва да долепи ръчичките си отстрани на главата. Кейт прихна и Софи за пръв път ѝ отвърна със смях.

Кейт моментално изпадна в еуфория.

 – О, боже, миличка, ти се смееш!

Падна на колене, вдигна Софи и я прегърна. Софи се усмихна широко – усмивка в зародиш, с венци, не със зъби, която се поколеба, килна се на една страна и пак грейна. Малката загука шумно, доволна от себе си.

 – О, мъничката ми умница!

Леле, като кажа на Джак, помисли си Кейт и тази мисъл беше толкова светла, тъй лека, че изведнъж почувства, че всичко ще е наред. Какво значение имаше дали Зоуи ще спечели златен медал днес? Коленичила насред неразтребения хол, гушнала бебето си, вдишвайки топлото му, млечно ухание, трудно можеше да си представи, че има нещо по-важно на света. На кого му пукаше, че до съвсем скоро е можела да кара колело със седемдесет километра в час на колодрума? Звучеше ѝ абсурдно сега, когато за нея бе започнал истинският живот – действителната надпревара през прекрасните жалони на майчинството – че някой изобщо си дава труда да кара колело по безкрайните овални писти на колодрумите или че на някого му е хрумнала странната идея да връчи злато на онзи, който кара най-бързо. Има ли въобще смисъл да караш обратно към точката, от която си тръгнал?

Божичко, помисли си тя, внезапно прозряла за първи път. Къде изобщо може да те отведе това?

След минута, за която сърцето ѝ направи четиресет и девет удара, тя се усмихна уморено.

 – О, кого заблуждавам? – каза на глас, при което Софи вдигна поглед, чула гласа ѝ, и изпробва ново изражение, само нейно си, еднакво отдалечено от смеха и от плача.