Обичам японската литература, защото винаги ме води в неподозирани посоки и ме кара да погледна дълбоко в човешката душа и емоционалност. Точно това прави и „Преди кафето да изстине“ от Тошиказу Кавагучи (Изд. „Колибри“), като оставя лек горчив вкус, след като изпием чашата до дъно. Романът засяга отношенията между близки хора, като акцентът са пропуснатите моменти. Някои от героите получават възможността да се върнат за малко назад във времето в опит да облекчат терзанията си. Някои получават утехата, от която се нуждаят, но всички осъзнават, че миналото не може да бъде променено. За добро или зло.

Сюжетът

Докато английският фантаст Хърбърт Уелс си представя машината на времето като велосипед, Рьоне Баржавел, един от създателите на френската научна фантастика – като скафандър, Дж. К. Роулинг – като „времеврът“ с пясъчен часовник, в творбата на Кавагучи тя е едно легендарно токийско кафене, което носи името на неаполитанска песен „Фуникули-фуникула“.

Магичен стол пренася четири жени през времето, за да срещнат отново любим човек, да се опитат да поправят разстроени взаимоотношения, да престанат да изпитват съжаление за случилото се. Авторът поднася вълнуващи житейски истории, чудати пътувания във времето, които с нищо не влияят на настоящето, но могат да променят гледната точка към преживяното, да помогнат на подложилите се на вълшебното предизвикателство да познаят по-добре себе си и да се наслаждават на всяка глътка живот.

Драматургично построен роман с фантастичен привкус, по японски семпъл и изящен стил, леко романтичен, затрогващ, посветен на един вечен въпроси – ако можем да обърнем хода на времето, какво бихме променили в поведението си и с кого бихме желали да се срещнем, макар и за минути… преди кафето да изстине.

Впечатленията

„Преди кафето да изстине“ разглежда една от най-популярните теми на фантастиката – пътуването във времето. Точно по тази причина, когато автор като Кавагучи решава да включи такъв елемент в сюжета на романа си, е ясно, че само една оригинална идея може да впечатли читателите. Е, използването на чаша кафе като машина на времето определено е и простичко, и оригинално, и впечатляващо. Въпреки че книгата ни запознава с четири отделни истории, те са неразривно свързани помежду си от уютното кафене и учтивия му персонал. Към последните страници вече всички замесени са близки приятели, които са и опора в болката един за друг.

Историята, която най-много ме разчувства, показва силата и мъдростта на любовта. Една жена се връща в миналото, за да зърне за миг съпруга си отново такъв какъвто го помни преди жестоката болест. Загубата на паметта всъщност не е наказание за болния, а за неговите близки, които постепенно биват заличени заедно със спомените му. Този последен миг за нормалност й дава сила, за да продължи напред и да се справя с трудностите. Дава й душевен мир и спокойствие да приеме мъжа да себе си какъвто вече е.

Всички пътешественици във времето използват чашата с кафе, за да достигнат някакъв завършек. За последен поглед. За последна дума. За последна истинска утеха…  И за една последна тайна, която да им бъде разкрита. Освен утеха, пътуването в миналото носи и глътка разочарование, защото героите нямат опцията да променят каквото и да било. А толкова им се иска да можеха. Дори се зачудих дали някои не съжаляват за избора точно заради неговата безпомощност. За какво ни е да се връщаме назад, ако не можем да променим грешките си и да получим избавление и изкупление? Но, признавам, ако и аз попадна в това китно токийско кафене, и аз ще седна на стола с магиите за чаша кафе, която няма да искам да изстива.

Въпреки фантастичния елемент, бъдете сигурни, че „Преди кафето да изстине“ е преди всичко човешка история. Героите й са чувствителни, тъжни, меланхолични, на моменти усмихнати, замислени, а понякога дори и примирени. Те не са безразлични към живота и околните. И вие няма да останете безразлични към нито един от тях.

Това е и роман за живота и смъртта. Според мен именно смъртта подчертава най-строгото правило, с което Кавагучи изпитва героите си – няма връщане назад и нищо случило се не може да бъде променено. Точно както при смъртта. Това прави примирението желано и положително. Ако в някои случаи примирението е равно на слабост и отказване, то в този то е равно на осъзнаване и приемане, което носи душевен мир и кураж за следващата стъпка напред. В реалния живот нямаме опцията да се върнем дори за едно кафе време назад в живота си. Радвам се, че имаме магията на литературата. Тя раздвижва света ни, за да можем поне за малко да си го представим като различен и да се докоснем възможно най-близко до блажената утеха на героите на Кавагучи.

Избрани цитати

Откъс от „Преди кафето да изстине“ на Тошиказу Кавагучи

–          Кафето, което се сервираше тук, беше мока, зърната идваха от Етиопия и имаха отчетлив, наситен аромат. Напитката бе с изразен кисел привкус, придаващ й специфичен характер, който обаче не допадаше на някои клиенти. По настояване на Нагаре никога не поднасяха друг вид кафе.

Когато се върнете в миналото, колкото и да се стараете, настоящето няма да се промени. Фумико бе напълно неподготвена за това.

–          Човек не е в състояние обективно да възприема това, което вижда и чува. Зрителната, слуховата и всяка друга информация, постъпваща чрез сетивата, когато стигне до мозъка, се изкривява от преживявания, мисли, обстоятелства, фантазии, предпочитания, знания, съждения и безброй други творения на ума.

–          Под въздействието на гравитацията водата тече от горе надолу. Нашите души също са способни да гравитират една към друга. Изправени пред някой, когото уважаваме и комуто имаме доверие, ние не можем да лъжем, няма как да не се покажем в истинската си светлина. Истината просто напира да излезе. Особено в момент, когато се опитваме да скрием тъгата и уязвимостта си. По-лесно е да не се разкриваме пред непознати или пред хора, на които не вярваме.

„Преди кафето да изстине“ на голям екран

Тази есен предстои да видим филмовата адаптация на романа в рамките на любимия кино-литературен фестивал Синелибри.

Филмът е адаптация по световния бестселър на японския писател и драматург Тошиказу Кавагучи. Изящна, леко романтична и сгряваща история с фантастичен привкус, посветена на един вечен въпрос: ако можем да обърнем хода на времето, какво бихме променили в поведението си и с кого бихме желали да се срещнем, макар и за минути, преди кафето да изстине.

Малко за Тошиказу Кавагучи

Тошиказу Кавагучи (р. 1971 г.) е изявен японски драматург и писател. Неговият дебютен роман „Преди кафето да изстине“ (2015) представлява адаптация на едноименната му пиеса, удостоена с Голямата награда на X-ия Фестивал за драматургия в Сугинами, филмиран от японската режисьорка Аюко Цукахара под надслов „Кафене „Фуникули-фуникула“ (2018). Преведен е в повече от 30 страни, продадените екземпляри само в Япония надхвърлят 1 милион.

* * *

Колонката на Гери е поредица на първия ни гост-автор – Гери Бенчева. Блогър, пътешественик, страстен почитател на хубавата литература, кино и театър, Гери е автор на блога Приказки и мисли за непораснали деца.

„От онези с многото мечти и големите емоции. И от онези, които събират усмивки“, както казва тя.

Гери ще продължава да ни вдъхновява да четем книги, да заставаме пред малкия и големия екран, да пътешестваме… да откриваме красотата на света.