Замисляли ли сте се дали следвате призванието си? А търсили ли сте го? Знаете ли какво е призванието за вас? Това е житейската тема, която поставя родната писателка Бояна Николова във втория си роман „Призвание“. Още от сега искам да подчертая, че в тази книга има един доста меланхоличен и необичаен елемент – върви със списък с подбрани класически произведения за пиано… Не просто книга, а емоционално преживяване.

Сюжетът

Историята проследява житейския избор на две жени, които носят интересните имена Вихра и Тамара. И двете са млади. И двете се занимават с творчество. Съдбите и на двете се объркват някъде по пътеката на живота и двете изневеряват на призванието си. В същото време, в света се появява мистериозна пандемия, която предизвиква човечеството да се замисли за своето оцеляване. Загърбвайки дарбите си, хората объркват подредеността на света и той започва да се руши. Може ли Вселената да зазвучи като музикално произведение, за да пренастрои своята съвършена хармония? „Призвание“ не е ръководство за праведен живот, нито елегия за неслучили се съдби. Книгата е пътеводител към истинската същност на всеки от нас.

За мен лично романът може да послужи като вдъхновение и стимул за онези, които по една или друга причина са се отказали от нещо, което обичат. В разказа са включени примери на точно такива хора. Припознах себе си в част от тях. Особено тъжно и несправедливо е, когато обстоятелствата ни принуждават да вървим по пътеки, които не ни правят щастливи. Животът нямаше да е толкова предизвикателен, ако не ни изправяше пред трудности. Уви, има моменти, които не могат да бъдат променени и може би не всички успяват да изживеят живота си с букета от емоционални красоти, които той може да донесе.

… По тази причина трябва да има точно такива истории, които да ни напомнят, че е важно да се борим за постижимото щастие. И никога да не спираме да ценим това, което имаме. Особено дарбите, които в никакъв случай не бива да бъдат пренебрегвани с лека ръка, защото не са раздадени еднакво за всички (една от двете героини е доказателство, че, да!, усилията водят до успех, но ако липсва истинското удовлетворение в душата, картината никога няма да бъде пълна).

Впечатленията

Както вече споменах в началото, безспорно най-оригиналното първо впечатление от тази книга е музикалният й съпровод. В нея „звучат“ 14 класически произведения за пиано на Бах, Бетовен, Дебюси и Лист. По принцип не чета с музика за фон, така че предложението да си пускам конкретните мелодии на споменаванията им в книгата веднага ме заинтригува. И мога да ви уверя, че те наистина са важна част от сюжета й. Той получава атмосфера, чувства и усещания, които не могат да бъдат описани с думи и паралелно допълват разказа на Николова.

Както в „Оцеляване“( Дебютът „Оцеляване“ ни дава модерен урок по родолюбие | Jasmin.bg), така и в „Призвание“ Бояна Николова ни напомня за образованието си по „Културология“ и дава на героите си мъдрост и задълбочени познания по философия. Те познават трудовете на Макс Вебер и правят връзка между тежката пандемия, която покосява хората по света и тяхното отклонение от хармонията на Вселената. Изборът на всеки един елемент от тази история има своето обяснение и нишка и онези страници на книгата, които ни ги обясняват, трябва да бъдат прочетени внимателно и с чаша топло кафе в ръка.

Друга особеност на писане, която Бояна Николова запазва от първия си роман, е изключително детайлното описание на пътешествията, описани в него. „Призвание“ ни разхожда по софийските улици, като усещаме атмосферата и техните старинни вибрации. Но не само! Героите ни развеждат и из улиците на Гърция и Унгария. Преживяванията им са описани с внимание към всеки детайл, маршрут, ястие и забележителност. Все едно и ние сме там на място и вървим по криволичещите пътища заедно с тях. Нещо повече – разходката на думи из унгарския град Сегед беше толкова реалистична, че се почувствах като турист, който вече е бил в този град. А не съм ходила. След като прочетох тази книга, Сегед е добавен в списъка ми с желани дестинации.

Ако трябва да определя „Призвание“ с една дума, тя ще бъде мистика. Мистиката на света. На Вселената. На хората. На живота. На душата. На словото. На призванията и ролите ни. Още в началото й се случва нещо необяснимо – думите на две жени, публикувани във вестник, се преплитат. С това – и животите им. В края на романа закономерно се връщаме отново там – при думите на тези две жени. Минаваме през хаос, за да намерим хармония. През страдание, за да намерим щастие. През самота, за да намерим любов. През всички елементи на човешката емоционалност, които ни карат да се чувстваме живи.

И не на последно място, нека споделя и любимото ми музикално произведение от книгата. Шуберт – Серенада в аранжимент за пиано на Лист:

Избрани цитати

–          Много е трудно човек да изкорени плевелите у себе си, които е поливал с години. Да се изправиш срещу собствените си демони е много трудно предизвикателство. Не става въпрос  за инат, воля или решителност. Просто е забравила какво е да обича себе си. Сега не знае как да се върне. Трябва й силен мотив.

–          Децата не се интересуват от вещите, които им осигурявате. Те често са само оправдания за отсъствието ви. Децата, както и всички, които ви обичат, искат само две неща – внимание и да ви виждат щастливи. Да, вашето щастие. Вие сте онези, които можете да научите децата си да бъдат щастливи. Ако вие играете ролята на жертва, която, в името на тяхното благополучие, се е отказала от своите блянове, ги натоварвате с безумна вина, която ескалира в различни нездрави посоки. Нещо повече – учите ги никога да не следват призванието си. Учите ги на нещастие.

–          Децата нямат способността на страдат дълго. Те като че ли бързо преодоляват болката. Не могат иначе. Това е следствие от онзи кипеж, който ври във вените им. Чувстват се длъжни да се върнат бързо към живота, извиращ от всяка тяхна клетка. Този кипеж не им позволява да страдат дълго, защото в сърцето им има още неписани поеми, неизвървени пътеки, защото бъдещето ги чака – винаги светло и ярко.

–          Може би сте чували за гениалния Макс Вебер. Със сигурност мнозина от вас са го чели и са запознати с неговата идея за призванието или Beruf, както самият автор отбелязва. Според него „личност“ притежава само онзи, който служи единствено на делото си. А призванието не е само занятието, с което се изкарва прехраната. То е смисълът на живота. Призванието е да пребиваваш в пълнотата на собственото си съществуване. Само тогава човекът беше пълноценна личност. Нещо повече, според Вебер осъществяването на Beruf е висша отговорност. Защото човек, който осъществява своята висша предзададеност, притежава толкова силна харизма, че повлича след себе си много други, които следват таланта му.

–          Болестта винаги е шанс. Болестта винаги е възможност да се възстанови нарушеното равновесие. Тя е начинът, по който разбалансираната система заявява своята изначална подреденост. Нарушението, болката, са сигнални лампи за несъответствие с първоначалната хармонична цялост. Но в същото време са и опит за възвръщане на същата тази цялост.

Малко за Бояна Николова

Бояна Николова е родена в Шyмен през 1978 г.  Завършва езикова гимназия с френски език и магистратура по „Културология“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Автор е на поетичната книга „Думи в сребърна кутия“. Поетът ни Любомир Левчев окачествява стихосбирката като „съкровище от думи“. Дебютният й роман „Оцеляване“ завладя сърцата на читателите с излизането си през 2021 г.

* * *

Колонката на Гери е поредица на първия ни гост-автор – Гери Бенчева. Блогър, пътешественик, страстен почитател на хубавата литература, кино и театър, Гери е автор на блога Приказки и мисли за непораснали деца.

„От онези с многото мечти и големите емоции. И от онези, които събират усмивки“, както казва тя.

Гери ще продължава да ни вдъхновява да четем книги, да заставаме пред малкия и големия екран, да пътешестваме… да откриваме красотата на света.