Още със затварянето на тази книга, започнах да търся подробности за следващите две части от трилогията. Френският писател Марк Леви ни предлага завладяваща съвременна шпионска история, с която пътуваме по света. Действието в „Това се случи през нощта“ (Изд. „Колибри“, в превод на Петър Герджиков) се развива шеметно в рамките само на няколко дни и ни разхожда из улиците на Лондон, Мадрид, Тел Авив, Истанбул, Париж, Рим и Осло. Илюстрациите на местата, на които се случват важните събития, също са страхотни и много добре допълват разказа.

Сюжетът

За първия том от трилогията си, Леви казва: „Обикновено давам думата на двама герои. Този път са девет. Направих всичко възможно, за да проникна в бандата им, и успях. Деветимата герои на тази книга се познават само виртуално, но са верни приятели, отдали се на една обща цел: да се борят срещу злото. Те са извън закона, но са на страната на доброто. Те са гениите на дигиталния свят. Хакерски атаки, секретни материали, тайни, разобличение на тези, които искат да завладеят света, преследване по улиците на Осло, Париж, Мадрид, Тел Авив, Лондон и Истанбул – борбата може да им струва живота. Този път не ми се налага да се сбогувам с тях на последната страница. Защото историята далеч не е свършила. Добре дошли в света на група 9!“

Ако трябва да съм точна, самоличността на деветия хакер е мистерия. Тези, с които се запознаваме в „Това се случи през нощта“, са осем – мистериозната Мая, журналистката Джанис, шпионският тандем Екатерина и Матео, Корделия и Диего, Витал и Малик. В началото те са разделени по групи, като всяка е по следите на важен за тях случай. Постепенно се разбира, че заедно са по петите на добре заплетена мрежа от могъщи олигарси, които искат на всяка цена да завладеят света и да превземат богатствата му. Трудна ли ще е борбата и каква ще е развръзката, предстои да разберем в следващите книги.

Впечатленията

Книгата на Леви е грабваща, защото сюжетът й стъпва на реални проблеми в съвременния свят – фалшивите новини; опита на политическите и корпоративни елити да контролират живота и най-вече мислите на хората; слабостите на технологиите, които ни правят уязвими. Алчността  и желанието за могъщество не познават скрупули; за лошите не е важно колко хора ще убият, ще измъчват, използват и манипулират. В тази война всичко е позволено. Една от хакерските групи успява да предотврати терористичен акт в Европа; друга се измъква на косъм от смъртта заради поредица от необмислени постъпки; няколко от членовете на групичката в един момент помагат едновременно на всички останали и служат за свръзка. Имената на реални политически фигури и компании са сменени или неизказани, но е лесно да бъдат разпознати.  

Много ми допада динамичността и сложността на историята. Тя преплита в себе си няколко сюжета – както политически, така и житейски. Радвам се обаче, че текстът не е много усложнен откъм хакерската терминология, въпреки че, разбира се, не липсват описания на процеси, които трябва да се четат внимателно от непрофесионалисти като мен. Харесва ми и това, че героите са свързани един с друг, нищо че всички те не са запознати с връзките между тях и официално не се познават на живо. Брат и сестра търсят отмъщение за смъртта на приятелка, която става жертва на фармацевтичната индустрия; други двама намират любовта, докато разгадават мистерии; две приятелки изпадат в беда и, за съжаление, няколко от помагачите заплащат с живота си в името на разследването.

Въпреки че персонажите на Групата са много различни и цветни, всички те са от добрите и до края на книгата заобичах всеки един от тях. Първият том явно е по-скоро опознавателен, защото ни представя личните истории на героите, мотивите им да се впуснат в това опасно приключение, лошите и добрите моменти в живота им. Обединява ги чувството за справедливост, непоколебимостта и смелостта им. Самоотвержеността им на моменти граничи с безразсъдство, а логическото им мислене и техническите им умения са на завидно високо ниво. И не на последно място, обединява ги анонимността. Заедно те са като съвременния Робин Худ – наказват лошите, за да дадат на добрите, възвръщат справедливостта и остават в сенките. Анонимността е козът им и те не търсят публично възхищение, похвали или слава.

Вече нямам търпение да науча кой е деветият хакер и какви стъпки ще предприемат смелите членове на Групата срещу т.нар. хищници. Очевидно мишената на олигарсите (поне за момента) е Европа и пътешествията из красивите градове на континента ще продължат. Томове 2 и 3 на хакерската трилогия (Le Crépuscule des fauves и Noa) вече са написани от Марк Леви, така че очакваме превода за българските читатели.

Избрани цитати

–          В хакването има благородство, зависи от начина, по който го вършиш (…) Винаги съм гледал на него като на шахматен турнир, в който при всеки ход шампионите измерват интелигентността на противника си. Тук развиваме системи за защита  и щом ги завършим, правим всичко възможно да ги хакнем, за да установим слабите им места, защото винаги има някое, добре знаеш. Сега работим да ги отстраним, преди някой друг хакер да ги открие. Това е голямата преднина пред противника, която позволява да спечелиш партията.

–          Как омразата вече е могла да завладее тази младеж? (…) Патриотизъм? – Не – отговори решително Екатерина. – Патриотизмът е любов към страната си; омразата към останалите нации е национализъм. – Пропагандата? (…) Пропагандата е следствие, а не причина. Но можем да формулираме проблема другояче: защо тези студенти се присъединяват към предложената им доктрина, макар че тя отхвърля най-елементарни човешки ценности? (…) Отговорът е прост: нуждата от принадлежност. Когато сме сами, се чувстваме слаби и уязвими, докато групата ни дава сила и основание да съществуваме (…) Тези студенти образуват глутница, която ругае и заплашва всеки, който се осмели да я напусне. За да съществува, глутницата трябва да има враг, който да превърне в плячка.

–          Има три вида хакери. Черните шапки преследват парите; те са лошите, които действат в дигиталния свят. Белите шапки често са бивши киберпрестъпници, решили да предоставят знанията си на сигурността в интернет. Повечето работят за държавни агенции и големи компании. Лошите хакери винаги биват залавяни, а добрите – оценявани (…) Както всички членове на Групата Екатерина е Сива шапка – жена извън закона, която работи за доброто на хората.

–          Барон управляваше брилянтно арсенал от фалшиви новини, умело разпространявани от последователите му в социалните мрежи – новини, предназначени да уплашат хората, съобщавайки им за неизбежното изчезване на средната класа, разрушаването на нейната култура и безнадеждното бъдеще. Страхът беше разменната му монета. Всяваше хаос, за да се облагодетелства – вдигаше рейтинга на клиентите си и ги издигаше на власт.

Мразеше самотата, която я следваше като сянка. Друг урок от дядо й: тези, които търсят истината, трябва да се откажат от компанията на другите.

–          Случайността е формата, която приема Бог, когато иска да остане инкогнито; когато им се усмихне, атеистите наричат това късмет. Дали се свързваме с хората случайно, или защото в крайна сметка това ни носи нещо?

Малко за Марк Леви

Откъс от „Това се случи през нощта“ на Марк Леви

Марк Леви е популярен френски писател, роден през 1961 г. в Бийанкур. На 18 г. постъпва в организацията на Червения кръст и едновременно следва в Париж стопанско управление и информатика. Още като второкурсник създава първата си компания. През 1984 г. заминава за САЩ, където участва в създаването на две фирми за компютърна графика, а по-късно ръководи студио за обработка на компютърни изображения. През 1991 г. се връща във Франция и става един от основателите на компания, занимаваща се с архитектура и вътрешен дизайн.

След което рязко сменя посоката и се отдава на писане. Още първият му роман „Ами ако това беше истина “ (2000), го прави известен. Книгата е екранизирана през 2005 г, преведена е на около четирийсет езика и е издадена в трийсет и пет страни. След този голям успех писателят се установява в Лондон, а по-късно – в Ню Йорк. Следват още 15 романа, всяка година по един, десетина от които преведени в България.

Освен първият му роман на български език са излезли още книгите „Къде си”, „Седем дни за цяла вечност“, „Следващият път“, „Да Ви видя отново“, „Децата на свободата“, „Всички онези неща, които не сме си казали“, „Първата нощ”, „Първият ден”.

През 2007 г. Марк Леви гостува на Панаира на книгата в София.

* * *

Колонката на Гери е поредица на първия ни гост-автор – Гери Бенчева. Блогър, пътешественик, страстен почитател на хубавата литература, кино и театър, Гери е автор на блога Приказки и мисли за непораснали деца.

„От онези с многото мечти и големите емоции. И от онези, които събират усмивки“, както казва тя.

Гери ще продължава да ни вдъхновява да четем книги, да заставаме пред малкия и големия екран, да пътешестваме… да откриваме красотата на света.