Любимият французин Давид Фоенкинос зарадва почитателите си през 2020 г. с необикновената история на едно обикновено семейство. Книгата, озаглавена простичко „Семейство Мартен“ (ИК Colibri), вече е и на българския пазар, така че е е време за книжни впечатления. Всъщност, историите в романа са две – едната е за членовете на семейство Мартен, а другата е за самия Фоенкинос. Или поне така се предполага. Той ги разказва паралелно, а стилът на писане е наистина оригинален и завладяващ.
Сюжетът
Това е историята на писател, изпаднал в творческа криза и решил да пише за първия човек, когото срещне на улицата. Попада на 80-годишната Мадлен Трико, чийто живот ще опише, както и живота на семейството ѝ – семейство Мартен. Мадлен е имала любов с Ив, който обаче по мистериозни причини заминава за САЩ, а тя среща Рене, за когото се омъжва. Двамата имат две дъщери – Валери и Стефани, които не се разбират. Стефани живее в чужбина, Валери е омъжена за Патрик, от когото има две деца – Жереми, апатичен тийнейджър, и потайната Лола. И двамата претърпяват развитие.
От някои намеци се разбира, че въпросният писател в криза е самият Фоенкинос, който залага на самолюбивото желание на хората да разказват живота си и описва житейската съдба на избраното – или измислено от него – семейство с много хумор и с немалко самоирония, успявайки да вдъхне на всекидневното и баналното живот и емоция.
Впечатленията
Както споменах и в увода, „Семейство Мартен“ впечатлява с начина, по който Фоенкинос е избрал да разкаже тази история. Той вкарва себе си като герой – писателят, който си търси нови герои, намира ги и прекарва с тях известно време, за да научи подробности за живота им, които да разкаже в бъдещата си книга. Тоест, историята на семейство Мартен е описана в реално време по време на срещите му с Мадлен, Валери и близките им, а не като повествование, което се простира в рамките на години. И докато героите Мартен преодоляват първоначалното си недоверие към непознатия писател, проявил необясним интерес към тях, в неговия живот също бълбукат емоции, породени от нещастно приключила любов. Всички герои претърпяват своя личен катарзис и в края на книгата всеки получава отговори на болезнени въпроси.
Особено харесвам творбите на Фоенкинос, защото той е от съвременните писатели, които не пренебрегват богатството на езика в желанието си да бъдат модерни. Когато чета текстовете му, си припомням думи, които са изчезнали от ежедневието. Все пак, живеем във времена, в които информацията, която ни залива от медии и социални платформи, е опростена, съкратена и в не малко случаи (умишлено) невярна. И когато публичното пространство прелива от конспирации и вулгарен език, последният пристан на нормалността за мен е стойностната литература. Не трябва да приемаме за даденост, че я имаме и нямаше как да не го подчертая.
Членовете на семейство Мартен, с които ни запознава Фоенкинос, са по френски емоционални. Преживяванията и проблемите им са различни, те се изправят пред тях по различен начин, но всички имат моята симпатия. В тази книга няма злодеи. Е, има може би един от второстепенните персонажи, но пък на него такива впечатляващи случки му се изсипват на главата, така че не го броя.
Драмите на тийнейджърите Лола и Жереми ми бяха леко отегчителни, защото, както знаем, в тази възраст всичко е мега гига ултра емоционално и преекспонирано. Точно на място! Семейните отношения между Валери и Патрик ме натъжиха, но са толкова истински, че всеки би могъл да се припознае в тях. А Патрик така го разтърсва животът, че извършва доста лудории за иначе кротък и прилежен човек. Най-смелият и най-любимият ми Мартен! За да получат покой в настоящето, двете основни героини, Мадлен и Валери, пък трябва да се върнат и назад в миналото, където пулсират незараснали рани. Едната ни разказва за болезнените отношения със сестра си Стефани и отчуждението им. Другата търси причината за изчезването на мъжа, който е нейната първа и истински силна любов. И тук се намесва нашият писател, който влиза в ролята на детектив и помага на Мадлен да се срещне с мистериозния Ив.
„Семейство Мартен“ е една (не)обикновена история за човешките взаимоотношения. С нея Фоенкинос ни показва, че пътищата на живота често ни отвеждат на неподозирани места. Нищо от това, което имаме днес, не е даденост и утре може да се събудим в различна реалност. Понякога успяваме да обърнем съдбата в посоката на личното щастие. Това обаче не винаги се случва и тогава трябва да можем да продължим напред. Защото, макар и да не бива да се примиряваме с нерадостите, трябва и да знаем, че те неизменно също са част от палитрата на живота на всички нас.
Избрани цитати
– Не знаех какво да отговоря. Не грешеше. Романите се продават все по-зле и това неизбежно засилва вниманието на издателите към полемики и цинични изповеди. Дали и аз не бях изкушен? Не можех да отрека, че очаквах от моята героиня някои семейни тайни, които да подканят читателя да отгръща страниците. За вида ми на заинтересован от живота на една баба се криеше просто вампир, жаден за катастрофи.
Да бъдем честни – никой не се интересува от щастието.
– Мадлен говореше за Рене като за жив (човек почти можеше да повярва, че ще влезе при нас в хола). За мен това бе най-красивата вечност – да продължиш да живееш в нечие сърце. Замислих се как би могла да се преживее любовта на един живот. Да прекараш четиредесет или петдесет години с един човек, понякога да имаш чувството, че е твое отражение в огледалото и изведнъж един ден вече да няма нищо. Протягаш ръка, за да докоснеш празното, усещаш странни помръдвания в леглото или отронваш думи, които се превръщат в осиротял разговор. Човек не живее сам, а с отсъствието.
– Несъмнено връзката им бе в криза. Но да бъдем честни, кой не е в криза? Животът е поредица от кризи. Независимо дали са индивидуални (пубертет, на средна възраст, екзистенциална), или колективни (финансова, морална, здравна). И без да споменавам за телесните (черен дроб или нерви например). Западният свят превърна кризата във всемогъщ лозунг. Всъщност това ни препраща към абсолютната самота на всеки един от нас. Често си мисля за известната мисъл на Албер Коен: „Всеки човек е сам и на никого не му пука за никого, а болките ни са пустинен остров“. Поне да се надяваме, че този остров е плаващ.
– Винаги ми е било трудно да говоря за себе си. Ако романите ми не са автобиографични, то човешките ми взаимоотношения също не са. Никога не съм изпитвал необходимост да се изповядвам на някого. Разбира се, съветите или подкрепата от близък в режък момент може да са добра утеха. Но имам чувството, че в разгара на страданието човек няма какво да каже.
– В началото децата с часове ви разказват историята и на най-малките си ранички, а после с годините започват да таят най-болезнените си скърби (…) Тъпо е, защото мисля, че по-добре познавам болките, отколкото драскотините.
Още от Фоенкинос
За Давид Фоенкинос
Давид Фоенкинос (р. 1974 г.) е сред най-успешните и уважавани френски творци – писател и сценарист, автор на 13 романа, много от които вече са преведени на български.
„Деликатност“, излязъл през 2009 г., бе отличен с десет литературни награди и преведен на десетки езици.
Заедно с брат си, Стефан Фоенкинос, през 2011 г. адаптира романа за киното, като главната роля е поверена на Одри Тоту.
Друг негов голям бестселър е романът „Спомените“ (2013), също претворен на големия екран, но под режисурата на Жан-Пол Рув.
За разтърсващата творба „Шарлот“, която се отличава с оригиналната си форма и е посветена на художничката Шарлот Соломон, Давид Фоенкинос печели награда Рьонодо 2014 и Гонкур на гимназистите 2014.
* * *
Колонката на Гери е поредица на първия ни гост-автор – Гери Бенчева. Блогър, пътешественик, страстен почитател на хубавата литература, кино и театър, Гери е автор на блога Приказки и мисли за непораснали деца.
„От онези с многото мечти и големите емоции. И от онези, които събират усмивки“, както казва тя.
Гери ще продължава да ни вдъхновява да четем книги, да заставаме пред малкия и големия екран, да пътешестваме… да откриваме красотата на света.
Подарете си вдъхновение
Най-интересните статии от изминалата седмица ви очакват! Всяка Неделя сутрин във Вашата пощенска кутия.