„Стихии“ е новата самостоятелна изложба на художничката Мая Манолова

Текст: Бистра Иванова
Фото: Николай Дойчинов

Художничката Мая Манолова рисува от 2-годишна, но рядко излага публично платната си. Есенният сезон обаче започва със самостоятелната изложба „Стихии“ в галерия ARTEmini (ул. Сердика 22, София) като част от КвАРТал фестивал – всички са добре дошли на чаша вино на 15 септември 2023 г. от 18:30 ч. Събитието се организира в партньорство с Мулти култи колектив.

Мая е дете на две култури – България и Полша, а изкуството винаги е било органична част от живота й. Израства в ателието на баща си, известния художник Димитър Манолов, а посещенията на изложби и участието в културния живот на Варна било ежедневие за артистичното й семейство. В жилището им никога не са липсвали книги, акварелен картон, бои и картини. Картини има навсякъде по стените. Картини се внасят и изнасят, кипи поредната подготовка за изложба. В тази атмосфера за никого не е изненада, че въпреки дългата и последователна подготовка за кандидатстване в езикова гимназия, Мая е приета в художествена паралелка. Първите самостоятелни изяви на Мая в сферата на модната рисунка и накитите са активно насърчавани от семейството й, когато е на 18 г. Впоследствие защитава и докторантура по История на изкуството в Националната художествена академия. 

Мая винаги е търсила свободата в изкуството. За да може да твори извън всякакви рамки и ограничения, в продължение на години ползва езиците, които владее, за да работи в корпоративната матрица, което отнема огромна част от времето й. В този период изкуството е приятно хоби и отмора, за което – с раждането на децата – остава все по-малко и по-малко време. С появата на второто си дете Мая осъзнава кои са важните неща за нея и си дава сметка, че не иска изкуството да бъде хоби и нещо, на което отделя все по-малко време, а да бъде сферата, в която да се развива всеки ден, централната дейност, на която да се посвети изцяло. С подкрепата на съпруга си, взема решение да не се връща в офиса и да се отдаде на напълно на онова, което я прави щастлива.

Днес Мая работи в ателието си всеки ден и твори с много енергия и хъс, а изкуството буквално се излива стихийно на платната. Когато има време, тя споделя творбите си в социалните мрежи и картините й се продават още мокри и понякога недовършени. Има нещо вълшебно в работата й.

Акварелите й са нежни и деликатни, женствени и ефирни, носят аромат на канела, нощен дъжд и магията на джаза.

В работите й с масло има нещо диво, стихийно, което може би идва от срещите й с морето в родната Варна.

Мая, откъде идва вдъхновението за изкуството ти?

Най-голямото ми вдъхновение и пример е татко, в чието ателие съм израснала. Цели седмици сме прекарвали заедно и така имах възможност да наблюдавам целия процес – как подготвя платната, как ги грундира, скиците, развитието на картините, техниките… Освен това той се занимаваше с писане на рекламни надписи (едно време нямаше фолио, което да си напечаташ и лепнеш на стъклото с убийствена прецизност)  – всичко се правеше на ръка, и понякога включваше катерене на 20 м височина… Част от детските ми спомени са как го придружавам и му помагам в работата.

Когато започнах да уча История на изкуството, добих много богата представа и за световното изкуство – започвайте от античните култури и преминавайки през всички периоди до съвременността. Много се впечатлявах от египетските стенописи и бижута например. Самата история на изкуството е пълна с примери, образците са хиляди, много кумири имам. Но един от любимите ми автори е Густав Климт, по когото буквално си изгубих ума в периода 2002-2003 г. Тогава започнах да рисувам силно повлияни от него декоративни композиции с участието на женско тяло в черно и златно, изпъстрени със специфичните елементи и орнаменти от сецесиона… Започнах да вкарам и елементи от традиционното изкуство – напр. африканското, индийското, японското, и така се получи един интересен микс.

Огромна тема в творчеството ми интерпретира сексуалния аспект на женствеността като набор от атрибути, поведения и роли, обикновено свързани с жените.

Силно влияние върху мен имат танцът и музиката.  Музиката реално съпътства огромна част от времето, в което рисувам – харесвам много джаз, различни етно вариации, харесам контрабасът, тътнещите ниски тонове… Много обичам да изследвам връзката между изпълнителя, неговия инструмент и звука и движението като същност на импровизацията.

Вдъхновението ми идва и от видяното и преживяното по време на пътуванията ми и общуването ми с хората. Наблюдавам – наблюдавам хората около себе си, наблюдавам природата, наблюдавам цветовете.

Често, докато тичам в гората, се възхищавам какви сложни тонове ме заобикалят и си представям какви цветове бих смесила, за да мога да ги постигна.

Коя е любимата ти техника?

В продължение на десетилетия съм работила предимно с акварел. За мен той е нещо много мило, много лично, както и самите формати на акварелите – малки размери, работи се в голям детайл, който много обичам да изпипвам до съвършенство.

С маслени бои работя сравнително отскоро и за мен това е едно голямо предизвикателство. Маслото предизвиква у мен нещо стихийно, ставам доста по-експресивна, агресивна, а и по-непредсказуема, с което и тази техника ми става все по-интересна и ме провокира да я изследвам.

Как знаеш кога една картина е завършена?

Тази тема е океан! Наскоро ми се случи да направя четири различни версии на едно и също платно в рамките на няколко дни. Първо нарисувах една саксофонистка, върху която в последствие разработих три версии на натюрморт в различна гама. 

Една картина смятам за завършена, когато я гледам и изпитвам пълно удовлетворение. Ако не съм доволна от едно платно 100%, не го оставям. Ако трябва, мия го на мивката – акварелната хартия предлага такива „екстри“ – когато вече съм остъргала, излющила боята, мия със сапун, суша и започвам отново. Не се страхувам да унищожавам платната си, рисувайки отгоре, тъй като всичко това е част от един сложен и динамичен процес.

Понякога ми се случва да осъзная и добавя нещо ключово към работата си в много кратки срокове и тогава т.нар. неудовлетворение всъщност показва, че търпя развитие. В този смисъл, може да се каже че съм непредсказуема – може да ми хрумне да преработя напълно нещо, върху което съм работила няколко дни, защото имам някакво вътрешно усещане.

Наскоро една близка грабна една картина, докато още беше мокра, и по този начин я „спаси от зли сили“ и бъдещи трансформации, шегувайки се именно с тази специфика на работата ми. В този смисъл,

ролята на публиката е изключително важна, тя подкрепя дейността ми, но на моменти дори се явява съ-автор, долавящ „своето“ нещо в моя творба. 

Как публиката приема изкуството ти?

Творбите ми определено се харесват и често биват „отвличани“ от ателието ми, докато са още мокри, недовършени или без рамка. Едно е радостта от самия творчески процес, но още по-безценно е да чуеш, че някой „няма търпение“ да се сдобие с платно. Щастлива съм картините ми да са част от различни пространства в целия свят.

Интервюто е част от медийната кампания „Мигранти с таланти“ на Мулти култи колектив. Тя цели да подчертае положителния принос, който чужденци от целия свят дават на България в сферата на спорта, бизнеса, изкуството, културата, кулинарията, социалните каузи и др. Кампанията ще се развива до март 2024 г. с подкрепата на Фонд Активни граждани България.