Излезе от печат ново издание на романа „Слепота“ – едно от върховите произведения на португалския писател Жозе Сарамаго. По думите на преводачката Вера Киркова-Жекова, в озъбеното време на духовни кризи тази безмилостна алегория за сриващия се социум има съвсем актуално звучене.

Завършен през 1995-а година,  „Слепота“ (превод: Вера Киркова-Жекова,  ИК „Колибри“)  е може би най-известният роман на Жозе Сарамаго, в който фантазия и реалност се преплитат и ни позволяват да видим много по-ясно вътрешния си свят. Неслучайно издателство „Колибри“ поставя началото на поредица от 30 „бисера“ от литературата на XX век точно с тази емблематична творба на Нобеловия лауреат.

---

Книгата може да поръчате с 5% отстъпка и промокод за читателите на списанието тук.

---

В една неназована държава, в един неназован град, докато чака на светофара зад волана на колата си, eдин мъж внезапно ослепява. Това е началото на епидемия, която се разпространява светкавично в цялата страна. Затворени в болница или оставени сами на себе си, лишени от всякакъв ориентир, ордите слепци са изправени пред най-примитивното у човека – волята за оцеляване на всяка цена. Предвожда ги една жена – единственото същество, което не е поразено от „сияйната белота“. Героите на този великолепен и необикновен роман преминават през хиляди перипетии. Любовта, омразата, жестокостта, безразличието, страхът – все страсти, които ни заслепяват и чрез които Жозе Сарамаго изгражда потресаваща алегория на времето, в което живеем.

В крайна сметка „Слепота“ е роман за отговорността на зрящите. Защото се оказва, че „с течение на времето сме натикали съвестта в цвета на кръвта и в солта на сълзите и сякаш това не е достатъчно, а сме направили от очите нещо като огледала, обърнати навътре, и резултатът е, че те често разкриват безотказно онова, което сме се опитвали да отречем с уста“.

Жозе Сарамаго е роден през 1922 година в малко португалско селище близо до Лисабон. През 1947 г. публикува първата си книга – той я нарича „Вдовицата“, но издателят я преименува на „Земя на греха“. През следващите години превежда от френски, занимава се с литературна критика, пише стихотворения. През 80-те години на миналия век създава романи, които го прославят: „Възпоминание за манастира“, „Годината на смъртта на Рикарду Рейш“, „История на обсадата на Лисабон“… През 1991-ва португалското правителство отказва да представи неговото забележително „Евангелие по Исуса Христа“ на конкурса за Европейска литературна награда и писателят се мести да живее на испанския остров Лансароте. Сарамаго се нарежда сред носителите на Нобелова награда за литература през 1998 г. заради това, че „с притчи, изтъкани от въображение, състрадание и ирония, ни дава все нови и нови шансове да уловим действителността, която ни убягва“.

Писателят издъхва на 87-годишна възраст в дома си на остров Лансароте през юни 2010 година. Смайващите истории на Сарамаго са благодатна възможност за днешния читател да бъде поразен от безподобното му стилистично умение, облъхнат от състрадателното му чувство за хумор и вероятно смутен от щедрото му разбиране за човешката природа. Романът шедьовър „Слепота“ ни напомня, че най-важният фактор в човешкия живот е смъртта, че погубваме самоуважението си всеки път, когато нараняваме някого, че човешкото достойнство е подложено на унижения ежедневно, затова наш дълг е да сме критични към статуквото, но най-вече към самите себе си.

В настоящото издание е включена ексклузивна илюстрация на Теодор Ушев, а художественото оформление е дело на художника Иво Рафаилов.

Слепота

Жозе Сарамаго

Ако виждаш, гледай.
Ако гледаш, вгледай се.
Книга със съвети

Идеята се беше родила в главата на самия министър. Откъдето и да го погледнем, беше добро хрумване, ако не и съвършено както от гледна точка на чисто хигиенните мерки по случая, така и що се отнася до отражението върху обществото и съответните политически последици. Докато не се изяснят причините, или за да използваме по-подходящ език, етиологията на бялата болест, както благодарение на вдъхновението на един асистент с фантазия започна да се нарича зле звучащата слепота, и докато за нея не се открие лечение, а може би и ваксина, за да се избегне появата на нови случаи, всички ослепели, както и онези, които са били с тях в непосредствен контакт или близост, щяха да бъдат събрани и изолирани, та да се предотвратят бъдещите случаи на зараза, които, установени, щяха да се множат горе-долу според така наречената на математически език геометрична прогресия. Quod erat demonstrandum, заключи министърът. Казано по начин, достъпен за всички, ставаше дума всички онези хора да бъдат поставени под карантина, такава беше старата практика, наследена от времето на холерата и жълтата треска, когато заразените кораби или само заподозрени в зараза е трябвало да изчакат четиресет дни, докато стане ясно. Същите тези думи, Докато стане ясно, подчертани от тона, но загадъчни, понеже липсваха други, бяха произнесени от министъра, който по-късно поясни мисълта си, Исках да кажа, че може да са четиресет дни, а може и да са четиресет седмици или четиресет месеца, или четиресет години, важното е да не излизат оттам. Сега трябва да решим къде да ги изпратим, господин министър, каза председателят на комисията по логистика и сигурност, създадена бързо заради случая, която трябваше да се нагърби с транспортирането, изолирането и издържането на пациентите, С какви възможности за спешно реагиране разполагаме, пожела да узнае министърът, Имаме една празна лудница, реституирана, очакваща да ѝ се намери предназначение, няколко военни бази, които вече не се използват заради скорошното преструктуриране на армията, една индустриална палата, която е почти завършена, и имаме още, не успяха да ми обяснят защо, един хипермаркет, който е пред фалит, Според вас кое би послужило най-добре за нуждите ни, Казармата разполага с най-добри условия за охрана, Разбира се, Но има и едно неудобство, прекалено е голяма, охраняването на интернираните би било прекалено трудно и скъпо, Разбирам, А що се отнася до хипермаркета, навярно ще има разни юридически спънки и законови основания, Ами палатата, Смятам, че за палатата, господин министър, е по-добре да не мислим, Защо, На индустриалците със сигурност няма да им хареса, инвестирани са милиони, В такъв случай ни остава лудницата, Да, господин министър, лудницата, Ами тогава нека бъде лудницата, Впрочем, погледнато от всички страни, тя предлага най-добри условия, защото, освен че е оградена със зид по целия периметър, имаме налице и предимството, че се състои от две крила, едното ще бъде предназначено за слепите, другото за заподозрените, има и централен корпус, който ще бъде, така да се каже, ничия земя, оттам ослепелите ще минават, за да се приобщят към вече слепите, Виждам един проблем, Какъв, господин министър, Ще трябва да назначим хора, които да ръководят прехвърлянията, но не вярвам да се намерят доброволци, Не мисля, че това ще е необходимо, господин министър, Обяснете, В случай че някой от заподозрените в заразяване ослепее, което е естествено да му се случи рано или късно, бъдете сигурен, господин министър, че останалите, които още виждат, ще го изхвърлят незабавно, Имате право, Така както не биха допуснали при тях да влезе някой слепец, който внезапно се е сетил да се премести, Добре обмислено, Благодаря, господин министър, в такъв случай можем да действаме, Да, имате картбланш.

Комисията реагира бързо и ефикасно. Преди мръкване вече бяха събрали всички слепи, за които имаше сведение, и също така известен брой предполагаеми заразени, поне онези, които имаше възможност да бъдат идентифицирани и открити в бърза операция по издирването им, извършена предимно в семействата и на работните места на засегнатите от загуба на зрението. Първите откарани в празната лудница бяха лекарят и жена му. Имаше войници, които пазеха. Порталът беше отворен колкото да влязат и веднага след това затворен. За парапет служеше едно дебело въже от портала към главния вход на сградата, Движете се малко вдясно, там има въже, хванете се за него и вървете напред до стъпалата, стъпалата са шест, предупреди един сержант. Вътре въжето се разделяше на две, наляво и надясно, сержантът беше се провикнал, Внимание, вашето въже е дясното. Докато влачеше куфара, жената водеше мъжа си към стаята, която се намираше най-близо до входа. Беше разположена надълго, като стара лечебница, с два реда легла, боядисани в сиво, но с отдавна олющена боя. Дюшеците, чаршафите и одеялата бяха в същия цвят. Жената отведе мъжа си в дъното на помещението, накара го да седне на едно от леглата и му каза, Не излизай оттук, ще отида да погледна какво е положението. Имаше още стаи, дълги и тесни коридори, кабинети, които навярно са били лекарски, мръсни клозети, кухня, където още се носеше миризмата на лоша храна, голяма столова с маси с ламаринени плотове, три килии с облечени в дунапрен стени до височина два метра, а нагоре изолирани с корк. Зад сградата имаше запустял двор със зле поддържани дървета, стволовете изглеждаха като обелени. Навсякъде се виждаха боклуци. Жената на лекаря се върна вътре. В един открехнат шкаф намери усмирителни ризи. Когато отново отиде при мъжа си, го попита, Можеш ли да си представиш къде ни доведоха, Не, тя се канеше да добави В лудница, но той я изпревари, Ти не си сляпа, не мога да позволя да останеш тук, Да, имаш право, не съм сляпа, Ще ги помоля да те отведат у дома, ще им кажа, че си ги излъгала, за да останеш с мен, Няма смисъл, оттам няма да те чуят, а и да те чуят, няма да ти обърнат внимание, Но ти виждаш, Засега, най-вероятно ще ослепея тия дни или след минута, Върви си, моля те, Не настоявай, освен това мога да се обзаложа, че войниците не биха ме оставили дори да стъпя на стъпалата, Не мога да те задължа, Не, мили мой, не можеш, ще остана, за да ти помагам, също и на другите, които ще дойдат, но не им казвай, че виждам, Кои други, Сигурно не мислиш, че ще сме единствените, Това е някаква лудост, Трябва да е така, намираме се в лудница.