Четвъртата част от обичаната семейна сага за сестрите Марч излиза в ново издание след дълго отсъствие от книжарниците.

Синовете на Джо

Повече от 150 години след написването си, поредицата „Малки жени“ от американската новелистка Луиза Мей Олкът продължава непрекъснато да намира нови и нови читатели по цял свят. Считани за шедьовър на детската класика, тези книги са се превърнали в капсула на времето от XIX в. и оставят безсмъртен отпечатък в световната литература с непреходните си послания. 

У нас първите три книги от емблематичната поредица – „Малки жени“, „Добри съпруги“ и „Малки мъже“ – се появиха в нови издания, а след дълго отсъствие от книжарниците и в превод от Росица Тодорова на пазара излиза и финалната част от тетралогията – „Синовете на Джо“.


Книгите от поредицата може да поръчате с 5% отстъпка и промокод за читателите на списанието тук.

Код-ваучер: Jasmin22
Кодът важи за всички категории продукти в Ozone.bg, освен електроника и вече намалени артикули.


В този трогателен завършек на обичаната от поколения читатели семейна сага на Луиза Мей Олкът за последен път се срещаме с любимите сестри Марч, техните съпрузи, семейства и приятели. 

Десет години след края на „Малки мъже“ отново отваряме вратите на имението „Пламфийлд“, което някогашната бунтарка Джо и съпругът ѝ професор Баер са превърнали в необикновено училище – убежище за дузина момчета в нужда от дом и подкрепа.

Днес синовете на Джо – включително обещаващият музикант Нат, морякът Емил и буйният Дан – вече са пораснали и са поели по трънливия път в света на възрастните, където ги очакват първите триумфи и разочарования, успехи и несгоди. Някои от тях ще отпътуват далече от дома, някои ще преживеят падения, душевни бури и крушения, някои ще изпитат истинска любов, а други ще разберат точно колко боли разбитото сърце.

Но винаги напътствани от заръките, добротата и обичта на жената, посветила живота си на тях, те ще се завръщат обратно към стария „Пламфийлд“, за да разкажат за новите си приключения, да излекуват раните си и да се изправят пред предизвикателствата на бъдещето с нови сили. 

С присъщата си топлина и емоционалност, в „Синовете на Джо“ Луиза Мей Олкът отново се гмурва в онзи преходен момент на ръба между детството и младостта, в който мечтите са по-смели и цветни, а всеки провал – по-тежък и труден за преглъщане. 

Вдъхновила десетки филмови и телевизионни адаптации, мюзикъли, опери и безброй разкази и книги, създадени около героите, поредицата „Малки жени“ намира своя логичен и блестящ завършек в една вълнуваща, сърцата и топла история, в която читателите ще се влюбят и завинаги ще носят със себе си. 

Синовете на Джо

Луиза Мей Олкът

Глава 1
Десет години по-късно

Ако някой ми беше казал какви прекрасни промени ще настъпят тук за десет години, не бих му повярвала – обърна се госпожа Джо към госпожа Мег, когато един летен ден седяха на верандата пред „Пламфийлд“ и оглеждаха мястото с гордост и удоволствие.

– Това е магията, която богатството и добрите сърца могат да сътворят. Сигурна съм, че за господин Лорънс не би могло да има по-благороден паметник от колежа, който така щедро подпомага, а този дом ще пази жив спомена за леля Марч, докато свят светува – отвърна госпожа Мег, винаги щастлива да похвали отсъстващите.

– Едно време вярвахме във феи, помниш ли, правехме планове какви ще са трите ни желания, ако ги срещнем. Не ти ли се струва, че моите наистина се сбъднаха? Пари, слава и работа, която обичам – каза госпожа Джо, като безгрижно разроши косата си, сплитайки ръце на тила, точно както правеше като момиче.

– Моите също се сбъднаха, а Ейми се радва на своите от душа. Ако скъпата ни майка, Джон и Бет бяха тук, всичко щеше да е съвършено – добави Мег с леко потрепване в гласа, защото мястото на тяхната майка сега също бе празно.

Джо хвана ръката на сестра си в своята и двете поседяха известно време в мълчание, радвайки се на приятната гледка пред себе си, изпълнени с тъга и блаженство.

Човек наистина можеше да си помисли, че тук са действали вълшебници, защото скромното имение „Пламфийлд“ се бе превърнало в оживен малък свят. Къщата изглеждаше по-гостоприемна от всякога, освежена с нова боя, бяха добавили нови крила, моравата и градината бяха добре поддържани. Сега излъчваше атмосфера на благосъстояние, която липсваше, когато буйните момчета тичаха навсякъде, а семейство Баер с мъка свързваше двата края. На хълма, където едно време пускаха хвърчила, се издигаше красив колеж, построен с щедрото спомоществователство на господин Лорънс. Усърдни ученици сновяха напред-назад по пътеките, където някога тичаха детски крачета. Млади мъже и девойки сега се радваха на предимствата, дарени им от богатството, мъдростта и щедростта.

Точно зад портите на „Пламфийлд“, скрита между дърветата, се гушеше приятна кафява виличка, която много приличаше на „Гълъбарника“, а на зеления западен склон, облени от слънчевите лъчи, проблясваха белите колони на голямата къща на Лори, защото, когато бързото разрастване на града затисна отвсякъде старата му къща, развали спокойствието на гнездото на Мег и си позволи дори да издигне фабрика за сапун под възмутения нос на господин Лорънс, нашите приятели емигрираха в „Пламфийлд“ и с това поставиха началото на големите промени.

 Хубави промени бяха, а горчивината от загубата на скъпите родители беше подсладена от добрите дела, които те оставиха след себе си. Сега всички в малката общност се радваха на успех, а господин Баер, като президент, и господин Марч, като свещеник на колежа, видяха отколешната си мечта красиво осъществена. Сестрите си поделиха грижата за младите хора, всяка пое ролята, която най-много ѝ допадаше: Мег беше милата майка, с която момичетата можеха да говорят за всичко, Джо беше довереница и защитница на всички млади души, а Ейми беше щедрата благодетелка, която деликатно изглаждаше пътя пред нуждаещите се ученици и приемаше всички с такова гостоприемство, та не беше чудно, че нарекоха очарователния ѝ дом „Парнас“ – той беше винаги изпълнен с музика и красота, за която младежите жадуваха.

Първоначалните дванайсет момчета, разбира се, се бяха пръснали по целия свят през тези години, но всички още помнеха стария „Пламфийлд“ и понякога се събираха от четирите краища на света, за да разкажат за новите си приключения, да се посмеят на патилата си в миналото и да се изправят пред предизвикателствата на настоящето с нови сили, защото подобни завръщания у дома те зареждат с енергията от щастливите спомени за младите години. Ще разкажем с по няколко думи историята на всеки, а после ще продължим с новите глави от живота им.

  • удивителна (0%)
  • вдъхновяваща (0%)
  • любопитна (0%)
  • забавна (0%)
  • гореща (0%)
  • щура (0%)
  • необикновена (0%)
  • плашеща (0%)
  • обезпокоителна (0%)
  • дразнеща (0%)

Подарете си вдъхновение

Най-интересните статии от изминалата седмица ви очакват! Всяка Неделя сутрин във Вашата пощенска кутия.

Запишете се за нашият имейл бюлетин тук