Каталог на книгите корабокрушенци. Младият Колумб и плаването към всемирна библиотека (корица)

Днес потъваме в „Каталог на книгите корабокрушенци. Младият Колумб и плаването към всемирна библиотека“ – дивно пътешествие в компанията на Фернандо Колумб, незаслужено останал в сянката на прославения си баща. Книга мечта за всеки библиофил.


Книгата може да поръчате с 5% отстъпка и промокод за читателите на списанието тук.

Промокод: Jasmin22
Промокодът важи за всички категории продукти в Ozone.bg, освен електроника и вече намалени артикули.


Каталог на книгите корабокрушенци“ (превод: Деян Кючуков, художник: Дамян Дамянов, ИК „Колибри“)  е завладяващ и необикновен разказ за визионера, прозрял невероятните перспективи, открили се пред света след Гутенберг и разпространението на книгата в съвременния ѝ вид. Първият модерен библиофил и библиоман е видял неподозираните възможности на новия начин за предаване на познанията, който ще промени из основи начина на мислене и живота на хората.

Животът на Фернандо Колумб, незаконния син на откривателя на Америка, е изпълнен с приключения и превратности. Той следва баща си Христофор в последното му плаване до Новия свят и се бори да защити името му, когато изпада в немилост. Но Фернандо мечтае да го задмине в друга област – да събере книги за най-голямата модерна библиотека в света, в която да може да се намерят „всички книги, издадени на всички езици и отговарящи на всички потребности на хората“. Той с всички сили насърчава преводите на книгите и превръщането им в материална ценност.

Така Фернандо Колумб, макар и незаслужено останал в сянката на баща си, е открил нова ера в историята на информацията, сравнима с технологичната революция от края на ХХ – началото на XXI век. А неговата „Библиотека Коломбина“, основана в Севиля през 1539 г., и до днес съхранява над 3000 тома.

Каталог на книгите корабокрушенци. Младият Колумб и плаването към всемирна библиотека

Едуард Уилсън-Лий

Младият Колумб и плаването към всемирна библиотека

Из Пролог: СЕВИЛЯ, 12 ЮЛИ 1539 г.

В утрото на своята смърт Фернандо Колумб нарежда да донесат в леглото му купичка пръст. Казва на слугите да я натрият върху лицето му, понеже е прекалено немощен, за да го стори сам. Мнозина от тях са с него повече от десетилетие и са му безупречно верни, но в случая отказват да се подчинят, защото смятат, че разсъдъкът го напуска. Тогава Фернандо събира сетни сили, посяга и сам намазва лицето си с тинестата пръст на Гуадалкивир – реката, която се вие през Севиля и в чиято извивка е разположена къщата му. Докато го прави, Фернандо изговаря няколко слова на латински, от които действията му започват да добиват смисъл за околните: помнете, че сте пръст и в пръстта ще се върнете. На отсрещния бряг на реката баща му Христофор Колумб, адмирал на Океан море, неотдавна е изваден от същата тази пръст – от гроба, в който лежи трийсет години. Ако се вярва на думите на Фернандо (а за много факти от живота на Колумб разполагаме единствено с тях), хората, отворили ковчега, били учудени да открият редом с костите на изследователя купчина вериги. Тези вериги напомнят на Фернандо за един момент от неговото минало. Като дванайсетгодишно момче той вижда баща си да се завръща окован в тях като затворник от райските земи, които е считал за свое откритие и дар за Испания.

Фернандо разкрива защо великият пътешественик е пожелал веригите да бъдат погребани заедно с него едва много по-късно, докато пише неговата история. Колкото до причината да намаже лицето си с кал на своя смъртен одър, присъстващите я разбират добре – тя е израз на крайно смирение. Той може да си го позволи, защото няма съмнение, че е постигнал нещо изключително в живота си. Фернандо, мъжът, посрещащ с отворени обятия тленността, е построил машина, способна вечно да устои на безмилостния напор на времето. Той умира скоро след това, в осем часа сутринта. Час по-късно започва следващото действие в чудатия спектакъл около неговата смърт. Най-близките се събират за четенето на завещанието. Стигат до вилата му в италиански стил край реката, разположена сред градина от екзотични растения, като минават през градската Puerta de Goles („Херкулесовата порта“). Фернандо има феноменална памет, мания към списъците и деликатна съвест, така че завещанието му изброява педантично всички хора, на които смята, че дължи нещо, включително мулетаря, комуто не е доплатил две десетилетия по-рано. Но след като съвестта му е изчистена, настъпва гвоздеят на програмата – изявление, почти неразбираемо в неговата епоха. Основен наследник на неговото богатство изобщо не е човек, а собственото му творение, удивителната библиотека. В дотогавашната история на Европа е незапомнено някой да остави земните си блага на сбирка от книги, така че самата постъпка е достатъчно объркваща. Но още по-странна я прави фактът, че книгите на Фернандо не са като онези, съхранявани в големите библиотеки – достопочтени томове по богословие, философия и право, често пъти великолепно подвързани, за да се подчертае безценната стойност на съдържанието им. Вместо това голяма част от колекцията се състои от книги на автори без слава и репутация – тънички брошури, балади, отпечатани на единични страници и предназначени за лепене по стените на кръчмите и други подобни неща, които навярно са изглеждали напълно лишени от стойност за мнозина от съвременниците му. В очите на някои синът на великия изследовател оставя в завѐт просто купчина боклук. И все пак за Фернандо тези произведения са безценни, защото го доближават до целта да състави библиотека, събрала всичко – универсална в смисъл, непознат дотогава. Дори не е ясно къде започва и къде свършва тази странна и разнообразна колекция: в допълнение към писмените произведения има купища сандъци с печатни изображения, сред които и най-голямата сбирка от печатни музикални листове. Според някои сведения дори в градината отвън са представени растителни видове от цял свят, тематично подредени в лехи. За момента обаче все още няма термин за подобно място, от рода на „ботаническа градина“. Странна гледка посреща посетителите на библиотеката. Самите мащаби са впечатляващи – това положително е най-голямата частна колекция за своето време и съдържанието ѝ не може да бъде обхванато с един поглед. За да се подсили чувството за дезориентация, самите вътрешни стени липсват. На тяхно място има безкрайни редове книги, подредени изправени върху специално проектирани дървени рафтове. Днес подобна подредба е добре позната, но тогава е първа и единствена по рода си. Това е само един от многото елементи в дизайна на прочутата библиотека на Фернандо, трудно поддаващи се на обяснение – като се започне от надписа над входа, гордо обявяващ, че сградата е издигната върху купчина тор. Вътре озадачаващите чудеса продължават да се множат: клетки, в които читателите трябва да седят, сандъци с томове, които не са за четене, но трябва да се обръщат по дватри пъти годишно, книжарница за безполезни заглавия. Има също армия от платени сътрудници и сложна система за охрана и наблюдение. Най-загадъчен е може би планът на библиотеката, който е разделен на парчета: над десет хиляди късчета хартия, ако трябва да бъдем точни, всяко обозначено с различен йероглифен символ. Всеки от безбройните начини, по които те могат да бъдат съчетани, предлага различен път през библиотеката.

Някои елементи от дизайна е възможно да се разгадаят по пътя на простата логика: въвеждането на рафтове например е по необходимост. Докато предишните колекции от по няколкостотин или няколко хиляди тома са могли да се поберат върху маси или в сандъци и лесно да бъдат откривани от опитен библиотекар, то библиотека с подобни мащаби изпълва цели стаи и е непосилна дори за най-добрата човешка памет. Новите лавици използват пространството далеч по-добре, а също разпределят тежестта. Те оформят акуратни редици, така че погледът минава по гърбовете на книгите отляво надясно, като при четене на букви в изречение. Вертикалната подредба позволява даден том да се извади лесно, за разлика от хоризонталните купчини, където издърпването на книгата най-отдолу преобръща целия куп. Но по-нататък логиката се изправя пред затруднения. Как точно да се подреди пъзелът, съставен от гърбовете на книгите? Как читателят пътешественик да се ориентира в този хартиен свят? Всеки, посещавал библиотека, знае, че редът е всичко. Начините, по които книгите могат да се организират, са многобройни и всеки показва вселената в малко по-различна светлина. Азбучната подредба например ще постави редом всички автори на име Перес или Пател, независимо дали книгите им имат нещо общо. Подредбата по размер ще спести място и ще образува спретнати редове с еднаква височина, но джобните романи ще се озоват в съседство с молитвениците…

За автора

Едуард Уилсън-Лий е роден в малка ферма в Средния Запад на САЩ и е дете на ревностни природозащитници – американец и британка. Семейството му е пътувало из целия свят, така че той е израснал в Кения и Свазиленд и дълго е живял в Мексико, Зимбабве и САЩ. Уилсън-Лий е доктор на науките от Оксфорд и Кеймбридж, а сега преподава средновековна и следренесансова литература в колежа „Сидни Съсекс“ на университета в Кеймбридж, Англия. Изследователските му интереси са насочени към историята на книгата и на нейното разпространение, както и на първите библиотеки след изобретяването на книгопечатането от Йоханес Гутенберг. Първата му книга е „Шекспир в Свазиленд“, а за настоящия си шедьовър е отличен с наградата „ПЕН Хесел-Тилтман“.

  • удивителна (0%)
  • вдъхновяваща (0%)
  • любопитна (0%)
  • забавна (0%)
  • гореща (0%)
  • щура (0%)
  • необикновена (0%)
  • плашеща (0%)
  • обезпокоителна (0%)
  • дразнеща (0%)

Подарете си вдъхновение

Най-интересните статии от изминалата седмица ви очакват! Всяка Неделя сутрин във Вашата пощенска кутия.

Запишете се за нашият имейл бюлетин тук