ДРУГ(и) ГРАДСКИ РЕД(ове)
Художник: София Грънчарова
Куратор: Фират Арапоглу

1 – 30 септември, 2022
Откриване: 1 септември, четвъртък, 18-20 ч.
Галерия ИСИ-София / бул. Васил Левски 134 (вход откъм ул. Екзарх Йосиф)

Модерният град е град на общностите.

Той е организиран около капитала и се формира както от натрупването на капитали, така и от движенията, което последното причинява. Цялостното разделение на труда, което произлиза от когнитивните и материални трансформации в съвременните общества, демонстрира сложна вътрешна структура. Тя включва и променящите се социални и пространствени форми. София Грънчарова подхожда към модерния урбанистичен контекст „вибрирайки“ в граничната зона между архитектура, град и тяло. Тя интепретира историческите развития на градските части през „филтъра“ на индивидуалните и социални аспекти, както и през промените в начините на производство.

В центъра на вниманието й е София, градът, в който тя е родена и израснала. Както много градове в региона, и София е доста хаотична като архитектура и урбанистична планировка. Както и в други големи градове, тук има зони на висока концентрация на жители, което поражда различни пространствени форми. Така както София Грънчарова подхожда към града през свръзката архитектура-тяло, така тя приканва и нас да се ангажираме с урбанистичната среда през телесния си опит. В същото време, тя възприема архитектурата като човешко тяло, докато инструментализира свързаността между тъкан и тяло.

Производственвите връзки са онези, които движат пространствената и социална организация на градските зони. Само тогава, когато разберем това ще сме в състояние да обясним културните форми и социалните последици. В миналото държавата е произвеждала културни и естетически идеали – както за схемите на уседналост, така и за организацията на урбанистичната среда като следствие от нейната роля и форма в историческия процес. Валтер Бенямин изследва рационализацията и комодификацията на градското пространство като спира вниманието си върху пасажите на Париж и живота в града през 19 в. Той създава една невероятна „енциклопедия“ на сетивния опит в уличния живот на Париж. По-късно мислители като Анри Льофевр и Дейвид Харви разгръщат динамичен и богат в културно отношение прочит на икономическите, политическите и естетически аспекти в идеите на Бенямин за дифузията на новите форми на потребление в пространството на града.

София Грънчарова, от друга страна, „чете“ радикалните промени в града като географ и социолог, докато ни обяснява като личност какви са промените, случили се в неговото минало. Започвайки с анализ на натрупването и движението на капитали, тя прави серия от изчисления на пространството и мащаба. Авторката изследва града като концентрация на хора и „потоци“ от хора, стоки, капитали, средства за производство, и знание. Поради вътрешната стабилност на определени урбанистични конфигурации, противоречията, напреженията и динамиката, които се изявяват в тях, са изключително важни при анализите на града. В градските си разходки из София, авторката документира „фактурата“ на улиците и фасадите на сградите. Понякога тя се предявява като flâneuse*, така както го правят Жорж Санд, Франсис Тролъп, Кейт Чопин, и Джуна Барнс, докато „разчитат“ и живота, и улиците. За София Грънчарова, София е място на постоянна промяна и преходност. За нея разхождането, ходенето е акт, който задейства творческата й мисъл, помага й да планира своите визии и изложби. Нещо повече, някои от нейните разходки могат да бъдат обяснени като процес на „носене по течението“, което въвлича фактора шанс. Нейните конструирани „скитания“ създават нови зони за проучвания, нови места за живот, както и нови маршрути за следване. Надеждата е, че скитанията й ще доведат до съзнателното и колективно конструиране на нова цивилизация. По този начин София трансформира буржоазния град в играещ град.

Докато фиксира архитектурните елементи, художничката възприема техниката на фротажа; така тя ни насочва не само към зрението, но и към усещането за допир. Фактурите върху тъканта, които тя създава със силикон, сочат към наблюдателността, към видяното, но не и закупеното, както е в пасажите на Бенямин. От друга страна, авторката казва, че – както в теоретичен план за централна част на града се смята главата на човешкото тяло, така и много модерни градове (донякъде и София в това число), са се развивали без план.

Такива градове и техния урбанистичен порядък са като безглаво тяло.

София Грънчарова предпочита да наблюдава града от ниска ниска гледна точка, като с това потвърждава думите на Мишел де Серто: „…мястото, където са поместени жителите, ежедневните практиканти на градския живот, е под нивото, отвъд което изчезва видимостта. Като първични форми на този опит, те са пешеходци, т.е. Wandersämnner, при което телата им са в унисон с ритъма на тънките/тлъсти букви на градския „текст“, който те пишат, но не могат да четат.“ Като flâneuse София Грънчарова ни въвежда в един безкраен цикъл, който може да се променя случайно, и се смесва с градската тълпа като мотаеща се и бездейна фигура на хайманата в модерния живот на града. Резултатът се казва „ДРУГ(и) ГРАДСКИ РЕД(ове)“. 

Фират Арапоглу

За артистите

София Грънчарова (р. София) учи визулни изкуства във Франция и Белгия. Участва в множество изложби, образователни инициативи и събствени кураторски проекти. През 2021 г. създава третата си индивидуална изложба „Ако се вгледаш отблизо, нещата могат да се разпаднат“ в СГХГ. Член на Институт за съвременно изкуство-София и инициативата „Правосъдие за всеки“. Твори в жанра на авторски книги в лимитиран тираж, пърформанс, фотография, колаж, инсталация, и сайт-специфик намеси.

Фират Арапоглу (р. Истанбул, Турция) и историк на изкуството (PhD), художествен критик и независим куратор. Той е доцент във Факултета за икономика, администрация и социални науки на Университет „Altinbas“ в Истанбул. Курирал е множество изложби в Турция и отвъд, между които: „Бъдеще незабравимо“ на Красимир Терзиев (2019, Versus Art Projects, Истанбул); „Петият договор“ на Езра Сатъроглу (2019, Summart, Истанбул), както и програмата за соло-изложби „Simbart за един ден”. Съ-куратор на 3-то Международно биенале в Чанъккале и на 3-то и 4-то Международно биенале в Мардин, Турция. Публикува статии в националната и международна художествена преса като например Sanat Dünyamız, Genç Sanat, Art-Ist Modern & Actual, ICE, ARTAM, Art Unlimited, Critical Culture, RH+, Istanbul Art News and Flash Art. Публикува в местни вестници като Birgün, Cumhuriyet и SOL. Участва в национални и международни симпозиуми за изкуство и художествено образование; лектор в музея Istanbul Modern, в Moda Sahnesi, Narmanli Sanat, както и в Университета Bilgi в Истанбул. През 2018-2020 е президент на турската секция на AICA (International Association of Art Critics).

ДРУГ(и) ГРАДСКИ РЕД(ове) е четвърта изложба от Суперпозиции 2 / Заплитане 2022, едногодишната изложбена програма на Института за съвременно изкуство-София. Програмата съдържа шест изложби, всяка резултат от сътрудничеството между художник и куратор, както и цикъл от образователни събития и дискусии. Те обследват „заплитанията“ на съвременното изкуство с политиката, науката и технологиите, популярната култура, полът и социалните движения, екологията и миграциите.