Ева Палмър-Сикелиану (9 януари 1874 – 4 юни 1952) е американска изследователка на древногръцкия свят и култура, хореографка и историк на танца, със забележителен творчески принос за популяризиране на гръцкия танц, театър, музика, както и на тъкаческото изкуство. Животът и артистичните ѝ занимания са съпроводени от контакти със значими личности и хора на изкуството. Вдъхновява се и същевременно вдъхновява танцьори като Айседора Дънкан и Тед Шон, френската литераторка Колет, поетесата и писателка Натали Клифърд Барней и актрисата Сара Бернар. По-късно се омъжва за гръцкия поет Ангелос Сикелианос, заедно с когото организират Делфийските тържества (прояви на за изкуство, театър и музика, състояли се в Делфи през 1927 и 1930 г.), като се надява по такъв начин да поощри усещане за балансирана просветеност, което би послужило за укрепване на мира и хармоничността в Гърция и по света.

АМЕРИКАНКАТА ЖИВЯЛА КАТО ДРЕВНА ГЪРКИНЯ

Ева Палмър (1874-1952) – американката живяла като древна гъркиня, остава в историята като една от най-забележителните фигури от началото на двайсети век, вградили себе си Делфийската идея, движението за възкресяване на древногръцките артистични и културни практики, и до днес тя остава запомнена и обичана заради любовта ѝ към Гърция и решението ѝ да прегърне начин на живот отразяващ и хармониращ с античната история на страната.

Биографичната книга на Артемис Леонди със заглавие „Ева Палмър-Сикелианос: живот в руини“ описва живота и делото на тази нетипична американка приела гръцката древност като своя родина. Леондис казва пред електронното издание Greek News Agenda, че

Ева Палмър „е фигура на контракултурата.

Нюйоркска дебютантка, за кратко тя изучава древногръцки и латински в колежа Bryn Mawr, но го напуска, за да заживее неконвенционален артистичен живот. Става ключов член на лесбийския кръг на Натали Клифърд Барней (Natalie Clifford Barney), писателка и светска личност в сърцето на окачествявания от Леонди като

„международен кръг от взаимно свързани жени писателки и изпълнителки”, стремящи се подражават на кръга на Сапфо.

Работи за популяризирането на женското писане, като създава „Академия за жени“ (Women’s Academy).

Барней е открито лесбийка и от 1900-та започва да публикува любовни стихотворения посветени на жени, със собственото си име.

След този период Ева Палмър заминава за Гърция, където се омъжва за един от най-големите лирически поети на страната Ангелос Сикелианос“. Сред най-изтъкнатите поети, в голяма степен той черпи вдъхновение от древногръцките митове и поезия, номиниран е няколко пъти за Нобелова награда за литература.

Книгата на Леонди адресира въпроса, както авторката го определя, „за изличаването на жените, особено на хомосексуалните, и на други маргинални групи от историята. Това е първостепенен социален въпрос. Патриархалното и хомофобско отношение са основни социални въпроси. Ева Палмър-Сикелианос остава странно невидима в културната история, при все че тя е решаваща брънка свързваща търсенето на нови идентичности и артистичните форми на изказ в началото на двайсети век, с ерудираността в познаването на класицистичното познание. В Гърция, където тя е позната като съпруга на Сикелианос и негова помощница, историята ѝ е цензурирана, за да бъде изтъкнато определено наследство на поета. Всъщност той я изважда от своя разказ за създаването на Делфийските празненства, а изпълнителката на неговото литературно завещание – втората му съпруга Анна Сикелиану, работи за това източниците за живота на Ева Палмър, разкриващи многобройните ѝ интимни връзки с жени, да станат недостъпни“.

Двойката Ангелос и Ева Сикелианос организира Делфийските празненства, събития възраждащи древногръцките атлетически състезания, съпроводени от спектакли на антична драма, изложения на народни занаяти; двамата са водени от желание да възродят древногръцките идеали.

Артемис Леонди споделя, че като част от изследователския си процес, тя е посещавала над сто пъти официалния архив на Ева Сикелиану, като е получила достъп до писма, останали „запечатани“ за публиката с години. Черпейки от подобни източници, авторката предава аспекти от личния живот на Ева, като трудната й връзка с Барней в големи подробности. Всяка от главите на биографичната книга е посветена на някое от изкуствата с които Ева Палмър въодушевено се занимава, включително сапфически пърформанси, тъкане, византийска музика, писане. Книгата й Eva Palmer Sikelianos: A Life in Ruins by Artemis Leontis (Princeton University Press, March 2019) може да бъде намерена чрез Amazon.

Ева (Евелина) Палмър се ражда в Ню Йорк в семейството на Кортланд Палмър Courtlandt Palmer Sr. и Катрин Амъри Бенет (Catherine Amory Bennett), като едно от петте деца на еклектични интелектуалци и даровити хора на изкуството, среда в която са поощрявани либералното мислене, неконвенционалното образование и изследване на музиката, театъра и литературата. Най-ранните ѝ спомени са от кръга на нейния баща – Nineteenth Century Club, чийто първоначални срещи се провеждат в дома на семейство Палмър. Клубът събира хора от разнопосочни pполитически идеологии, атеисти, но и религиозни светила. Баща ѝ улеснява общуването между мислещи хора в добронамерен диалог за политика, религия и морал. Малкото момиче е свидетел на тези събеседвания и по-късно тя пише, че семената на нейните собствени размисли са посяти когато е растяла в тази среда.

Братята и сестрите ѝ също оказват формиращо въздействие в живота ѝ, особено брат й Кортланд Палмър Младши (Courtlandt Palmer Jr.), който е музикално дете-чудо; на ранна възраст вече свири на пиано повечето творби от известни композитори. Музиката е неразделна част от живота на майка им, и петте деца биват изложени на артистична атмосфера и/или окуражавани в музикалните им усилия. Ева изучава музикална теория и гръцки хорови аранжименти. В колежа Bryn Mawr тя се задълбочава в литература и театрално изкуство. Напуска го преди да се е дипломирала, като избира да се присъедини към брат си Palmer Jr. В Рим за една година и да следва независим път на придобиване на знания.

Артистичните начинания на Палмър и подкрепата, която тя оказва на Делфийската идея за възраждане на античния гръцки идеал и практики, идват в периода между двете световни войни. В по-напреднала възраст, тя ще стане свидетел – макар от разстояние – на възхода на нацизма и Хитлер, на военните действия.

Изглежда че усилията, полагани от двойката Сикелианос, са били напразни. Те не са първите направили опит за възраждане на Делфийската идея и няма да бъдат последните. Делфийската идея продължава да живее в наши дни чрез Международния делфийски съвет (International Delphic Council), неправителствена организация с нестопанска цел, благотворителна, неполитическа, нерелигиозна, със седалище в Берлин. Учредена е от двайсет нации през 1994 г. в германската столица с цел възраждане на Делфийските игри в ново време; съществува и отделна организация – Международният делфийски комитет (International Delphic Committee), със седалище в Русия. В организираните от Международния делфийски съвет съвременни музикални събития, такива посветени на танца, спортния състезателен дух, са въплътени много от идеите и принципите на древната Делфийска идея.

Неотдавна на гръцкия книжен пазар се появи преводното издание на новата биографична книга от Артемис Леонди за единствената древна гъркиня в ново време. Заглавието й е „Ева Палмър-Сикелиану. Изтъкавайки мита на един живот“ (изд. “Патакис, прев. Катерина Схина) и хвърля допълнителна светлина върху живота и делата ѝ, обрисувайки личността й отвъд лесните отговори.

Книгата на Артемис Леонди е първата биография, разказваща грабващата история на Ева Палмър-Сикелиану (1874-1952), американска актриса, режисьорка, композиторка и тъкачка, известна най-вече с опита си да възкреси древногръцкия дух с Делфийските тържества. Авторката разкрива нейния образ – най-важното за Палмър е възкресяването на древногръцкия дух в нейното ежедневие, на античния гръцки живот. Почти половин век, облечена в ръчно тъкани от нея достолепни хламиди наподобяващи древните, обута в сандали, тя полага усилия да направи съвременния живот по-свободен и по-красив, посредством съзидателното му свързване с древността.

Пътят ѝ се пресича с този на други авангардни творци като Натали Клифърд Барней, Рене Вивен, Айседора Дънкан, Сюзан Гласпел, Джордж Крам Кук, композитора Рихард Шраус, Димитрис Митропулос – гръцкия диригент, пианист и композитор, прекарал по-голямата част от живота си в САЩ, Никос Казандзакис, първия гръцки поет нобелист Йоргос Сеферис, Хенри Милър, Пол Робсън и Тед Шон.

Умна и красива, с червени спускащи се до земята коси, Ева Палмър е богата нюйоркска дебютантка, изучавала древногръцки в колежа Bryn Mawr преди да обърне гръб на конвенционалното общество, за да живее като лесбийка в Париж. По-късно тя последва Реймънд Дънкан (брат на Айседора) и неговата съпруга в Гърция и се омъжва за поета Ангелос Сикелианос през 1907 г. Отдадена с цялата си душа на своята цел, Ева пресъздава древни артистични образи и поставя древногръцка трагедия с нейна собствена хореография, костюми, дори музика. В усилието си да възкреси древногръцкия дух, тя се разорява финансово и се завръща в Америка през 1933 г. По време на Студената война е в черния списък на маккартизма, тъй като реагира остро срещу американския империализъм и не успява да получи виза да посети Гърция. Това става едва няколко месеца преди смъртта ѝ. Ева Палмър-Сикелиану разгръща активна дейност в САЩ за постигане на гореспоменатия идеал, завръща се в Гърция през 1952 г. и умира в Делфи след спектакъл на „Прикования Прометей“.

Здравка Михайлова, Атина

Поетесата и литературен критик Константина Кориванди (род. 1989, Атина) представя изданието „Ева Палмър-Сикелиану. Изтъкавайки мита на един живот“ и забележителната личност на Палмър от която то е вдъхновено, в брой 8 декември 2022 г. на електронното списание за литература „Анагностис“(гръцки: „Читател“).

ЕВА ПАЛМЪР-СИКЕЛИАНУ: ЕДИН ДИРЕКТЕН СПЕКТАКЪЛ

Това е единствената древна гъркиня, която съм познавала. Тя имаше странната способност да прониква в умствената нагласа на древните и да я възкресява към нов живот. Знаеше всичко за тях – как са вървели и говорели на агората, как са връзвали сандалите си, как са натъкмявали диплите на хитоните си когато са ставали от трапезата, какви песни са пеели, как са танцували, как са отивали в леглото. Не зная откъде тя знаеше всичко това, но го знаеше”.

Това е впечатлението, което Ева Палмър е оставила у една актриса работила под нейно напътствие за съживяване на Делфийските празненства в Гърция в периода между двете войни. Нейните думи „това е единствената древна гъркиня, която съм познавала”, не само дават отговор по обезоръжаващ начин на въпроса коя е Ева Палмър, но и ни отдалечават от непростимо лесния отговор за разнополовото определяне на личността, който най-напред ни идва наум.

Често пъти когато говорим за Палмър, ние я представяме като ексцентрична американка с ръчно изработените сандали и достолепните древни хламиди, родееща се по съребрена линия с Айседора Дънкан и съпруга на поета Ангелос Сикелианос, по такъв начин стеснявайки личността й до характеристики, които онеправдават и ограничават излъчването на нейния дух.

С нейната истинска – Her Story, ще ни занимае едно дългогодишно и многопластово биографично изследване за антиконформистката Ева Палмър. Студия написана с жив разказ,изложен с удивителни детайли и отдаденост от преподавателката по Новогръцка литература в Департамента по класическа филология на Мичиганския университет Артемис Леонди. Книгата й „Ева Палмър-Сикелиану. Изтъкавайки мита на един живот» (превод от английски: Катерина Схина, изс. „Патакис“), почиващо върху задълбочено проучване на архивите, предлага значим материал през един новаторски подход към класицизма и другостта, за реабилитиране на нейното дело, образа и дълбоката следа оставена от Ева Палмър при нейното преминаване.

Биографията обхваща многостранния артистичен път на Палмър, проследявайки я през всеки решаващ етап от живота. Как тази дебютантка от нюйоркския елит следвала в Париж, тази „прарафаелитска красавица с „най-превъзходните“ – както казват – дълги червени коси, която обичала жените, накрая са влюбва в гръцкия поет Ангелос Сикелианос, установява се в Гърция, омъжва се за него, ражда му дете и се посвещава на визионерството на Делфийската идея, похарчвайки за възраждането на Делфийските празненства през 1927 и 1930 г. цялото си състояние и най-важното – изразходвайки интелекта и инстинкта си, тоест, целия си духовен и артистичен капитал?

В петте основни части на книгата, разделени на съответни глави, четем за влиянието на Сафо и на сапфическите представления в които участва Палмър, за тъкаческото изкуство и стана на който самата тя тъче достолепните си антични одежди, отказвайки упорито да се завърне към западното облекло, за византийската й музикално образованост, за работата й върху античната драма, танца и движението и естествено за написаното от нея и за книгата й „Свещено/възходящо паническо[1]“. Централна идея на автобиографичната книга на Ева Палмър-Сикелиану е търсенето на силата на древногръцката трагедия, а оттам и преутвърждаването й в Новия свят.

Всяка от главите, казва Леонди, е посветена на една медия или на някаква съвкупност от средства и културни обекти, съдържащи следи от дейността на една личност проявяваща настойчивост върху материалността. Материалност, обаче, която – обърнете внимание – поощрява към съживяване на унаследеното минало, към деиндустриализация и предложение – с обратен знак на този на модернизма -заменяйки прословутото „make it new” с „направете го старо“..

Леонди пише за Палмър: „Стерилизирали са историята й. Направиха са я едноизмерна. Превърнали са я в огледален образ на класицизма […] Тази книга не показва една Ева, а множество маски на едно аз формирало и разградило безброй пъти своята идентичност, дори когато живее като възрастна в Гърция, представяйки възкресяването на древността. Тя е сапфическата изпълнитека, тъкачката, режисьорката, композиторката, писателката, съпругата, любовницата, изследователката на византийския мелос […], маргинална, отклоняваща се от нормата и политически радикална”.

Ева Палмър-Сикелиану, отказваща да се подчини на социалните условности, които не смята за автентични и самородни, преживява изкуството на неподлежащия на предоговаряне, преобразяващ живот, играейки главна роля в един „директен спектакъл”. Тази фраза – признавам е гениална – принадлежи на литераторката Натали Клифърд Барней с която е Ева е свързана. Само че, както отбелязва Артемис Леонди, „не философите са написали сценария за спектакъла на Ева. Не съществува никакъв сценарий за изкуството на живота, само упражнения по готовност, за да се справи човек с ненадейното”.

Подобно упражнение ще доведе Ева Палмър обратно в Гърция и Делфи през 1952 г. През лятото на 1952 г. тя ще гледа в Делфи последния спектакъл на „Окования Прометей“, а на следваща сутрин – след силно физическо изтощение – ще се събуди полупарализирана, след мозъчен удар. Няколко дни по-късно ще си отиде от живота в 77-та си година и ще бъде погребана в Делфи. До Хариклия Сикелиану[2], държаща в едната ръка нар, а в другата житен клас (символи на древния гръцки подземен свят и на християнското възкресение).

***

Подтикната от живия интерес, който книгата на Леонди за Ева Палмър-Сикелиану събуди у мен, неотдавна посетих музея на Делфийските празненства „Ангелос и Ева Сикелиану“, както и гробището на Делфи, търсейки гроба на Палмър. Следвайки яркочервена, но счупена по средата табела с нейното име, намерих надгробната плоча на която пише: Ева Ангелу Сикелиану, а отдолу следните стихове от стихотворението на поета „Бленуващият“: „Божествена, безсмъртна./ Пеплоса ти развя с ръцете си свещени“.

Превод от гръцки: Здравка Михайлова

---

[1] Ева Палмър-Сикелиану пише автобиографията си, поощрявана от бившия си съпруг поета Ангелос Сикелианос. На гръцки заглавието на изданието (изчерпано), е преведено като «Ιερός Πανικός»… („Свещено паническо“). Оригиналът на английски носи заглавието «Upward Panic» „Възходящо/градиращо паническо/паника“, на което в последна сметка Ева Палмър отдава предпочитание в ръкописа си – бел. прев.

[2] Хариклия Сикелиану е майката на поета Ангелос Сикелианос, роден на йонийския остров Левкада 1884 г., починал в Атина през 1951 г. Един от най-забележителните гръцки поети, придържащ се към традицията. Творчеството му се отличава със силна лиричност и особено езиково богатство. Баща му преподава в гимназията в Левкада. Обича класиците и чуждестранната литература, привърженик на говорения от народа език димотики, въодушевен поддръжник на традицията на Седемте Йонийски острова. Майката на поета Хариклия, е била особено образована жена за онова време. – бел. прев.