Галерия Синтезис ни кани на изложбата на Делян Вълчев „In Transit – Портрети от нюйоркското метро“. В серията, заснета в периода от 2014 г. до началото на пандемията, авторът изследва отчуждението, което все по-трайно се настанява в ежедневието на жителите на големите градове и мегаполиси.

Забързани, уморени, изнервени – ежедневно милиони хора се придвижват от точка А до точка Б. Отрязък от безвремие, в който някои просто се отпускат и задремват, други четат или се вторачват в телефоните си, преди отново да се втурнат в състезание с времето.

Рафаело Казаков пише следното за цикъла на Делян Вълчев:

“Едно от клишетата-нарицания на Ню Йорк е „градът, който никога не спи”:

енергията на мегаполиса е като адреналин в няколко агрегатни състояния. На метри под уличните задръствания и воя на линейките е системата на градското метро, по брой на станции ‒най-голямото в света. То превозва около пет и половина милиона пътници на ден. За двадесет и четири часа ‒ това е цялото население на Дания, а пътниците за една година са повече от населението на Китай. Тази метросистема работи денонощно 365 дни в годината. Тя не е сред най-красивите или уханни в света, но е една от най-ефективните.

Метрото в Ню Йорк е големият градски изравнител ‒ то е по-бързо от лимузина и затова на съседни седалки могат да бъдат видени брокер от Уолстрийт и нелегален имигрант от Мексико. Първият печели за няколко месеца колкото вторият за цял живот. Но за половин час те са равни ‒ еднакво облагодетелствани и притеснени от нюйоркското метро.

В цикълa си IN TRANSIT Делян Вълчев насочва фотоапарата си към откъслеците лично време, които всеки пътник носи. Скука, полусън, умора, музика, време за себе си, недочетена книга ‒ минутите, прекарани в лабиринта на обществения превоз, са едновременно лични и всеобщи. Транзитното време е ничие време, демократично като смъртта.

Понятия като „ничие“ и „всеобщо“ обаче са възможни само на умозрително ниво. Човекът е затворник в килията на личното си тяло, което по неизбежност е център на вселената за всеки един oт нас. Безбройните разновидности от „транзитно време“, които всеки пътник носи със себе си, оформят смисловия периметър, в който Делян Вълчев разполага своята фотографска визия.

Интериорът на един метро-вагон изобилства от повърхности, които се колебаят между отразяване и пропускане на светлина и звук: прозорци, плексигласови покрития на реклами, слушалки, очила. Всеки прозорец е екран на различен несъстоял се филм. В какофонията от звуци времето става осезаемо, почти материално. Часовникът на мобилния телефон прожектира в мозъка всяка минута закъснение като драскотина раздразнение. Хореографията е абстрактна, но също ‒ конкретна като бързане към дома, където детето е с висока температура…
…

Погледът на Делян Вълчев е спокоен и непредубеден, но същевременно ‒ настойчив и твърд. 

В подхода му отсъстват лесна символика и метафори втора ръка. Работата на фотографа е невидим танц с невидим партньор ‒ случайността. Движенията на този танц са сложни, но дуетът е неизбежен.

Цикълът е завършен. Отделните снимки са кадри от незаснет филм, в който светлината, полусенките и безтегловността на човешките изражения от метрото търсят убежище. Безсънието на града става материално, двуизмерно. 

С една дума ‒ фотографско.“

За Делян Вълчев

Делян Вълчев е роден в Русе през 1984 г. От 2000 г. живее в Ню Йорк. Работи като графичен дизайнер на свободна практика, след като напуска кариерата си в сферата на финансите. Следва курсове по фотография в ICP (International Center of Photography) в Ню Йорк, където по-късно става и асистент-преподавател. Фокус на работата му е уличната и социално-документалната фотография. In Transit e първата му самостоятелна изложба, която е показвана в Градската галерия във Варна през 2021 г. 

Съпътстваща програма:
25 юли, 17:00 – 21:00 ч. 
Библиотека Фотосинтезис
Отворени врати 
Фокус: Ню Йорк – In Transit