Има ли театрален формат, който ни помага по „един интимен начин да вникнем в същината на драматургичния текст“? Нужна ли е повече смелост на творците ни, за да експериментират?

Как се обменя „вирусът“ на идеите в театъра?

А как се ражда една пиеса? Има ли образ-начало? И, в тази връзка,

какво е „човешко опустиняване“?

Докато разговаряме с драматурга Мирослав Христов и режисьора и актьор Ованес Торосян по тези и още много въпроси, не пропускаме да се посмеем на взаимните им, приятелски закачки за това колко е трудно да се работи със жив автор. А и как на автора никак не е леко, ако например режисьорът реши да превърне натоварения със символи, препратки и смисли пясък от пиесата му в… басейн с вода, в който да играят актьорите.

Повод ни дава „Пустония“ – пиеса на Мирослав Христов, която Ованес Торосян ще превърне в пълнокръвно представление на сцената на Драматично-кукленият театър „Иван Радоев“ в Плевен тази есен. Първият тест за драматургичния текст (по думите на Ованес и Мирослав) е неговото пърформанс-четене пред публика. Именно то ни среща, в рамките на 10-тото юбилейно издание на ПроТекст10, тази година част от първото издание на Фестивала за нова драматургия.

Разговорът е заснет преди и по време на репетиция за пърформанс-четенето. Надникнете зад кулисите (и преди премиерата) с нас – това е поглед, на който рядко се радваме като зрители…

За Пустония

„Пустония“ е сатирична антиутопия за свят, в който хората могат да продадат болката си. Болката се преработва в пясък, който хората получават в замяна, а големите риби на Борсата дори решават да създадат пустиня, приканвайки хората да се превърнат в пустинници. Историята поставя въпроса за мястото на болката и страданието в самата сърцевина на човешката природа.

За Мирослав Христов

Мирослав Христов (1982 г., гр. София) е завършил философия и магистратура „Изкуства и съвременност” в СУ. Пише драматургия и поезия. Автор е на няколко пиеси. През ноември 2012 г. се състои премиерата на неговата пиеса „Всичкоядецът” (реж. Ани Васева), която се играе последователно в The Fridge, Сфумато и ДНК. Играе се и на много места в страната, както и на фестивала Off Europe в Лайпциг. Отличаван е два пъти на фестивала Нова българска драма в Шумен – за „Последната звезда“ (2012) и „Цикадите“ (2017); два пъти е в селекцията на платформата „ПроТекст“/мрежата за драматургия Eurodram  – с „Всичкоядецът“ (2014) и „Цикадите“ (2018). През 2019 г. драматургичният му текст „Пустония“ е отличен на конкурса за нова българска драматургия „Иван Радоев“ в гр. Плевен. През 2019 г се състои премиерата на „Цикадите“ (реж. Александра Петрова) в Пловдив (Тютюневи складове). През 2020 г. „Цикадите“ получава номинация за драматургичен текст на театралните награди „Икар“.

За Ованес Торосян

Ованес Торосян е роден на 7 декември 1986 г. в Ереван, Армения. През 1993 г. се установява заедно със семейството си в София. Започва да посещава актьорската школа на Ники Априлов в Двореца на децата. През 2009 г. завършва в НАТФИЗ със специалност Актьорско майсторство в класа на проф. Пламен Марков и Ивайло Христов. През 2016 г. Ованес Торосян завършва Театрална режисура в НАТФИЗ. Играе на сцените на Народен театър „Иван Вазов“, Сатиричния театър, Театрална работилница “Сфумато”, Младежки театър „Николай Бинев“ и други. Ованес Торосян е един от най-сниманите млади актьори в българското кино. Участва в множество филми, като най-значими са ролите му в: „Източни пиеси“ (2009), „Пухеният“ (2010), „Тилт“ (2010), „Аве“ (2012), „Съдилището“ (2014), „Септември в Шираз“ (2015).

За ПроТекст

Този пилотен проект на Организация „36 маймуни“ стартира през 2007 г. с две основни задачи: популяризиране на съвременна драматургия, привличане на млада публика към алтернативните съвременни театрални форми, разширяване територията на  изкуството и културата. Невъзприет в началото от критиката като театрална форма, днес ПроТекст е наложен като „утвърдена марка” на алтернативния софийски театър и „обетована територия” за креативна среща на млади професионалисти от различни области на изкуството – писатели, актьори, режисьори, музиканти, видеоартисти, художници – с млада, често все още неизкушена от театъра, публика. Екипът получава покани за провеждане ПроТекст-работилници, с които да запознае колегите си от други страни с методологията на тази сценична форма.

Още за ПроТекст и смелия театър, проводник на идеи, може да научите от Гергана Димитрова – сърце и двигател на Организацията за съвременно алтернативно изкуство и култура „36 маймуни“ тук.

За Фестивала за нова драматургия – София

Тази пролет Гьоте-институт България събра любителите на сценичните изкуства, за да ги срещне с нова драматургия от България и Германия. Фестивалът за нова драматургия се случи в рамките на тригодишния международен проект NewStagesSoutheast на Гьоте-институтите от региона Югоизточна Европа. Фокус на програмата у нас бе представянето на нови български текстове и текстове на две от най-актуалните имена на съвременната германска сцена – Мария Милисавлйевич и Заша Мариана Залцман.

Фестивалът за нова драматургия бе домакин на кръглото, десето издание на платформата „ПроТекст“ на Организация „36 маймуни“, представило нови български пиеси, избрани от международната мрежа за съвременна драматургия EURODRAM. Форматът, стремящ се да популяризира съвременната чуждестранна и българска драматургия, се проведе като поредица от пърформанс-четения. Селектираните през 2020 г. автори от България са: Мартина Новакова, Мирослав Христов и Пресиян Кузов (предстои да ви срещнем с всички тях).

Още от срещите с изкуство в процес

Пресиян Кузов: Малкият човек се опитва да си отговори на големите въпроси – на чисто, оголен, в “Ръкавица”

Това видео интервю е част от авторската поредица на списание Jasmin.bg и ОСАИК „36 маймуни“, посветена на юбилейното издание на ПроТекст, в рамките на Фестивала за нова драматургия – София.

Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“.