Стремежът за разбулване на мистерии винаги е бил присъщо качество на човешката природа. Но възможно ли е някои от тези загадки да са просто плод на хитрост или чиста случайност? 

В красивото илюстровано издание „100 неща, които те не искат да знаете“ Даниел Смит (автор на„Малка книга за големите идеи“, „100 места, които никога няма да посетите“) се завръща с ново изследователско пътешествие, което този път ни превежда през някои от най-популярните и завладяващи конспирации и мистериозни събития, на които светът е ставал свидетел през своята история. 

---

Книгата може да поръчате с 5% отстъпка и промокод за читателите на списанието тук.

---

Тази любопитна книга обхваща сто неразрешени случаи и се гмурва в „сивата зона“ между истината и възможните обяснения. В рамките на кратките си 252 страници „100 неща, които те не искат да знаете“ (ИК „Сиела“) предлага всевъзможни теории за това какво е станало в действителност с откраднати шедьоври, изчезнали космонавти, изгубени съкровища и много други мистерии. 

Защо е построен Стоунхендж? Каква е истинската самоличност на Шекспир? Какво убива Едгар Алън По? Какво всъщност се случва в тайната програма на американското правителство за промяна на съзнанието? Кой е Джак Изкормвача? Какви тайни съдържа изгубената литература на маите? Къде са купищата заграбено злато, което нацистите скриват през последните месеци от Втората световна война? 

Даниел Смит търси отговор на тези въпроси в седем тематични части, в които ще откриете някои от най-знаменитите престъпления и конспирации, загадъчни послания, изчезвания, необясними смъртни случаи, странни срещи, загадки от забранената история и от границите на науката. 

Интригуваща, достъпна и информативна, „100 неща, които те не искат да знаете“ повдига завесата пред някои от топ мистериите в света и поставя неудобните въпроси, които ще разобличат някои от най-масовите заблуди на нашето време.

100 неща, които те не искат да знаете

Даниел Смит

Въведение

„Тайните, бидейки конспиративен инструмент, никога не трябва да бъдат част от системата на нормално управление.“

Джеръми Бентам

 „Истината е онова, в което успеете да убедите вашите съвременници.“

Ричард Рорти

Всеки обича загадките – онези главоблъсканици, които е трудно, ако не и невъзможно да разбереш или обясниш. Помислете за някои от синонимите, използвани за целта: енигма, тайна, гатанка, мистерия. Всеки един от тях, отронвайки се от езика ни, възбужда въображението и изкушава с обещание за откровение.

Любовта ни към мистерията и днес е толкова силна, колкото е била през вековете. За доказателство е достатъчно да погледнем книжарниците или телевизионния екран – те правят всичко по силите си да задоволят жаждата ни за детективски истории, реални престъпления и политически конспирации. Показателно е, че може би най-великият разбивач на мистерии за всички времена, измисленият детектив Шерлок Холмс, се радва на пълноценен нов живот от началото на века. Подвизава се в мащабни кинопродукции и телевизионни сериали и вдъхновява автори, журналисти и учени. Нашата страст към тайнственото гори с неугасващ плам.

И все пак, ако трябва да сме честни, понякога търсенето носи повече удовлетворение от самото решение. Често пъти неидентифицираният престъпник, дърпащ конците от сенките, губи ужасяващия си мистичен ореол, щом бъде разкрит и се окаже просто изпълнен с озлобление социален неудачник. По същия начин велики исторически загадки в крайна сметка завършват с банални и разочароващи обяснения. Случки и събития, които в даден момент са изглеждали като плод на коварни интриги и дяволска хитрост, се оказват резултат на случайност, некадърност или неуправляема злоба.

Стремежът да разбулваме мистерии е присъщо качество на човешката природа. По същество всяка неразгадана тайна създава вдлъбнатина или неравност върху шлифованата повърхност на нашето колективно съзнание и естествената ни склонност е да я изгладим. Колкото по-голяма и отдавнашна е тя, толкова по-силно и завладяващо става желанието да я премахнем. Но невинаги следва да прибързваме толкова – понякога дефектите и патината са просто доказателство за давност и натрупан опит и са много по-завладяващи от безупречната гладкост. Иначе казано, когато разследвате мистерия, наслаждавайте се на пътуването, защото то може да се окаже по-забавно от крайната дестинация.

В някои отношения нашата съвременност не изглежда подходяща за раждането на големи мистерии. В един свят, в който „откритостта“ и „прозрачността“ са неразделни лозунги на политическия и корпоративния елит, сякаш има по-малко място за тайни и загадки. А ако правителствата все пак опитат да скрият нещичко от обществения взор, имаме на разположение цяла армия от интернет воини като Джулиан Асанж с неговите „Уикилийкс“, която да ги разобличава. Дори култът към знаменитостите постепенно захвърля булото на мистиката и все повече се ориентира към пълно разкриване. В свят, където самите звезди се стремят да набират популярност, като си показват задника на всеки, склонен да го гледа, е редно да се запитаме дали не е ударил сетният час на тайнствеността.     Но нека не прибързваме. Въпреки всички приказки за откритост и прозрачност загадките продължават да ни заобикалят. Всъщност колкото по-глобална става комуникацията, толкова по-лесно е да пропуснем някои от връзките помежду ни. Фанатици продължават да планират и извършват неразкрити жестокости, пътнически самолети падат от небето без обяснение, а международни банки тихомълком помагат на своите клиенти да скрият незаконни печалби. Да не говорим за жертвите на убийства, които лежат мъртви със седмици, преди съседите да забележат нещо нередно.

Така че съвременните информационни технологии не гарантират неограничен достъп до истината. Живеем в интригуваща епоха, заливаща ни с безпрецедентен поток от данни, но в същото време недоверието към тях не спира да расте. Свят без доверие може да е доста неприветливо място, но ние сме длъжни да оценяваме зорко цялата постъпваща информация. Какво означава тя? Кой ни я подава? В чия мелница налива вода? Това несъмнено са ключови въпроси за поколението на социалните мрежи, 24-часовите новини и „Уикипедия“.

Понякога е почти невъзможно да кажем къде свършва истината и къде започва интерпретацията – независимо дали е добросъвестна, или не, а в тази сива зона остават да витаят множество съмнения и мистерии. Невинаги е най-удобно да пребиваваш в нея, но често пъти е изключително интересна.

Стоте случая, описани в настоящата книга, са извлечени именно от тази зона на здрача и включват опияняващ коктейл от велики конспирации, неразкрити престъпления, необясними природни явления и озадачаващи исторически събития. Във всеки от случаите има две или повече теории, борещи се да обяснят какво всъщност е станало, но никога не можем да сме напълно сигурни коя е вярната. Задачата допълнително се усложнява от подозрението, че много от аргументите се излагат не в полза на истината, а с цел умишлено да обър-кат, подведат и замажат фактите.

Може да става въпрос за правителство, желаещо да скрие кирливите си ризи, или за престъпник, бягащ от правосъдието. Понякога има финансов стимул за заблуда, желание за уталожване на обществени страхове и съхраняване на нечия репутация или стремеж към популяризиране на даден дневен ред. А не е изключено да става въпрос и просто за лоша шега. Проблемът е, че лъжите понякога са твърде изкушаващи, за да им устоим!

Не бива обаче да изпадаме и в прекомерен цинизъм. Възможно е някои от загадките, описани тук, наистина да имат простите и невинни обяснения, в които ни убеждават. Понякога сме склонни да приписваме на действащите лица повече интелигентност и проницателност, отколкото зас-лужават, и да ги обвиняваме в сложни заговори, изискващи години, десетилетия или дори векове мълчалива и упорита организация.

Да вземем например прословутата конспиративна теория, според която кацането на Нийл Армстронг на Луната е фалшифицирано. Вярно, че ерата на Студената война поражда голям брой доста абсурдни измами от страна на силните на деня, но наистина ли е възможно правителството на САЩ да скалъпи чак такъв трик? Като се има предвид броят на хората, които трябва да го изпълнят, а след това години наред да мълчат, лично аз силно се съмнявам. Трябва обаче да отбележим, че самият Армстронг допуска известна доза спекулативна мистерия в нашата вселена и я цитира като една от силите, движещи човечеството напред. Според думите му: „Мистерията ни кара да търсим отговори, а те са в основата на желанието ни за познание“.

Дори заклет привърженик на конспиративните теории като филмовия режисьор Оливър Стоун признава: „Не целият живот е резултат от някакъв вид конспирация. Остава място и за случайности“. Идеята е подкрепена и от журналиста на „Уошингтън Поуст“ Чарлз Краутхамър, който пише: „Винаги щом се сблъскате с обяснение за ставащото във Вашингтон и трябва да избирате между некомпетентност и конспирация, избирайте некомпетентността“. И все пак си струва да бъдем нащрек, когато ни се представят наглед „убедителни доказателства“ и „истински истории“. Ако трябва да перифразираме известната максима: това, че съм параноик, още не означава, че ми казвате истината…

Най-малкото се надявам, че мистериите, които предстоят, ще ви се сторят увлекателни и забавни. Потопете се в тях и се насладете на тръпката, съпътстваща преследването на истината. И бъдете сигурни, че не сте сами – дори гигант на мисълта като Алберт Айнщайн веднъж признава: „Тайнствеността е най-красивото нещо, което можем да изживеем“.

А ако случаите, изложени на следващите страници, до такава степен възбудят интереса ви, че сами запретнете ръкави и откриете истинската и неопровержима истина зад тях, толкова по-добре. Обадете ми се, ако го сторите. Само не очаквайте да ви повярвам…

Защо е построен Стоунхендж?

Стоунхендж се издига над равнината Солсбъри в югозападната част на Англия и е един от най-величествените праисторически паметници на Европа, който продължава да запленява въображението хиляди години след построяването си. Кой, кога и как го е построил, са все интригуващи въпроси, особено предвид изключителните инженерни трудности. Но може би най-объркващият въпрос е защо е издигнато това мегалитно чудо.

Днес Стоунхендж се състои от сложно подредени камъни, разположени насред масивни земни съоръжения, които датират от епохата на неолита. Комплексът е строен на отделни фази, като първата включва изграждането на ров, насип и поредица от ями (т. нар. „дупки на Обри“) най-вероятно през втората половина на четвъртото хилядолетие пр.н.е. Около хиляда години по-късно 82 огромни базалтови къса – някои тежки до четири тона – са транспортирани на 400 километра разстояние от планините Пресели в Югозападен Уелс. Когато пристигат на мес-тоназначението си, камъните са изправени и подредени в непълен двоен кръг.

Третата и последна фаза е около 2000 г. пр.н.е., когато късове пясъчник са довлечени от отдалечения на 40 километра район, разположен в северната част на днешен Уилтшър. Те са подредени във външен и вътрешен кръг, като вътрешните възприемат очертанията на подкова. Накрая, около 1500 г. пр.н.е., базалтовите камъни (много от които са преместени другаде или разбити през годините) са пренаредени така, че Стоунхендж най-сетне добива вида, познат ни до днес.

Трудът, вложен през различните периоди на строителство, е огромен. На всеки етап са били необходими стотици, а вероятно и хиляди мъже във времена, когато населението на Великобритания е представлявало само малък процент от настоящото, а дори изхранването и оцеляването на семействата е коствало неимоверни усилия. Кое у Стоунхендж е било така важно, че да си струва енергията на толкова много хора? Съществуват редица теории с различна степен на правдоподобност. Отдавна се смята, че Стоунхендж е някакъв тип храм, а през XVIII век преобладава схващането, че е бил светилище на друидите. Доказателствата сочат, че той значително предшества религията на друидите, но това не означава, че мястото не е служело за някакъв вид пок-лонения.

В по-нови времена е установено, че Стоунхендж притежава забележителни акустични качества, и някои експерти са убедени, че именно това е ключът към истинското му предназначение. При удар самите камъни издават отчетливи тонове, които се носят на километри разстояние. Дали не са служели като примитивна система за комуникация по подобие на църковните камбани?

Алтернативна версия гласи, че мястото е представлявало гробище за обществения елит. Непосредствено около камъните са открити останки от десетки погребения, така че е възможно силните на деня да са били почитани чрез полагане в сянката на монумента точно както египтяните са пог-ребвали своите владетели в пирамиди.

Други са на мнение, че Стоунхендж е служел за обсерватория. Известно е, че елементи от него съответстват на положението на небесното светило при лятното и зимното слънцестоене, откъдето идва и популярността му като сборен пункт през тези периоди на годината. Не е трудно да си представим, че камъните са помагали на древните ни предци да проследяват слънчевите и лунните цикли, да предсказват затъм-ненията и да чертаят хода на сезоните. Има и теория, че Стоунхендж е служел за неолитен здравен център. Авторитетни археолози като Джефри Уейнрайт и Тимъти Дарвил твърдят, че сините камъни, донесени от Уелс с такива усилия, са били ценени заради лечебните свойства, произтичащи от първоначалната им близост с лечебни извори в уелските планини.

В рязък контраст с останалите е идеята, че съоръжението е служело като ориентир за кацане на извънземна господстваща раса. Привържениците ѝ изтъкват, че инженерните умения, необходими за транспортирането и подреждането на камъните, биха могли да дойдат само от интелигентни същества от друга планета.

Древните може да са опазили в тайна истинската цел на Стоунхендж, но силата на паметника да вдъхва страхопочитание съществува и до днес. Както отбелязва писателят Хенри Джеймс: „Можете да зададете сто въпроса на тези грубо изсечени гиганти, приведени в мрачно съзерцание над падналите си другари, но любопитство ви все така ще потъва в безбрежната слънчева тишина, която ги обгръща“.

Още от / за Даниел Смит

Откъс от “Maлка книга за големите идеи” от Даниел Смит