„Аталанта“ от Джани Родари излиза за пръв път на български в луксозно илюстровано издание, за да разкаже историята на древногръцките митове и едно смело момиче, което се бори да стане герой.

По книжарниците вече можете да откриете луксозното илюстровано издание „Аталанта“ – неиздаван досега роман от италианския майстор на приказките Джани Родари („Приказки на пишеща машина“,„Джелсомино в Страната на лъжците“, „Граматика на фантазията“, „Приказки колкото усмивка“, „Любими коледни истории от Джани Родари“, „Фантастичната гондола“).

---

Книгите на любимия разказвач може да поръчате с 5% отстъпка и промокод за читателите на списанието тук.

---

Историята ни пренася в добре познатия свят на гръцката митология, където Родари ни предлага нов прочит на класическите митове за Херкулес, Тезей, Язон и редица други богове и герои.

Аталанта е необикновено момиче. А това казва много за някой, роден в света на боговете на Древна Елада. Родена в дома на горделивия цар Ясос, Аталанта е оставена на върха на планината на произвола на съдбата от баща си, който искал син вместо дъщеря. Но малкото момиче оживява, отгледано от мечка и под закрилата на самата богиня на лова Артемида!

Когато Аталанта пораства достатъчно, за да може да стреля с лък, Артемида я научава да не пропуска никога целта. И да бяга като вятъра, така че никой никога да не може да я изпревари. От изоставено малко момиче Аталанта се превръща в силна и смела млада жена, която тръгва по света, за да си извоюва място, като се прочуе с невероятните си подвизи.

Не отнема дълго, преди мълвата за приключенията ѝ да се разпростре. От уста на уста се предава, че смелостта, непреклонността и почтеността на младата Аталанта засенчват дори самите Тезей и Язон! А когато тя се среща с прочутите герои, Древна Гърция вече разполага с несъкрушимо трио.

Но какво означава това за една млада героиня? Възможно ли е да намери единственото, което иска – свой дом и семейство? Та кой може да спечели сърцето на Аталанта, когато самата тя е непобедима?

Но боговете и Съдбата на Елада имат свои планове… С твърди корици и богатите илюстрации на Дамян Дамянов „Аталанта“ (ИК „Сиела“) е специално издание на непубликувания преди роман. Необятната фантазия на Родари ни сблъсква за пръв път с прекрасния свят на старогръцките митове и легенди в компанията на силна и неустоима героиня, която може да надвие дори самите богове.

Аталанта

Джани Родари

Една стара робиня изкъпала Аталанта от глава до пети, изчистила петната от нейната туника, сложила яйца, месо и плодове на близката маса и казала:

– Яж. В никакъв случай не одобрявам намерението ти да отидеш на лов с онези мъжаги там долу.

Ако бях твой баща, щях да те завържа за крака на масата, за да опиташ камшика. Ако бях твоя майка, не бих те пуснала да обикаляш облечена като момче.

Но тъй като вече си тук, в момента е важно само едно нещо: яж.

Аталанта се усмихнала и благодарила на старата.

– Нямам нито баща, нито майка – казала.

– Това е невъзможно. Ако ми кажеш, че не си ги виждала, мога да ти повярвам. Но нима си родена от пяната на вълните като Венера? Да не би да си избликнала на света като Минерва, благословената богиня на мъдростта, която би трябвало да поглежда повече накъм теб и да ти вдъхва по-мъдри намерения?

– Аз не знам как е родена Минерва – казала Аталанта, докато лапала с две ръце.

– Не знаеш? Не ти ли го е разказвала твоята дойка, когато си била дете? – Моята дойка беше една кафява мечка. Справяше се добре, но не знаеше да говори.

Старата поклатила глава:

– Мечешко мляко: то е направило от теб една малка дивачка. За всеки случай знай, че един ден бащата на боговете Зевс се събудил с ужасно главоболие, но толкова, толкова ужасно, че го чували да се оплаква даже на дъното на морето, даже и в недрата на Земята, където е работилницата на Вулкан.

Когато вече не можел да издържа на болката, Зевс изпратил да извикат точно онзи негов куц и тромав син; искам да кажа Вулкан, ковача.

– Заповядайте му да донесе един чук, най-тежкия от неговите чукове.

Вулкан се усъмнил дали е разбрал добре, но за всеки случай се изкачил на Олимп, носейки на рамо ковашки чук, тежащ доста квинтали.

– Ето те и теб – казал Зевс.

– Тук съм, татко.

– Браво, тогава кураж: удари ме с чука по главата.

– По главата с какво?

– С чука, давай. И не си пести мускулите.

– Свети татко, почтително отбелязвам, че един удар с този чук би сплескал някой бик все едно е комар – казал Вулкан.

– Ще се подчиниш ли, или не? А съм твоят баща.

Аз съм твоят баща, цар на боговете, и ако ти казвам да ме удариш с чука, побързай и без много приказки!

Вулкан се почесал по кратуната. Другите богове го гледали с лукаво изражение, но се пазели да се намесят в дискусията. Всеки трябва да си гледа своите работи.

– И така – извикал Зевс, – или ме удари с този чук, или ще те изтъркалям надолу по Олимп и ще окуцееш и с другия крак.

Вулкан се решил. Вдигнал чука и нанесъл удар, който би разкъсал и кит. И тогава какво се случило: главата на Зевс се отворила точно отгоре и кой изскочил навън? Тя, Минерва, в златни доспехи. Ето защо баща ѝ имал главоболие.

Старата въздъхнала:

– Имам чувството, че ти мислиш повече за Диана, отколкото за Минерва. Почиташ повече богинята на горите, докато би трябвало, без да обиждам никого, да държиш на мъдрата богиня на града.

Хората още щяха да живеят като животни, ако не беше Минерва. Кой ги научи да обработват нивите? Кой им подари юздите, за да обуздават конете?

Минерва, винаги тя. Но мисля, че за да обуздае теб, Минерва би трябвало да изнамери юзди нарочно…

Аталанта избухнала в смях, но веднага млъкнала, станала и се поклонила. Царица Алтея била влязла в стаята. На строгото и умислено лице погледът ѝ изглеждал по-мрачен от всякога.

– Тази бъбривка досажда ли ти?

– Не, госпожо, даже ме развесели.

– Сега се махай – изпъдила Алтея старата слугиня. И тя излязла, влачейки чехлите си.

– Седни – казала после царицата на Аталанта.

 Аталанта седнала и нагласила туниката върху коленете си.

 – Откъде идваш? И защо си дошла? – започнала троснато царицата.

 – Но…

 – Да, знам го, тук си заради лова. Това е, което се говори. Но на мен такива не ми минават. Твърде стара съм, за да вярвам на басни.

 – Госпожо, аз не разбирам…

 – Разбираш, разбираш. Ти си моя гостенка и не мога да те изхвърля от къщата ми, защото би било обида за боговете. Но ще бъда откровена с теб: не се осмелявай да заглеждаш моя син.

 – Мелеагър?

 – Единственият, когото познаваш. Още не си видяла Агелай и Анкей. Но за тях не се притеснявам.

Те не заглеждат жените. Мелеагър, да. Откакто си пристигнала, Мелеагър гледа само към теб, говори само за теб. Не знам как си успяла да го омагьосаш за няколко минути и даже не искам да го узная. Но ти повтарям: стой далече от…

 – Госпожо – възкликнала Аталанта и скочила на крака, изпълнена с негодувание, – тук съм на лов за глиган, а не за принц.

 Алтея я наблюдавала дълго в мълчание.

 – Моят син трябва да се ожени за която аз кажа – продължила след това. – И ти не си тази. Не искам в къщата си жени, които умеят да боравят с лъка и предпочитат лова пред печките в кухнята. Искам облечени както трябва жени…

 Аталанта погледнала загорелите си колене, подаващи се изпод туниката.

 – Никога не съм мислела да се омъжа, нито пък мисля сега и никога няма да си го помисля – казала.