Отворих „Хотел „Ирис“ на японката Йоко Огава (Изд. „Колибри“) с очакването да се срещна с дълбоки човешки истории. То се оправда, макар че трябва да призная, че някои от сцените на интимност и насилие между двамата главни герои бяха една идея по-сурови отколкото можех да си представя.

Сигурно е и въпрос на въображение. А може би и защото си бях изградила представа за творчеството на Огава по „Любимата формула на професора“ и този много по-дързък стил ме хвана неподготвена. Емоционалният баланс между доброто и злото в двете книги е определено различен и безспорно любопитен за сравнение.

Сюжетът и впечатленията

Както става ясно още заглавието, историята се заплита в един крайбрежен хотел – семейният „Ирис“. Още в самото начало ставаме свидетели на бурна среднощна сцена между проститутка и мъж, прехвърлил средната възраст. Най-впечатлено от скандала е 17-годишното момиче, което работи на рецепцията. Мари, любопитната дъщеря на собственичката на „Ирис“, е запленена от повелителната интонация на мъжа и тръгва по дирите му, за да се озове в уединена къща на малък остров и да бъде увлечена във вихър от копнеж и кошмар.

По японски изтънчено, със силата и смисъла на думите и жестовете, играта на светлината и сянката в човешката душа, Його Огава рисува едно стряскащо, променливо лице на любовта. То е ту благо усмихнато, ту грозно разкривено, разпадащо се и чудовищно. Нежни слова се редуват със загадъчни пристъпи на гняв и изблици на тъмни страсти от непрогледни дълбини. За мен двете лица на мъжа са изумително различни и на пръв поглед – несъвместими.

От една страна – всяка романтична жена би си мечтала за мъж, който владее словото толкова умело и може да „подарява“ толкова красиви думи на любимата си. Един мъж с богата душевност, ранимост, чувствителност, литератор. Обаче – същият този мъж пази дълбока тайна, свързана с близък за него човек. Една непреодолима болка и непрежалима обич (с което, макар и за кратко, имаше моето съчувствие). Привързаност към семейството и грижа за близките. А на върха – свирепа жестокост, която, поне за мен, заличава всички добродетели и ги отнася като песъчинка в бурите води на морето.

Не по-малко интересни са и второстепенните герои на „Хотел „Ирис“. Най-нестандартен е възпитан, млад мъж, който е загубил способността си да говори, но пък е развил таланта си да рисува. Разказът на един живот без думи е определено много добро попадение на перото на Огава. До него се нареждат и две по-простовати жени, очукани от труда и живота – майката на Мари и помощничката в хотела. Ще препоръчам да проследите и тънката символична нишка в този роман – за дължината на косата и съдбата на Мари. Когато стигнете до развръзката, ще разберете и символиката.

И все пак – „Хотел „Ирис“ е роман за любов, желание, болезнена интимност и смъртна ярост, за обсебващо подчинение и безволево покорство, за унижение и себеунижение. И някъде там, на границата между светлина и сянка, покълва любовната наслада. Още се чудя дали главната героиня на този роман е жертва на един човек или на собствените си чувства. Огава ни оставя сами да усетим отговора на този въпрос. Аз съм раздвоена.

Избрани цитати

Откъс от “Хотел „Ирис” на Йоко Огава

–          Истинския смисъл на очакването обаче познах едва след като те срещнах. Когато пред цветния часовник чакам да настъпи уреченият час, в който ти ще дойдеш, изпитвам неописуемо щастие. Дори и преди да си се появила, аз вече съм щастлив. Гледам хората, които вървят по алеята край морето, подскачам от радост, ако зърна момиче, приличащо по нещо на теб, но щом разбера, че съм се заблудил, извръщам поглед. Мога търпеливо да извършвам все едни и същи действия. Никога няма да се откажа. За да открия теб, единствено теб, съм готов с радост да повтарям една и съща грешка, и хиляда, и две хиляди пъти.

–          Смъртта спохожда всеки един от нас. Онова, което аз имам предвид, е нещо по-специфично. Засмукана съм в тази невидима цепнатина, сякаш съм единственият, който трябва да понесе наказание. Даже и смърт не ми е отредена, обречен съм завинаги да скитам на ръба на света. Освен това никой няма да забележи изчезването ми. Разбира се, никой няма и да тъгува.

–          Колкото по-силни са чувствата ми към теб, толкова по-силни са и страховете ми. Колкото повече се измъчвам от подозрения, породени от безпочвени фантазии, толкова повече се наслаждавам на дълбоката радост от това да те обичам. Моля те, просто бъди в този свят, в който съм и аз. Вероятно подобна странна молба те разсмива, но повече от всичко друго на света аз желая ти да съществуваш. Това е единственото, което искам…

Винаги съм ти повтаряла, че косата е нещото, което непременно трябва да е изрядно. За дрехите, чантата и грима са нужни пари, докато да се срешиш красиво, не струва нищо.

За Йоко Огава

„Любимата формула на Професора“ – разказ за приятелските числа и обичащите хора

Дълъг е списъкът с литературни отличия на японската писателка Йоко Огава (р. 1962 г.), възпитаничка на университета „Васеда“.

Още първата й творба през 1988 г. е удостоена с награда за дебют. Следват авторитетните „Акутагава“ (1990), „Танидзаки“ (2006), „Шърли Джаксън“ (2008)…

Произведенията й се издават в цял свят. Романът „Любимата формула на Професора“ (2003), от който за два месеца са продадени един милион екземпляра, получава Наградата на японските книгоразпространители и престижното отличие „Йомиури“ (2004). Филмовата му адаптация (2006) е дело на японския режисьор Такаши Коидзуми.

* * *

Колонката на Гери е поредица на първия ни гост-автор – Гери Бенчева. Блогър, пътешественик, страстен почитател на хубавата литература, кино и театър, Гери е автор на блога Приказки и мисли за непораснали деца.

„От онези с многото мечти и големите емоции. И от онези, които събират усмивки“, както казва тя.

Гери ще продължава да ни вдъхновява да четем книги, да заставаме пред малкия и големия екран, да пътешестваме… да откриваме красотата на света.