Първата причина да разлистя „Гръцко синьо“ на Анита Димитрова (Изд. Сиела) беше обещанието, че това не е просто пътеводител. И наистина не е. Пътеводителите, макар и изключително полезни от гледна точка на практическа информация, обикновено (според мен) съдържат и една пресилена доза напудрена реклама, която лесно се улавя от читателите. В тази книга също има доста препоръки – но са представени по един по-човешки начин през погледа на един обикновен пътешественик. Те не винаги са изчерпателни, но за сметка на това – вярвам, че са напълно искрени. А искреността в препоръките е от първостепенно значение за ентусиаст, тръгнал към непозната дестинация. Мисля, че няма да е пресилено да кажа, че безспорно – снимките на спиращите дъха пейзажи разказват своя история и допълват думите на Димитрова, които на никого няма да достигнат пред такава красота.

Впечатленията от разходката из Гърция

„Гръцко синьо“ преди всичко е лично преживяване. Въпреки че Анита Димитрова не използва произведението, за да разказва живота си (а и то не е за нея по принцип), все пак се улавят моментите, в които описанието на някой залез или остров е толкова дълбоко, защото е представено точно през нейните очи, точно в онзи момент, а не просто заради приказната природа. Тук трябва да включа и уточнението, че макар и тонът в по-голямата част на книгата да е ведър и положителен (като по време на една чудна слънчева ваканция!), не са спестени и критики към съседите ни, особено по отношение на местата, които са позагубили традициите и своята автентичност в името на лукса, печалбарството и броя туристи. Да – и в Гърция има дестинации с необосновано завишени цени, груб персонал и със специално търпение към пияните туристи, които си плащат добре. Просто са доста по-малко в сравнение с родното Черноморие. Както и по родното Черноморие има гостоприемни домакини, закътани плажове и божествени гледки (в този ред на мисли :D).

И все пак – накратко – ето и въпросите, чиито отговори ще намерите в „Гръцко синьо“. Кой е най-хубавият плаж в Гърция? Къде е подходящо за почивка с деца? Кой остров посреща гостите си най-сърдечно? Трийсет и две близки и далечни дестинации – от Тасос и Халкидики до непознатите южни острови; двеста и петдесет цветни фотографии; полезни съвети за плаването по море, местната кухня, историческите забележителности. В книгата има и вендети, тюлени, политически убийства, вулкани и земетресения, котки, любовна история, корабокрушения; чуват се стъпките на Омир, Байрон, Казандзакис и Ленард Коен. Тази книга няма да ви убеждава да отидете на почивка в Гърция, тя ще ви отведе там.   

Изключително ми допадна подреденият начин, по който са представени всички невероятни места, посетени от Димитрова. На първо място, подредбата е по географски признак – едно своеобразно райониране на красоти. След това, всяка определена спирка от дадения район съдържа уеднаквена за всички „визитка“ с информация за цени, транспорт и вид почивка (например, добър избор за семейства с деца). Извън кратката визитка, получаваме и по една по-подробна историческа, културна и географска справка, умело преплетена с лични впечатления и спомени от калдъръмени улици и къщи в синьо и бяло. Чудесно е, че книгата е писана от утвърден журналист, което дава спокойствието, че фактите във всяко едно отношение са точни, проверени и ясно представени. Много интересни ми бяха и тематичните глави за храна и транспорт, които разказват любопитни подробности от живота на съвременния местен човек, поминъка и навиците му. С тънко чувство за хумор разбрах, че вегетарианците и въздържателите (по отношение на алкохола) могат да се затруднят (а сигурно и възмутят), ако попаднат в определени части на страната, но какво пък! Аз поне съм привърженик на идеята, че пътешествието е именно потапяне в нещо чуждо, дори и извън зоната ни на комфорт.

Благородно завиждам на Димитрова, че е обиколила толкова много места в южната ни съседка. Аз, уви, познавам страната доста по-малко. Нищожно малко от първа ръка. Докато разлиствах страниците на „Гръцко синьо“, си отбелязвах посещения и преживявания за личния списък, озаглавен „Мечтани пътешествия“. Той стана доста дълъг, но ще ви споделя няколко. В него са включени Цикладските острови и по-специално Скопелос. Не заради Mamma Mia!, а въпреки него и негативното въздействие на мюзикъла върху инфраструктурата и спокойствието на малкия рай. Що се отнася до храна – освен каквото и да е ястие с морски дарове, които обожавам, се надявам да опитам и напитката от пчелен мен ракомело, както и сладко от портокали поне от няколко различни региона. Харесах си и още едно местенце, на което според Анита е изпусната цяла мастилница от цветове. Кое е то ли? Отговорът е в „Гръцко синьо“.

Избрани цитати

–          Аквамарин, небесно, лазур, тюркоаз, циан, ултрамарин, сапфир, кобалт: да опишеш пътуване по водите на Йонийско море, без да използваш цветната карта на „Пантон“ или поне синонимния речник, е невъзможно. Така е по западните и северните брегове на Закинтос, Кефалония, Корфу, Лефкада; така е и нагоре – по крайбрежията на Албания, Черна гора и Хърватия, където морето вече се нарича Адриатическо, но продължава да синее и зеленее в невъзможна палитра.

–          По островите залези съм виждала много. Яркочервени, златистооранжеви, розово-лилави, всякакви. Но къщичките на Иа, бели и въздушни като морска пяна, десетките малки църкви, китните кафененца в пъстрите улички (само да не гледаш цените в менюто) – нищо не може да те подготви за такава красота.

Истината е, че ядем не само с очи, нос, уста, както са казали японците; ядем и със сърцето и всичките си сетива.  

–          Лимнос не е дестинация за любителите на буйния нощен живот или луксозните хотелски комплекси. По-скоро е място за хора, които обичат близостта с природата, пасторалната идилия, успокояващите звуци на птици, цикади и кози чанове. Ако сте от тях, нека прогнозата за вятър не ви обезкуражава.

–          С хубавото бързо се свиква, но поне в първите няколко дни критското гостоприемство смайва всеки пришълец. Дори само да отбиеш край пътя – да си купиш хляб или фрапе, неизбежно получаваш я домашни сладки, я торба портокали и покана за разговор. Този остатък от традиционния начин на живот и общуване на острова, за който пише най-прочутия му син – Казандзакис, понякога успява да се изгуби напълно в стандартизираните туристически услуги. Дори тогава е достатъчно да кривнеш леко навътре в сушата, за да го намериш.

–          Не е лесно да попаднеш в Сирос нарочно: много от пътеводителите дори не го споменават, макар това да започва плахо да се променя. Открих го случайно и аз, тъкмо на едно такова плаване до Санторини. Беше извън сезона; мракът бе паднал преди корабът да акостира в Ермуполи и оставаха още пет часа до крайната цел с белите къщи и сините покриви. И тогава на хоризонта изникнаха неокласическите фасади, подредени в старателна геометрия по хълмовете, а в ниското  – оживеното пристанище, с щуращи се във всички посоки хора и светлинки. Не приличаше никак на цикладското клише.

Една от спирките

Наксос: врата към морето – една от спирките в не съвсем пътеводителя „Гръцко синьо” на Анита Димитрова

За Анита Димитрова

 Анита Димитрова е журналист по професия и пътешественик по душа. Тя обикаля Гърция със семейството си и цялата палитра от впечатления, които представя пред читателя, е от първа ръка. „Гръцко синьо“ е дебютната й книга.