Работата, механизмите и контекстите, през които преминава артистът в сферата на съвременния танц и хореография

През последната година пътувам.

Пътуването създава възможност за мен и екипа, от който съм част да се срещаме и функционираме заедно. Необходимо ми е също регулярно да се откъсвам от собствената локализация и да се свързвам с повече точки, в които съвременният танц действа.

Описаният подход към нашата работата ни движи към разнообразни културни среди и води до разнообразен опит. Това се случва през форматите на артистични резиденции, чрез реализиране на партньорства по проект с културни организации, или по покана.

Опознаваме разнообразни условия на работа и ресурси за съвременен танц, изкуство и култура, отваря се достъпът ни до нови публики. 

Публиката е необходим елемент от процеса на артиста и връзката с нея е важна. Представям си как тя има възможност да срещне, познава и участва в процесите на съвременните изпълнителски изкуства. Насочвам погледа си и към основния контекст, от където действам и към липсващите елементи в работата на артиста на свободна практика в сферата на танца и хореографията в България и алтернативните траектории, по които се движи всеки един артист тук. Защото за действащите в тази сфера, формата на свободна практика е един от начините, по който се реализират, а в България е и почти единствената възможност.

Когато говорим за танц, хореография и пърформанс трябва да бъде ясно, че ги наблюдаваме през разнообрази гледни точки и трябва да ги мислим през съответния контекст, в който те съществуват.

Контекстът е нужен и определящ за разбирането и възприемането на дадена артистична работа. И би трябвало да развива своя критична маса, която да може да рефлектира на случващото се в тази сфера.  

Критичната маса е необходима за развитието на хореографията. Тя наблюдава, говори и анализира метода и подхода на работа, който даден автор използва, неговите артистични практики, процесите на неговото изкуство и крайния публичен резултат. А всички тези елементи се определят до голяма степен от условията, в които се съществува и до които имаш достъп в контекста/ите на твоята работа. Условията на труд са определящи за това, до къде дадена артистична работа може да се развие и до кого би могла да достигне, прекрачвайки първоначалната мотивация за работа с дадена авторската идея.

Наблюденията ми за изминалата година, основани на опит с различни структури, пространства, условия, възможности, споделят няколко основни точки, в които откривам нужда за дискусия, която да доведе до преосмисляне на механизмите за функциониране в свободния сектор, което би подобрило развитието на сферата на изпълнителските изкуства в България.

• артистичните пространства, ресурсите и структурите, които подкрепят танц;
• артистите на свободна практика.

Ние се движим, преминаваме и работим в различни условия. Адаптираме се, но и  отчитаме разликите в различните части на Европа.

Приели сме, че реалността на Балканите позволява минимален ресурс за изкуство, което до някъде да задоволи продуцирането и разпространяването на нови творчески работи, в сферата на танца и хореографията от действащите на свободна практика. Липсват елементите, които да прекъснат тази разлика и сложат адекватно Балканите на картата на Европейския съвременен танц.

Защото идеи има, действащи артисти също.

Обаче липсват достатъчно възможности за работа, финансов ресурс и културни политики, които да стимулират артитистите, локалните сцени, работещите за тях и публиката, която посещава и следи това изкуство.

През последните години всеки един от големите градове в България – София, Пловдив, Варна и Бургас предлага фестивални формати и това влияе на цялостното увеличване на публиките за танц и хореография. В този период НФК увеличи своите програми и бюджети за подкрепа на изкуството в страната. Министерство на култура също предлага няколко възможности за продуциране и разпространяване на артистични работи, както и организирането на фестивали и програми. Общините София и Варна предлагат разширени програми с разнообразни възможности за кандидатстване с проекти. В Бургас също има фонд за подкрепа на културни проекти. Съществуват и няколко фондации, също подкрепящи съвременния танц в страната. Частните спонсорства не са развита практика в това изкуство, но се случват.

Въпреки, че в общ план нещата изглеждат в прогрес, в същината си не са. Ресурсът за танц, който идва от тези фондове е изключително минимален, а често условията са базирани на множество компромиси, съответно това не позволява създаване на стабилна танцова сцена.

Не всеки фестивал може да си позволи да плати адекватно на участниците в него и съответно това сваля качеството на продукциите или поне артистите, до които фестивала може да достигне не са достатъчно платени или са в ограничен кръг.

Голяма част от младите артисти, след завършване на танцовото си образование не виждат възможност да приложат своята професия. И се получава голяма пропаст между това, което образованието в България предлага и реалността на сцената на съвременния танц и хореография тук.

Образователните програми би трябвало да предлагат модели, които да имат резон за днешните динамики и начини на функциониране, да са актуални и да създават връзка между академичното и реалната практика за артистите в тази сфера. Особено като се има предвид, че съвременният танц в България съществува и се движи от свободно практикуващите. Разбира се, отдавна е време предлаганото институционално обучение в страната да се преосмисли, преработи и освежи.

Мислейки за това, което може да се подобри, става ясно, че на термина “артист на свободна практика” не се обръща особено внимание, така че той не носи много информация и възможности на този етап.

Да, в последните години все повече се разпознава, но практически какво се случва. В страната съществува подкрепа на проектен принцип за този сектор, а липсват програми, които да предлагат дългосрочно развитие и подкрепа над една година за артисти, групи и организации от свободната сцена, които да развиват своята дейност.

Потенциал и активност има. 

Има нужда и от правилни социални и културни политики за артиста на свободна практика, за съществуването му, за неговото реализиране и развитие – в краткосрочен и дългосрочен аспект.

Всичко е на проект, можеш да кандидатстваш с ограничен брой идеи. Програмите за индивидуални артисти в България са ограничени. Също така е интересно, че все още се подкрепят само познати структури – продуциране и разпространение на артистична работа, фестивали и образователни програми. А вече е време да говорим за подкрепа на процеси на изследване, търсене, споделяне, въвличане, алтернативни модели на познатите съществуващи.

Време е фондовете да създават програми, които освен краен продукт, целят предоставянето на възможности за пространство и време за артистът да се лута, търси изследва, да се сработва и да споделя със своите колеги. Да се стимулира международните сътрудничества и обмен.

В България се предлагат 2 резидентски артистични програми – Дерида Денс Център и от 2019-та ДНК – пространство за съвременен танц и пърформанс създаде възможност за ползване на сцената, в не активните си месеци. Някой от фестивалите в страната също се опитват да въвеждат такива практики за краткосрочни резидентски програми или ко-продуциране на артисти, но разбира се, това има своите препятствия, защото за финансиращите структури тези формати не са толкова разпознати.

През последната година имах възможност да работя в културни пространства, в които получаваш ключа и 24часа/7 дни в седмицата и са на разположението на артиста за конкретен период, с целия му ресурс и техническа обезпеченост, за да опитваш и експериментираш. Също така, повечето от местата предлагат и бюджет за разходите по съответния проект – пътни, настаняване, дневни и понякога хонорар и разходи за материали. Това променя мисленето за работата, същността ѝ, значението ѝ, обема ѝ и възприемането на целия артистичен процес и най-накрая крайния продукт.

В България достъпният ресурс за съвременен танц и хореография е толкова малък, че никой не би го рискувал. А има нужда от силни идеи, концепции и много риск. Това се случва с опити, грешки, доверие и ресурс.

Локациите в България, където можеш да работиш, създаваш и представяш съвременен танц са изключително малко, условията базови. Мисля, че е добра идея български хореографи да могат да поставят актуални съвременни идеи на големи сцени в своята локалност, да имат възможността да работят и изградят своя процес там, да ползват технически ресурси извън самия ден на представлението.

Ресурсите в София се свеждат до няколко основни локации – сцена Дерида и ДНК – пространство за съвременен танц и пърформанс. Понякога е възможно съвременен танц и пърформанс да се види и в Театрална работилница “Сфумато” и театър „Азарян”. В последните няколко години галерия Етюд, София също се разкрива като сцена за произведения от съвременния танц. Добре познатата “Червена къща”, която в последните 20 години дава възможност на много артисти да реализират и представят пред публика своите артистични работи затваря врати.

Беше активна година, повече от всякога работа, пътувания, разнообразни контексти. Като част от международен екип, който функционира в различни локалности, градове, структури, пространства, публики и условия, е изключително важна мобилността и достъпността до разнообразието. Това ни позволява да видим нашите творчески дейности, предложени в различните контексти на местно, национално и международно ниво. Независимо къде се намираш, не е леко да се изградиш, утвърдиш и работиш във сферата на съвременния танц и хореография, особено ако си решил да си на свободна практика.

В България се усеща предел и неразбиране във всяка част от тези процеси. Но е време институциите тук да променят своето функциониране, да преработят своите параметри, по които работят с независимия сектор, да разширят своите програми и да се стимулира и увеличи ресурса за танц, хореография и пърформанс, за да има възможност да се изгради актуална критична маса, добри практики и възможности за разширяване на потенциала на всички замесени, което ще въздейства и на цялостната културна картина.

Авторът на тази статия, Жана Пенчева (zhanapencheva.com) е артист на свободна практика от България, в областта на съвремения танц, пърформанс и хореография. От края на 2018 г., заедно с Александар Георгиев и Дарио Баррето Дамас инициират международния културен проект Steam Room. Осъществяват своите идеи и проекти в сътрудничество или по отделно, между пет основни локации, където развиват своята дейсност – София и Бургас в България, Скопие, Северна Македония, Стокхолм, Швеция и Тенерифе, Испания.

Екипът конструирира последните си проекти в непрекъснато „трамплиране“ между различни сцени, контексти и ресурс за развитие на съвременните изпълнителски изкуства.

“В есенцията на нашия модел на функциониране е пътуването,

което създава и възможност да работим като екип, движейки се и обитавайки разнообразни локаци заедно”.  Повече за тях може да четете на steamroom.site. Извън артистичната си дейност екипът на Steam Room инициира програмата “ГОРЕЩА – стая за публики”. Повече на: HOT – room for audiences

Тази статия е част от поредицата „За изкуствата и хората“, посветена на изкуства като литература, театър, кино, танц и мн.др., както и на хората им – техните автори и публики. Осъществява се с финансовата подкрепа на програма „Критика“ на Национален фонд „Култура“.