ТЯЛОТО ЗАБРАВЯ

Θυμίσου σώμα — Спомни си, тяло (Константинос Кавафис)

Умът забравя. Тревожим се заради име
което не сме се сетили навреме или за какво
сме влезли в някоя стая, но и тялото има вина.
Миризмата на червило „Dior“ ме пренасяше

директно в музея в Кайро, прашасалите му лавици
претъпкани с лошо експонирани реликви и една ръка
докоснала моята и прошепване „В осем,
най-долната палуба.” Десетилетия по-късно едно подушване бе достатъчно.

Сега на щанда за козметика поднасям
червило към носа си и не се случва нищо.
Умът ми си спомня, тялото ми обаче не потръпва
както правеше тъй дълго, пораждайки конвулсивна тръпка

на чисто желание. Не ми трябва  името му.
То може да потъне в Суецкия канал заедно с кораба
на който моите родители пиеха коктейли, а той
чакаше на тъмната палуба и целуваше

аленото от устните ми. Сега ми е останала
марката червило купено от мен през онзи ден;
а тялото е забравило онова усещане
за втурването на кръвта във вените.

Превод от английски: Здравка Михайлова

The Body Forgets

Θυμίσου σώμα—Remember, Body (Constantine Cavafy)

The mind forgets. We worry about a name
not retrieved in time or why we went
into a room but the body’s guilty too.
The smell of Dior lipstick used to transport me

 straight to the Cairo Museum, its dusty shelves
crowded with poorly-sorted relics and a hand
that touched mine and whispered “Eight o’clock,
D-deck.” Decades later one sniff was enough.

Now, in the cosmetics department I lift
a lipstick to my nose and nothing happens.
My mind remembers, my body fails to contract
as it did for so long, triggering a spasm

of pure desire. I don’t want his name.
It can sink into the Suez Canal with the ship
where my parents drank cocktails and he
waited on the dark deck and kissed

the scarlet from my lips. Now I’m left
with the brand of a lipstick I bought that day;
the body’s forgotten what it felt like,
that rush of blood through the veins.

Още от/ за Гейл Холст-Уорхафт