снимка: Здравка Михайлова

РАЗТЪКАВАЙКИ

ГЕЙЛ ХОЛСТ-УОРХАФТ

Онова което се случваше по малките часове
не беше игра за печелене на време;
от него имаше в излишък.
Но да привърши тя не можеше.
 
Щеше да бъде най-хубавото й творение –
тесни кораби гъмжащи
от малки черни гребла
потопени в индиговото море,

капитаните изправени на палубата;
шлемовете им хвърлящи златисти отблясъци;
сякаш сграбчени от слънцето,
сините гърбове на делфините.

Тя бе оставила неговия кораб за накрая
като символ за цялата флотилия,
огромното изрисувано око
на носа му да привлича всички погледи.

Мислеше че оформяйки извивката на корпуса,
щеше сама себе си да качи на борда,
че проследявайки извивката на бузата му,
щеше отново да усети тежестта й върху своята,

но когато моментът настъпеше
не успяваше да си припомни лицето му
повече от своето собствено (години вече
избягваше огледалата и застоялата вода).

Женихите я разиграваха на зарове;
победителят й каза, че щяла да бъде негова
на сутринта. „Когато завърша
ръкоделието си”, щеше да каже тя,
знаейки,
 
че той щеше да заспи, а тя
щеше да тъче неистово
докато не започнеше на развиделяване
разтъкаването на среднощния й труд.

Превод от английски: Здравка Михайлова

снимка: Здравка Михайлова

Двуезичното издание (английски с превод на гръцки) стихотворения със заглавие „Изповедта на Пенелопа“ (Attica Editions; 2007) е първата поетична книга на Гейл Холст-Уорхафт, една от водещите интерпретаторки на античния и съвременен гръцки живот и литература, музикантка, авторка на изследванията „Път към музикалната традиция ребетика“ (1975, второ издание. 2005), „Теодоракис: мит и политика в съвременната гръцка музика“ (1980), „Опасни гласове: Женските оплаквачески песни и гръцката литература“ (1992), преводачка на събраните стихотворения на поета-моряк Никос Кавадиас (1987) и на „Имах три живота: избрани стихотворения от Микис Теодоракис“ (2004). С него тя се появява в битието на пълноправен поет.

Половин човешки живот през който тези две жени – вярната съпруга на Одисей и поетесата, са били в очакване (ключова дума в тези стихотворни творби) докато тяхното „ръкоделие“ оправдае опита и преживяното от тях – любов и загуба, нежност и жестокост.

Вслушвайки се в гласа на своята самотна тъкачка в разбоя, Уорхафт дава свобода на собствения си поетичен глас. „Ако това не е нейното най-добро творба творение, заслужава да бъдем в очакване на онова, което ще последва“, пише литературният критик Джон Столуърти, автор на книгите „Гост от бъдещето“, „Соната за Анзак“ и др.

„Уникален поетичен глас, деликатно преливане на лиризъм и размисъл,

единият аспект подсилва другия, стихове, които оставят диря, а не се изпаряват след прочитането им“, дава мнение за дебютната стихосбирка на Уорхафт Дейвид Солуей (лауреат на Голямата награда за литература на Монреал).

Във встъпителните сидуми към изданието авторката казва: „Защо поетеса, която е родена в Австралия и живее в Съединените щати, избира да публикува стихотворенията си, освен на английски, и на гръцки?

Отговорът на този въпрос е история дълга колкото самата „Одисея“, но краткият отговор е, че поетът е също толкова бездомен колкото Одисей.

Прекарала по-голямата част от живота ми, пишейки за Гърция, изпълнявайки гръцка музика и превеждайки гръцки автори на английски, сега аз водя двойнствен живот. Единият го живея в зелената и красива земя в щата Горен Ню Йорк, в град със съвсем подходящо име – Итака. Другият е живян в Гърция, в една Итака, която продължава да ме захранва и вдъхновява след като съм напуснала бреговете й. Стихотворенията за Пенелопа са написани отчасти в отговор на една нова война, която като нейната древна предшественица, бе водена по причини различни от онези, които водещите я вещаеха. По различни начини много от стихотворенията изглежда свързват тези мои две битиета, едното от които неизменно е било изпълнено с болката на изгнаничеството и желание да се завърна, заключено в гръцката дума носталгия. Чест е за мен, че двама от най-добрите гръкоезични поети – моята стара и добра приятелка Катерина Ангелаки-Рук, и новият приятел Кириакос Хараламбидис, са сред моите преводачи. Това е и едно от удоволствията на двойнствения живот –поетите, които превеждаш, могат да превеждат теб. Доста време отне подготвянето на тази поетична книга, но съм благодарна на моя издател за предложението му да направим двуезично издание.“

снимка: Здравка Михайлова

Unraveling

Gail Holst-Warhaft

What happened in the small hours
was not a play for time;
she had that to spare.
Still, she could not finish.

It promised to be her best work —
the narrow ships bristling
with tiny black oars
dipped in an indigo sea,

the captains erect in the prow,
their helmets flecked with gold
as if caught by the sun,
the blue backs of dolphins.

She’d left his ship till last
wanting it to stand for all,
the great painted eye
on its bow to catch all eyes.

She thought by shaping its hull
to take herself on board,
by tracing the curve of his cheek
to restore its weight on hers

but when its time came
she could no more summon his face
than she could her own (for years
she’d avoided mirrors and still water).

The suitors played for her at dice;
the winner told her she’d be his
by morning. “When I finish
my work,” she’d say knowing

he would sleep and she
weave feverishly on
until, in the small hours,
her night’s unraveling would begin.

Още от/ за Гейл Холст-Уорхафт

  • удивителна (0%)
  • вдъхновяваща (0%)
  • любопитна (0%)
  • забавна (0%)
  • гореща (0%)
  • щура (0%)
  • необикновена (0%)
  • плашеща (0%)
  • обезпокоителна (0%)
  • дразнеща (0%)

Подарете си вдъхновение

Най-интересните статии от изминалата седмица ви очакват! Всяка Неделя сутрин във Вашата пощенска кутия.

Запишете се за нашият имейл бюлетин тук