За бавното живеене и насладата от живота (корица)

„За бавното живеене и насладата от живота“ се появява тъкмо навреме – в момент, в който най-важни са ресурсите на духа, човечността, солидарността и търпението.

Художник на корицата е Неда Ангелова.


Книгата може да поръчате с 5% отстъпка, с промокод JASMIN5, от Ozone.bg тук.
* Промокодът JASMIN5 важи за всички категории продукти в Ozone.bg, освен електроника и вече намалени артикули.


За бавното живеене и насладата от живота“ (Изд. “Колибри”) е многолика колекция от истории, подписани от 22 личности – умни, талантливи, обичащи.

Ако нещо ги обединява, това е вкусът към живота, или изкуството да се наслаждават истински, пълнокръвно и докрай на съприкосновението си с любими хора и занимания.

Със свои текстове в сборника присъстват: Радослав Бимбалов, Христо Блажев, Роси Георгиева, Георги Господинов, Дамян Дамянов, Любен Дилов-син, Иво Иванов, Капка Касабова, Марина Кузманова – Мамма, Димитър Павлов, Александрина Пендачанска, Веселин Савов, Ирина Тенчева, Георги Тошев, Гергана Турийска, Петя Щифлер, Неделя Щонова, Ивайло Александров, Адриана Гюзелева, Биляна Димова, Бела Чолакова.

„В тази книга има много от мен – текстове, които съм писал през годините, мисли, които съм споделял. Има интервюта, в които казвам какво ме вълнува. Има текстове от мои приятели, които специално поканих да се включат в това пътешествие. Много от тях познавате в различните им битности, други пък вероятно ще чуете и прочетете за първи път, но от всеки един има много какво да научим. Те имаха пълната свобода на изразяване, сами да изберат формата, стила, жанра, езика, с които да споделят нещо от себе си.

Най-важното от всичко е тяхната неподправена искреност.“

За бавното живеене и насладата от живота

Светлозар Желев

„Трудно е да бъдеш бог“, или какво да спрем, какво да махнем от живота си, за да започнем да живеем по-бавно

Отговора всеки може да си го даде сам – всичко, което не ни харесва, всички лоши емоции от неща, които правим по задължение, да спрем да се срещаме с хора, които не харесваме, или да ограничим контактите с тях дотолкова, доколкото го изискват работата ни или животът. Всичко се дължи на това колко много неща си причиняваме, преследвайки нещо. Дали в работата и амбициите си, дали в това да достигнем или съблазним някого, защото смятаме, че е важно или интересно, или, че ще повдигне социалния ни статус. Или просто защото той е непоклатим и ние трябва да го имаме. В търсене на нови преживявания, в задъхано преследване на новото, на това, което не познаваме, в опити да бъдем навсякъде и да направим всичко ние започваме да губим най-важните си ценности и почва под краката си. Забравяме най-важните неща, най-смислените си постижения – хората и нещата, които са ни приятели и близки, и всичко, което сме постигнали до момента. В преследване на дивото губим всичко. Знаете как хората казват, че имат много малко истински приятели, а не съм чувал никой да се пита: „А какво правя аз за тях, какво съм готов да дам, да пожертвам, за да ги задържа?“. Защото в едно приятелство, също както и в любовта, и в работата, сме длъжни винаги и постоянно да се доказваме, да жертваме част от нас, да правим компромиси и да избираме. Изборът е нещото, което много често пропускаме да отбележим в отношенията с другите. Да направя ли нещо, или да не направя? Да пожертвам ли времето си, вниманието си, нещо материално за приятел? Всеки ще каже: „Ама, разбира се, веднага!“. Хайде, помислете си пак и си дайте сами на себе си отговор колко пъти не сте го правили. Защото хората сме егоисти. Готови сме да пожертваме всичко, заслепени в нещо без перспектива, без смисъл и без продължително удоволствие. Разхищаваме емоциите си, себе си, отношението си към близки и приятели в напразни опити да спечелим някого, който в този момент сме счели за ценен, за „трофей“. Такова разхищение и вечно движение, търсене, но не в смисъла на търсенето на интелекта, а като неизпитването на удоволствие от това, което имаме, пустотата и незадоволеността, които ни дават усещането за спрялост, когато нещата са спокойни и всичко е наред. И се хвърляме презглава в авантюри, които изпиват жизнените ни сили. Понякога това е любов – всички знаем експлозията, която причинява любовта в цялото ни същество, тътена на адреналина, върховете на щастието и бушуващите ендорфини, които тя носи. Разумът няма място тук. Той е безсилен. Друг път това е опит да съблазним някой човек – заради социално положение, престиж в обществото, заради уважението и завистта на останалите или просто ей така, за да си докажем, че можем. И после, като го постигнем, пустотата отново отваря своята паст и ние изпадаме в безтегловността на абсолютната празнота, опустошени и незадоволени, защото отново в бързане да постигнем целта сме пропуснали да се наслаждаваме на мига и в момента на достигането ѝ ние сме я загубили, без тя да ни е донесла нищо. Не знам защо си го причиняваме, сигурно защото влеченията и желанията ни са животински, а оценката, обяснението и вината са човешки и те убиват всичко смислено и красиво след това. Тази вечна вътрешна борба унищожава щастието и ни оставя обезсмислени. Животът е винаги другаде.

Но нека се опитаме да живеем живота тук и сега. Искам да ви накарам да се замислим и да си дадем сметка за истински ценните и важни неща за нас – тези, които обичаме, които ни зареждат, които сме постигнали по пътя си дотук. Искам да ви накарам да се замислим и да си дадем сметка за истински ценните и важни хора за нас – тези, които си струват. Нека да се стараем да си причиняваме удоволствие и да причиняваме удоволствие – колкото може повече. Това ще ни донесе чувството за пълнота, завършеност и съвършенство и насладата от мига. Трябва да намерим трите ни най-любими неща, които ни зареждат, които обичаме и имаме нужда от тях. Моите са четенето на книги, срещите с приятели и пътуванията.

Опитвам се всеки ден да отделям време за тях, да мисля за следващото пътуване, да планирам, да посветя поне няколко минути в търсене на забележителности, дестинации, маршрути, възможности и т.н.

Няколкото минути за четене са закон за мен. Най-често са няколко часа. Оттам най-лесно можем да се зареждаме – страниците пътуване в един друг свят, в една друга вселена, с други животи и опит, красотата и спокойствието, които носят книгите, са възможната жизнена атомна централа на нашето ежедневие. Това е най-лесното, най-бързото и най-успешното бягство. Правете го в градския транспорт, на работа за по няколко минути, в обедната почивка, вкъщи – винаги когато имате малкото необходимо време да почетете нещо, и разбира се, преди лягане задължително. Хапчето за сън, каквото са няколкото страници, гарантира чудесни сънища. Или безсънна нощ, ако книгата е много добра, но тогава, повярвайте ми, удоволствието и спокойствието на сутринта, въпреки умората и недоспиването, ще са суперсветли.

Отделяйте и колкото може повече време за близките и приятелите си. Аз не мога, без да споделям живота си с хората, които обичам – миговете на щастие, на болка, на тъга и радост, на успех и падение, в търсене на съвет или морална подкрепа, за решаване на проблем или просто за да поговорим на едно питие. Тези моменти свалят напрежението от нас и ни връщат живота. Прочистват синапсите ни и заздравяват живота ни. Правете го колкото може по-често, всеки ден, поне за по малко. Дори и по телефона, и по скайп, и във фейсбук. Когато отвориш живота си за другите, тогава той е изпълнен и цял. Споделянето е нещото, което ни прави завършени и съвършено цялостни.

Това са моите неща, които ми дават насладата от ежедневието и миговете, въпреки цялата натовареност на деня, работа, срокове, стрес, социална среда, политическа идиотщина, негативизъм и всички други боклуци, които ни затрупват всеки ден. Намерете вашите три и ги преследвайте. Представете си, че живеете в стъклен балон. Пуснете в него това, което обичате. И не позволявайте на другото отвън да го драска. Живейте с удоволствие и наслада, споделяйте живота си, обръщайте внимание на важните и любими на вас неща, причинявайте радост и удоволствие и си ги причинявайте и на вас. Не си причинявайте обаче лоши хора и безсмислени неща. Обърнете внимание на времето. То е важно. И е ваше. Вие можете да правите с него каквото си поискате. Не го хабете, не го разхищавайте, но му се наслаждавайте. Обръщайте му внимание и то ще ви се подчини. И да, времето е най-простото нещо.

Освен тези три най-важни неща в моя живот, които винаги са ме забавяли, които ми дават баланс и сигурност, има едно нещо, което е извън тях, и това е домът. Мястото, в което се чувствам добре, мястото, което споделям с човека, когото обичам. Не съм говорил за него преди, защото за мен то е по подразбиране, дори е единственото и достатъчно условие, казано на езика на математиката, което ни прави щастливи, без него нищо не може да бъде нормално. Този дом е всъщност в самите нас. Той е това, което ни изпълва, което ни дава сигурност, което е нашият живот. Всичко извън неговите стени е само купол, черупка, под която всеки от нас живее в постоянен опит да се върне обратно към зоната си на комфорт и сигурност, навътре в себе си, към дома. Сблъсъкът с външния свят е нещото, което ни вади извън хармонията и баланса, в които всеки един човек трябва да живее и от които всеки един от нас има нужда.

Затова говоря обикновено за трите други неща, тези, които ме връщат обратно след сблъсъка с външния свят, дават ми силата и възможността да мога да продължа напред, да се справям, да постигам, да давам, да търся и да намирам. Книгите, приятелите и пътуването. Мога да говоря всяко едно от тях с часове и през целия си живот всъщност само това съм правил. Живял съм с тях, за тях, били са част от мен и аз съм част от тях. Опитвал съм се да им давам всичко най-добро от себе си. Без тях не бих бил нищо. За тях ще ви разкажа в следващите страници.

  • удивителна (0%)
  • вдъхновяваща (0%)
  • любопитна (0%)
  • забавна (0%)
  • гореща (0%)
  • щура (0%)
  • необикновена (0%)
  • плашеща (0%)
  • обезпокоителна (0%)
  • дразнеща (0%)

Подарете си вдъхновение

Най-интересните статии от изминалата седмица ви очакват! Всяка Неделя сутрин във Вашата пощенска кутия.

Запишете се за нашият имейл бюлетин тук