Мазето (корица)

След успеха на трите сборника „Добрите, лошите и грозните“, „Трансформации“ и комиксовия „Седем градски гряха“ популярният български кинокритик Благой Д. Иванов отново размества литературните пластове, предлагайки на читателите своя първи роман – провокативна приказка за любовта.


Книгите на Благой Д. Иванов може да поръчате с 5% отстъпка, с промокод JASMIN21, от Ozone.bg тук.
* Промокодът JASMIN21 важи за всички категории продукти в Ozone.bg, освен електроника и вече намалени артикули.


На пазара вече може да откриете „Мазето“ (ИК „Сиела“) – майсторски романтичен психотрилър, в който един сериен убиец се учи… да обича.

Любовта е магия, която дава крила. Любовта лекува и най-дълбоките рани. Ала любовта е безсилна пред злото, което дреме във всеки един от нас.

Когато той среща Валентина, е убеден, че нищо няма да застраши щастието им. Докато един ден Звяра – неговата тъмна половина от миналото – не се пробужда и не поставя всичко на карта. Защото Звяра е безмилостен и е готов на всичко, за да утоли жаждата си.

За да спаси любимата си от чудовището, дремещо в сенките на подсъзнанието му, главният герой ще насочи яростта му другаде. Различни жени ще се превърнат в косвени жертви на кръвожадните му инстинкти и ще се окажат експонати в неговия мавзолей на лудостта – мазето на собствения му дом. Докато един ден контролът напълно не се изплъзне от ръцете му.

Безмилoстна дисекция на интимните взаимоотношения, тази нестандартна история за страстта дълбае дълбоко в човешката патология и вади на показ най-тъмните и прикрити желания.

В духа на романи като „Катастрофа“ на Джеймс Балард и „Психо“ на Робърт Блох, Благой Д. Иванов поставя под въпрос способността на съвременния човек да се променя, както и да преодолее собствените си демони в името на другия.

Перверзен хербарий на човешкото, романът руши всички табута, а под жанровите рамки и еротичната интрига се крият неочаквани и разтърсащи истини за странната и понякога зловеща човешка природа.

В „Мазето“ нacилиeтo и ceкcът cи пoдeлят cцeнaтa c дързък пoдтeкcт, кoйтo щe ни нaкaрa дa ocъзнaeм нeщo, кoeтo e eднoврeмeннo плaшeщo и oтрeзвявaщo: пoнякoгa oмрaзaтa нe e дocтaтъчнa, зa дa рaзруши чoвeк вcичкo – нужнa e и мaлкo любoв.

Но вие не спирайте да вярвате в любовта.

Мазето

Благой Д. Иванов

Пролог

Вярвате ли в любовта?

В онази – истинската, дето изпепелява и обезоръжава? Чувството, което те кара да сложиш под съмнение всичко останало, но не и самата нея – прекрасната покровителка, пратена от друг свят, за да те спаси от този; покровителката, заради която си готов да загърбиш всички предишни изкушения и слабости, да промениш себе си, дори онези аспекти от характера, които си мислил, че никога няма да си отидат.

Аз не вярвам, а знам.

Винаги съм си мислел, че любовта е някаква силно надценена концепция. Възприемал съм идеята за нея като емоционално, историческо и културно преувеличение, което съществува, за да създаде нов вид социална йерархия. Няма значение дали си беден, или богат, дали си умен, или глупав, дали си добър, или лош. Всеки може да се влюби. Поне на теория. Не всеки обаче се влюбва на практика. Ала да се влюбиш наистина – по оня, пълноценния начин, когато не просто искаш да си с някого и той е всичко за теб, ами и този някой иска да е с теб и да бъде всичко за теб, това вече е дар. Така бедните се чувстват по-богати, а богатите се чувстват богове. Глупавите се извисяват, а умните оглупяват, но са щастливи. Добрите стават артисти, а лошите изкупват греховете си. Любовта е универсалната панацея, която те лекува от житейските рани, без значение какъв е майчиният ти език или класовата ти роля. Любовта съществува, за да ти даде смисъл. За да се чувстваш по-добре. За да се чувстваш по-добър от останалите.

Любовта обаче е истинска и силна – толкова силна, че понякога ме ужасява.

Когато съм в обятията ѝ, вдишвам аромата ѝ, усещам крехката ѝ фигура и изтръпвам от нежния, но обсебващ дъх, се изгубвам. Страхът ме връхлита заради безплодната ми съпротива. Нищо не може да ме спаси от това да се предам на прегръдката – като молец, уловен в чудовищната въздушна струя на огнен вихър, бушуващ над горски пожар. Ала изпитвам радост. Буден съм. Харесва ми да съм ѝ роб. Обичам да бъда под нейното влияние. Спокоен съм, когато тя ме предпазва от мен самия… и имам нужда от още и още.

Любовта си има име.

Валентина.

Знам какво ще кажете – прекалено е очевидно, за да е истина. Метафората е твърде буквална.

Ала не е задължително тя да ви се струва реална – поне на вас. За мен обаче Валентина е по-истинска от въздуха, който дишам. Тя не е рожба на самотното ми въображение, нито е алюзия спрямо някакъв отминал етап от интимния ми живот. В нея няма опит за колективно обобщение на женския образ.

Тя просто е.

Вече сме заедно достатъчно дълго, за да съм сигурен. Сближихме се постепенно, дори предпазливо. Аз се плашех да не разваля всичко, тя се плашеше да не ме отблъсне със своята интровертност. Въпреки че идвахме от различни семейства, имахме достатъчно общи неща. Например рождените ни дни се падаха на две поредни дати, това не е ли достатъчно странно съвпадение, за да е просто съвпадение?

He познавах родителите ѝ, но вече имах представа в каква среда е израснала и какъв тип взаимоотношения са я формирали. Беше ми намеквала, че години наред е била подвластна на консервативна и патриархална среда, но постепенно – покрай мен и образованието си – тя започваше да се откъсва от произхода си.

Започваше да става все повече моя.

Аз ставах все повече неин.

Ние ставахме все повече наши.

А ако името ѝ не ви се е сторило достатъчно отблъскващо клише, то ето едно по-грандиозно: предложих ѝ брак едва на третия месец от нашата връзка. Сгодихме се спонтанно, не беше планирано, но ми се стори толкова правилно. Сигурно по-резервираните от вас ще подхвърлят, че съм избързал, но Бог ми е свидетел, че през цялото време си мислех точно обратното: може би съм закъснял.

Скъпа моя Валентина, нямах търпение за всички наши следващи дни…

Нека караме поред обаче!

След малко ще ви разкажа цялата история. Ще научите как тя започна и как приключи. Сигурно ще ви бъде трудно, докато ми свикнете, но се опитайте да потърпите. Да, може би бързо ще ме намразите, но се надявам и вие като мен да заобичате нея – Валентина.

Защото само тя има значение.

Тя и нищо друго.

Едно нещо обаче не спираше да ме притеснява…

Годеницата ми не знаеше всичко за мен.

Не знаеше какво крия в мазето.

Не познаваше Звяра.

Още от / за Благой Д. Иванов

Повечето ни читатели намират статията за любопитна. А ти?
  • удивителна (0%)
  • вдъхновяваща (0%)
  • любопитна (100%)
  • забавна (0%)
  • гореща (0%)
  • щура (0%)
  • необикновена (0%)
  • плашеща (0%)
  • обезпокоителна (0%)
  • дразнеща (0%)

Подарете си вдъхновение

Най-интересните статии от изминалата седмица ви очакват! Всяка Неделя сутрин във Вашата пощенска кутия.

Запишете се за нашият имейл бюлетин тук