Александър Блок
Димитрис Елефтеракис
О, заснежени през април градове – Петроград,
Екатеринбург,
Сталинград.
Небето причернява и снегът се завихря като прашен стълб.
Запалва черен пламък и траурна свещ.
По улиците убити граждани се изправят, влизат през
прозорците и сричат
вечността. Лицето им прилепнало към нашето.
Къде е дивото мълчание на степта, унинието на планината?
Къде е слънцето пронизващо като стрела гръдта което смърт е?
Къде е онзи който на своята вечеря хляба раздели, греха
и опрощението?
Във градовете на април, сред маршове и изстрели,
разбираме каква е стойността на стиховете.
Полагаме последните си цветя върху гробовете
на прославените поети,
припомняме си думите им и утешителното отчаяние на гласа им.
Извръщаме глава към най-светлия облак
за да стопли лицето ни.
Анна Ахматова
Димитрис Елефтеракис
Някога излизах сред вселената с бели крила.
В утробата ми изпърхваше зародиш.
Падаха върху кожата ми ударите на сърцето му
сякаш заснежени звезди.
Всичко се промени. Съветите рухнаха Ленинград бе
преименуван на Санкт Петербург затворът
стана музей на Историята, а в метрото
снимки на изчезнали деца.
Йосиф Бродски
Димитрис Елефтеракис
Един поет умира
– далеч от лагерите за заточение –
в САЩ.
Смъртта е пълна със метафори:
Листо което се отронва наесен над езерото
video-clip без звук
двама души заплеснали се цяла нощ разговаряйки в кафене
за метафизиката.
Загаси лампата една свещ е достатъчна
за да освети одеянията на душата –
вдругиден ще ни приеме
Исус на Историята.
Превод от гръцки: Здравка Михайлова
Още от / за Димитрис Елефтеракис
Alexander Blok
Dimitris Eleftherakis
Oh, cities under snow in April – Petrograd, Ekaterinburg,
Stalingrad.
The sky turns black and snow spins like a column of dust.
It lights a black flame on the candle of mourning.
In the streets slain citizens rise up, enter through
the windows and articulate
eternity. Their faces tightly glued to ours.
Where is the wild silence of the steppe, the grief of the mountains?
Where is the sun piercing like an arrow the chest that is death-like?
Where is the one who at his supper shared bread, sin
and absolution?
In the April cities, amidst marches and shooting,
we understand what value poems have.
We lay our last flowers on the graves of the glorious poets,
we remember their words and the comforting despair of their voices.
We turn our heads towards the brightest cloud
so that it warms our faces.
Translated from Greek by Zdravka Mihaylova
Αλεξάντρ Μπλοκ
Δημήτρης Ελευθεράκης
Ω χιονισμένες πόλεις τον Απρίλη Πετρούπολη, Αικατερίνμπουργκ,
Στάλινγκραντ.
Ο ουρανός μαυρίζει και το χιόνι στροβιλίζεται σαν σκόνη στον αέρα.
Ανάβει μαύρη φλόγα στο κερί του πένθους.
Στον δρόμο σκοτωμένοι πολίτες σηκώνονται, μπαίνουν απ’ τα
παράθυρα και συλλαβίζουν
την αιωνιότητα. Το πρόσωπό τους κολλά στο πρόσωπό μας.
Πού είναι η άγρια σιωπή της στέπας, η θλίψη του βουνού;
Πού ο ήλιος που σαν βέλος μας τρυπά το στήθος κι είναι θάνατος;
Πού είναι εκείνος που στο δείπνο του μοίρασε το ψωμί, την αμαρτία,
την άφεση;
Στις πόλεις τον Απρίλη, μέσα σε εμβατήρια και πυροβολισμούς,
καταλαβαίνουμε τι αξία έχουν τα ποιήματα.
Αφήνουμε τα τελευταία μας άνθη επάνω στους τάφους των δοξασμένων ποιητών,
θυμόμαστε τα λόγια τους και την παρήγορη απελπισία της φωνής τους.
Άννα Αχμάτοβα
Δημήτρης Ελευθεράκης
Κάποτε έβγαινα στο σύμπαν με λευκά φτερά.
Στα σπλάχνα μου σκιρτούσε ένα έμβρυο.
Πέφταν στο δέρμα μου οι κτύποι της καρδιάς του
σαν χιονισμένα άστρα.
Άλλαξαν όλα. Τα σοβιέτ κατέρρευσαν το Λένινγκραντ
μετονομάστηκε σε Αγία Πετρούπολη η φυλακή
έγινε μουσείο Ιστορίας και στο μετρό
φωτογραφίες εξαφανισμένων παιδιών.
Ιωσήφ Μπρόντσκι
Δημήτρης Ελευθεράκης
Ένας ποιητής πεθαίνει
– μακριά απ’ τα στρατόπεδα συγκέντρωσης –
στις ΗΠΑ.
Ο θάνατος είναι γεμάτος μεταφορές:
Φύλλο που πέφτει το φθινόπωρο στη λίμνη
video-clip χωρίς ήχο
δυο άνθρωποι που ξεχάστηκαν νύχτα σ’ ένα καφενείο μιλώντας
για τη μεταφυσική.
Σβήσε το φως ένα κερί αρκεί
για να φωτίσει τη στολή της ψυχής –
μεθαύριο θα μας δεξιωθεί
ο Ιησούς της Ιστορίας.
Περισσότερα από / για τον Δημήτρη Ελευθεράκη
* * *
Колонката на Здравка Михайлова е поредица от текстове и преводи на новия ни гост-автор, на най-разнообразна тематика.
Здравка Михайлова е завършила „Журналистика и масови комуникации” в СУ „Кл. Охридски” и „Международна организация и дипломация” в Атинския университет, където е специализирала и съвременна гръцка литература. Със стипендия на фондация „Andrew Mellon“ e изследвала архива на Костас Варналис в Генадиевата билблиотека в Атина.
Работила е като репортер и редактор в Радио София. От 1994 г. работи в Министерство на външните работи, секция „Гърция и Кипър”. Има четири мандата в българското посолство в Атина, където работи и сега. Превела е на български 50 книги от гръцки и кипърски автори, автор е на публикации предимно на културна и литературна тематика, пътеписи, есета, студии и др. Водила е рубрика „Из библиотеката на съседа” (2012-2016) за съвременна гръцка литература, представяща и автори от други националности, които тематизират Гърция. Участвала е в международни конференции на тема литература, език и култура.
Отличена с Държавна награда на Гърция (2010) за най-добър превод за поетична антология със стихове на Янис Рицос със заглавие „Писмената на зрящия” (изд. „Стигмати”, 2009), награда „Ригас Велестилис“ (2005) за най-добър превод на произведение на балканската литература за изданието „Андреас Ембирикос: поет, сюрреалист, психоаналитик и фотограф (изд. „Фондация за българска литература“, 2002) и наградата „Дедалос“ на Съюза на гръцките писателите (2019) за приноса й в литературното и междукултурното общуване.
Член е на Европейската асоциация по неоелинистика, ПЕН Клуб (България), Съюз на писателите (Атина), Сдружение на българските писатели, Съюз на българските журналисти, Дружество на българските неолинисти „К. Паламас“. От основаването му през 2017 г. е зам-председател на Гръцко-българско сдружение „Аристотел – Мост за култура“.
Подарете си вдъхновение
Най-интересните статии от изминалата седмица ви очакват! Всяка Неделя сутрин във Вашата пощенска кутия.