Приятно ми е, Ива!,

казва тя, когато се представя. А хората ѝ отговарят: „Знаете ли, има представление с такова заглавие. Чух, че е много добро…“.

И ние така чухме. И го гледахме. А сега можем да ви уверим, че е повече от добро. Че това е едно представление-вселена, в което вселената е човекът. Без гръмки отговори на въпроса „Кой съм аз?“, то ни го задава и ни води – през смях, някоя и друга сълза и много емпатия – към разноцветни (и някак състрадателни към всеки един от нас) варианти.

В „Приятно ми е, Ива!“ Ива Тодорова владее театралния език и действителност, създава магическа реалност… играе пинг-понг с публиката.

Представят я като актриса, пътешественик, добротворец. Като носител (именно за „Приятно ми е, Ива!“) на Икари за драматургия и за водеща женска роля, номинарана и за Аскер за поддържаща женска роля (за „Добре дошли в България“ на реж. Гергана Димитрова).

Тя самата казва, че се оприличава на децата и неведнъж е изпробвала съвета на Пипи да гълта суров грах и да изрича: „Хайде, хапчета чудесни – никога да не поресна!“.

С Ива Тодорова разговаряме за театъра на живо, за пинг-понга с режисьори и публика, за комични ситуации на сцената и по фестивали, като не забравяме да я попитаме

Помага ли грахът?

Приятно ни е да се срещнем с Ива Тодорова

„С всяко представление отиваш на училище“ ѝ казал веднъж Мариус Куркински. Ива, изглежда, продължава да учи, винаги заедно с нас, публиката си.

Затова си пожелаваме успешна учебна година, а Ива ни увери, че ще е супер (защото „малко съм набрала“).