Интервюто – на Лунна светлина – взе Жана Пенчева, отговарят Александар Георгиев и Дарио Барето Дамас
Бихте ли ни дали малко контекст около вашата работа и появата ѝ на артистичната сцената. Каква беше мотивацията за това представление? Какво ви движи при създаването му? Какво все още ви подтиква да го изпълнявате?
MOONLIGHT е резултат от първото ни артистично сътрудничество. Работата е създадена от мотивацията, от желанието да направим нещо заедно. Нашият основен двигател, тогава и днес, когато все още я изпълняваме, е постоянният и настоятелен диалог, в който влизаме. Диалог, който се захранва, като създава циклично договаряне, безспирен цикъл, механизъм на постоянна промяна. Именно активирането на тази машина или/ и този начин да бъдем заедно или/ и този релационен труд ни държи и поддържа и съществуването на MOONLIGHT.
MOONLIGHT работи с поетиката на Дисни, танца и голотата. Как се работи с тези механизми в съвременната хореография? Каква е ролята на поетиката във вашите представления?
Ние разбираме поетиката като подход, който не следва права линия на мисъл/ следствие. Когато работим с поетика, ние не се фокусираме върху концепцията, а върху това което е около нея, върху нейната заобикаляща среда. Тоест върху атмосферата, настроението, социалното признание, общото значение, подривното разбиране, лингвистиката, паметта ѝ, потенциалното ѝ бъдеще и т.н. По този начин
възнамеряваме да създадем произведение, което не посочва или заявява, а задава въпроси и се чуди.
Работа, която ви кара да участвате, емоционално, концептуално, физически, като на детска площадка, където концепциите и конвенциите, за които сме смятали, че са стабилни, се разклащат и започват да вибрират, да се изместват и да се преобразяват.
В MOONLIGHT работим с Дисни, детството и голотата (между другото) чрез поетиката, така че представете си колко коктейли можем да забъркаме от всичко това!
Възприемат ви като куиър артисти в сферата на изкуството. Какъв е куиър механизмът, който в днешно време се сработва с танцовите, хореографските и перформативни структури?
За да работим и да мислим по куиър начин, ние вярваме, че е необходимо да поставим под въпрос и да предизвикаме установените норми и условия. Да не позволяваме да се затвърдят истините. Постоянно да се мъчим да преразглеждаме същността на нещата и как функционират. Произведение, което възпроизвежда нормите без да запали искрица на промяна, скъсване или трансформация, ще остане в сферата на нормалността, без отклонения в мисленето.
Ако трябва да опишем механизма на куиър мислене, бихме говорили за поетиката (както в предишния отговор), като начин за деконтекстуализиране на субектите и привличане на вниманието към въпроси, които мейнстрийм културата е засенчила, например. Но това е постоянно действие, поетиката може да остарее, ако се използва или се подходи към нея чрез повторение (предполагаме).
Трудно е да се каже, трудно е да се заяви, когато става въпрос за куиър състояние. Да кажем, че човек може да заобиколи нещото/а, за да се ангажира с интерсекционен и релационен подход. Също така, като сурова основа: не подкрепяме патриархата.
Какво още е необходимо да знае публиката на Antistatic за вас и вашето представяне, преди да дойде на фестивала?
Ако публиката можеше да гледа Покахонтас на Дисни ден преди шоуто с деколониални очи, би било идеално. Освен това няма нищо особено, за което публиката да трябва да знае повече. В тази работа ние се грижим да приветстваме и придружаваме публиката през цялото време, прекарано заедно, и тъй като не се ангажираме единствено с една концепция или тема, а по-скоро спекулираме около много различни, размивайки границите им, е някак лесно или, да кажем, пълноводно, да плувате и да се питате заедно с нас.
Какво е бъдещето на танца, хореографията и сценичните изкуства?
На живо!
Кажете ни каква е вашата позиция на артист в „царството“ на COVD 19 и зад какво заставате като артисти и публични личности?
В контекста на COVID-19 е много важно да се разбере, че тези, които трябва да се променят, адаптират и преоткриват са публичните институции, особено в областта на културата. Да се изгради комуникативна, уважаваща и реактивна система и да се придобият знания за форми на солидарност, взаимност и устойчивост.
В българския контекст Столична община е една от институциите, която се нуждае сериозно да преразгледа заглавията на програмите, предложени от тях в първата вълна на COVID-19, като „Солидарност“ например. В рамките на тази програма нашият проект беше избран и реализиран, но ние така и не получихме подкрепа поради небрежните им бюрократични процедури и липсата на еманципирана комуникация и обществена информация за тяхното приемане на солидарност.
Това е нашето послание към Столична община и институциите като такива:
танцът е необходимост. Танцът е работа.
Хореографията е необходимост. Хореографията е работа. Ние сме необходими. Ние работим. Ние работим безопасно. Ние сме отговорни. Трябва да се грижим един за друг. Бъдете в безопасност, позволете ни да бъдем в безопасност. Ние сме култура. Без култура няма бъдеще.
Какво още можем да очакваме от вас през следващата година?
Е, ще можете да видите имената ни във всяка възможна кандидатура за финансиране и се надяваме, че ще можете да изпитате или да проследите много представления на различни места на национално и международно равнище. Но конкретно, в списъка ни са:
- Александар ще продължи със своето епизодично структурирано хореографско изследване CO-серия, чрез която ще продуцира представлението S-HOLES, следват наистина съвсем скоро предстоящите творби SCREENSAVER и THE LYING MONSTER.
- Дарио е зает в момента да изследва танца като автономно знание. Така че може да видите резултата.
- И заедно с Жана Пенчева, ние, STEAM ROOM, правим премиера на втората част от танцовата трилогия dragON, която в момента има много заглавия. Работим също така по последния ни проект, Imaginative Choreographic Center (ICC), чрез който ще инициираме няколко предложения, свързани с изследвания, артистични резиденции, дискурсивно и критично мислене и продукции; всички свързани, разбира се, с танца и хореографията.
Но ако това е твърде объркващо, просто не забравяйте да ни следвате в социалните медии. Може да е все така сложно, но поне ще гледате нашите красиви лица ;-)
Aleksandar Georgiev
Instagram: acenow
Darío Barreto Damas
Instagram: dbardam
STEAM ROOM
Instagram: steamroom.team
Facebook: steamroom.team
ICC
Instagram: imaginativecc
Facebook: imaginativecc
Жана Пенчева, Александар Георгиев и Дарио Барето Дамас може да срещнете, заедно и поотделно, в програмата на 13-тия Международен фестивал за съвременен танц и пърформанс Антистатик, както и в 5-тото издание на фестивала Движещо се тяло:
За артистите в това интервю
Жана Пенчева е хореограф, танцов изпълнител и преподавател. Завършила е бакалавърска и магистърска степен в програма „Танцов театър“ и “Хореография за съвременен танц“ в Нов български университет. Впоследствие продължава обучението си чрез серия от семинари в танцови програми като “Nomad Dance Academy” и “DanceWeb”. През 2009 г. създава първата си хореографската работа – “Glass of Love”. Следват: “Тouch Down” (2010) и „Епизод IV – размисли през свободното време“ (2011), бурлеск пърформансът „Неон“ (2015), „Отпразнувай!“ (2016) – с хора с различни възможности. От 2016 до 2019 е част от танцова компания “Дюн“. В периода 2018 – 2020 г., заедно с Александър Георгиев и Дарио Барето Дамас, получават подкрепа от мрежата Life Long Burning с проекта-трилогия “dragON”. Жана е съосновател на “Steam Room”, неправителствената организация „Гараж Колектив“, член на “Nomad Dance Academy – България” и част от „Хамалогика“, гр. Бургас.
Александар Георгиев е хореограф и изпълнител, който активно работи в сферата на съвременния танц от 2008 г. насам. През 2014 г. завършва магистърската програма по хореография в School of Dance and Circus (DOCH) на Университета по изкуства в Стокхолм. Участва във формални и неформални образователни програми като NOMAD, “SPAZIO”, “DanceWeb”, “50 Days Fly Low и Passing Through”, както и в програмата “Critical Practice made in YU” (3-то поколение).
Част е от екип на неправителствени организации „Гараж Колектив“ (България), „Interimkultur“ (Швеция), член е на Номадска танцова академия и е един от съоснователите (заедно Дарио Барето Дамас и Жана Пенчева) на неформалната група “STEAM ROOM”.
Дарио Барето Дамас е артист, работещ в областта на танца и хореографията. Образованието му преминава през “Teatro Victoria”, Тенерифе, “Institut del Teatre”, Барселона и “DOCH”, Стокхолм. Работи с „Кулберг Балет“ като гост-танцьор и с незавизимата хореографска организация “ccap / c.off”, създадена от Кристина Каприоли. Сред основните му интереси са темите за представеността, адаптивността, вниманието и екологията. Хореографският му подход се насочва към „утопично-мечтателни пространства, деконтекстуализации и чувственост“. Член е и съосновател (заедно с Александар Георгиев и Жана Пенчева) на неформалната група “STEAM ROOM”.
Aleksandar Georgiev and Darío Barreto Damas: Our work is a playground where solid conceptions and conventions get shaken
MOONLIGHT interview by Zhana Pencheva, responded by Aleksandar Georgiev and Darío Barreto Damas.
Could you give us little bit of context around your work and its appearance on the art scene. What was the motivation for that creation. What drives you in the work you have created? What is still moves you to perform it?
MOONLIGHT is the result of our first artistic collaboration. The work was created out of motivation, out of the wish to do something together. Our main drive then and today when we still perform it, is the constant and insisting dialogue we enter in, a dialogue that feeds itself, creating a cyclical negotiation, a loop without stop, a machinery of constant change. It is the activation of that machinery or/and that way of being together or/and that relational labour what keeps us and keeps MOONLIGHT on going.
MOONLIGHT works with the poetics of Disney, dance and nakedness. How do you work with those mechanisms within contemporary choreography? What is the role of poetics in your works?
We understand poetics as an approach that does not follow a straight line of thought/consequence. When we work with poetics we do not focus on a concept but on the concept surrounding, on its aroundness. That is, on its atmosphere, its mood, its social recognition, its general meaning, its subversive understanding, its linguistics, its memory, its potential future and so on. By doing so,
we intent to create work that do not state or affirm but that questions and wonders.
A work that make you participate, emotionally, conceptually, physically, into a playground where conceptions and conventions we thought of as solid get shaken and start vibrating, shifting and morphing.
In MOONLIGHT we work with Disney, childhood, and nakedness (among others) through poetics, so imagine how many cocktails we can get out of that!
You are perceived as queer artists in the realm of art. What is the queer mechanisms, which works with dance, choreography and performative structures in nowаdays?
To work and to think queerly we believe it is necessary to question and trigger established norms and conditions. To not let solidify truths. To be within the struggle of reconsidering what it is and how it functions, constantly. A work that reproduces norms without a sparkle of change, disruption or transformation would stay within the realm of normativity, would not thinking divergently.
If we were to describe a mechanism of queer thinking we would talk about the use of poetics, (talked through in the previous answer), as a way to decontextualise subjects and bring into attention matters that have been shadowed through mainstream culture, for example. But this is an ongoing doing, poetics could become obsolete if used or approached through repetition (we guess).
Hard to say, hard to state when it comes to queerness. Let´s say one could go around something(s) as to engage into an intersectional and relational approach. Also, as a raw base: do not support patriarchy.
What the audience of Antistatic need to know more about you and your performance before coming to the festival?
If the audience could watch Disney´s Pocahontas a day before the show with decolonial eyes would be perfect. Apart from that, there is nothing in particular the audience should know more about. In this work we make sure to welcome and accompany the audience throughout the time spent together, and because we do not engage singularly in one concept or topic but rather we speculate around many different ones, blurring their borders, it is somehow easy, or lets say, flow-full, to swim and wonder with us.
What is the future of dance, choreography and performing arts.
A live one!
Tell us what is your artist position in “realm” of COVD 19 and what you are staying behind as artist and public figures?
In the context of COVID-19 it is very important to understand that the ones that need to change, adapt, and reinvent are the public institutions, especially in the section of culture. To build a communicative, respectful, and reactive system and gain knowledge towards forms of solidarity, togetherness, and sustainability.
In Bulgarian context, Municipality of Sofia is one of the institutions that needs serious reconsideration of the titles of the programs they proposed in COVID-19 first wave, like “Solidarity”. Within that program, our project was selected and realized but we never received the support due to their careless bureaucratic procedures, and their lack of emancipated communication and public information on their take on solidarity.
This is our message to Municipality of Sofia and institutions as such: dance is a necessity. Dance is work. Choreography is a necessity. Choreography is work. We are necessary. We work. We work safely. We are responsible. We need to take care of each other. Be safe, let us be safe. We are culture. Without culture there is no future.
What we can expect more from you in next year?
Well, you will be able to see our names in every possible funding application, and hopefully you will also be able to experience or follow a lot of work in different national and international localities. But concretely, in a list:
- Aleksandar will continue with his episodical structured choreographic research CO-series, through which he will produce the work S-HOLES, following the real-soon-upcoming works SCREENSAVER and THE LYING MONSTER.
- Darío is busy at the moment researching around dance as autonomous knowledge. So you might get some of this.
- And together with Zhana Pencheva, we, STEAM ROOM, are premiering the second part of the dance trilogy dragON, which at the moment has many titles. We are also busy with our last project, Imaginative Choreographic Center (ICC), through which we will initiate several proposals related to research, artistic residencies, discursive and critical thinking and productions; all related, of course, to dance and choreography.
But if this is too confusing just make sure to follow us in our social media. It might be still complex but at least you get to see our beautiful faces ;-)
Aleksandar Georgiev
Instagram: acenow
Darío Barreto Damas
Instagram: dbardam
STEAM ROOM
Instagram: steamroom.team
Facebook: steamroom.team
ICC
Instagram: imaginativecc
Facebook: imaginativecc
The artists in this interview
Zhana Pencheva is a choreographer, dance performer and teacher from Bulgaria. She holds a bachelor and master degree in Dance and Choreography from the New Bulgarian University. Afterwards she continued her education through a series of workshops and programs such as Nomad Dance Academy and DanceWeb. In 2009 she created her first piece Glass of Love. Her other projects include: Touch Down (2010) and Episode IV – Leisure Time Thoughts (2011). Over the last several years, she has focused on collective choreographic stage works like Celebrate it! (2016), which involves people with disabilities and the burlesque performance Neon (2015). In the period of 2018-2020, together with Aleksandar Georgiev and Darío Barreto Damas, they are supported as a group by Life Long Burning network with their project dragON. Zhana Pencheva is a co-founder of Steam Room, NGO Garage Collective, a member of Nomad Dance Academy – Bulgaria and member of Hamalogika Assosication. In the period 2015-2019, she was active part of Dune Dance Company and its co-production projects.
Aleksandar Georgiev is a choreographer and performer, actively working in the field of contemporary dance since 2008. He holds a Master degree in Choreography from DOCH (Stockholm) and has been part of formal and non-formal educational programs such as NOMAD, SPAZIO, DanceWeb, 50 Days Fly Low and Passing Through, and Critical Practice program (3rd generation). He takes part in NGOs such as Garage Collective (Bulgaria), Interimkultur (Sweden), he is a member of Nomad Dance Academy. Recently, together with two other choreographers, Darío Barreto Damas and Zhana Pencheva, he has formed the non-formal group STEAM ROOM.
Darío Barreto Damas is an artist working in the field of dance and choreography. His education took place at Teatro Victoria, Tenerife; Institut del Teatre, Barcelona and DOCH, Stockholm. Darío has worked with Cullberg as a guest dancer and ccap / c.off, organisation lead by Cristina Caprioli. As a performer and dancer, Darío focuses in agency, adaptability, attention and ecology throughout the independency of dance as a general interest. Choreographically his focus sinks into utopian-dreamy spaces, decontextualizations and sensualities. Darío is member and co-founder (together with Aleksandar Georgiev and Zhana Pencheva) of the non-formal group STEAM ROOM.
Zhana Pencheva, Alexandar Georgiev and Darío Barreto Damas can be found, together and separately, in the program of the 13th International Festival for Contemporary Dance and Performance Antistatic, as well as in the 5th edition of the festival Moving Body.
Подарете си вдъхновение
Най-интересните статии от изминалата седмица ви очакват! Всяка Неделя сутрин във Вашата пощенска кутия.