В СГХГ до 12 февруари можем да видим изложбата „Нашата живопис в нови насоки” или „Отражения на новата предметност в българското изкуство през 30-те и 40-те години на ХХ век“

През 30-те и 40-те години художниците обръщат поглед към натурата, модерния живот, модерния град. Както пишат кураторите в своята анотация,

тези процеси в нашето изкуство са в унисон с общоевропейски тенденции, които проникват в България главно чрез училите в чужбина български автори.

В произведенията им се откриват в една или друга степен влиянията на различни направления, а едно от тях е възникналата във ваймарска Германия нова предметност, като най-повлиян от него е Кирил Цонев.

Трудно може да се каже, че новата предметност присъства категорично и добре обособено в изкуството от 30-те и 40-те години в България. Много по-често новата предметност се появява в стиловите решения в отделни творби и мотиви, в творчеството на различни автори, които изразяват социална ангажираност и интерес към новия начин на живот, свързан с модерния град, към състоянията и забавленията, които той предлага.

Именно поради тази причина откриваме по-скоро нейни отражения и защото тя прониква в една периферна за европейския художествен живот зона, тези отражения, появили се далеч от центъра, се характеризират с една особена своеобразност.

Редица известни наши художници като З. Бояджиев,  И. Ненов, В. Бараков,  Б. Елисеев, В. Недкова и някои по-малко показвани творци като Асен Василиев, Тодорка Бурова, Карл Йорданов, Асен Дочев, търсят нова предметна линия на изображението.

В изложбата са представени четири тематични кръга: „Новият живот на предметите”, „Модерният град”, „Пейзажът”, Лицата на града”.

Във фокуса определено е градският живот,  неговите достижения и форми на забавления, но и разочарованията и драмите, които го съпътстват.

Повечето картини са или портретни,  или пейзажни и демонстрират едно директно, пълнокръвно и доста детайлно изображение в съзвучие с прецизната и богата подредба на самата изложба. На човека и заобикалящата го среда,  но и на това, което е всеобщо характерно за всички в  тогавашното време – типичното, нерядко представителното, но и особеното.

Или малките детайли, в които човешкото се разтваря, за да се разгърне, изрази и изобрази…

Животът и живото, активното, трудовото, динамичното даже… Красиво човешкото и външно, и вътрешно красивото, здравото, жизненото, естетически преживяно и пресъздадено. Красотата и финесът при чертите, при образите на градската интелигенция и особено на децата и младежите или при изображенията на някаква градска активност. Напред излизат обикновеният предмет, контурът, изчистената форма, светлият тон и цвят, обикновено изрядния външен вид и красиво, изискано облекло.

Можем да кажем, че това е един директен сетивен, разчитащ много на колорита и импресията на цвета, но и „свръхопитен“ (по думите на И. Ненов) досег със света. Такъв, какъвто е, а не какъвто го вижда въображението. Или душата и духът. Или абстракцията. В неговата видимост, и осезаемост. Конкретност и предметност.