Изложбата показва едно различно лице на световно известния художник. Текстът към нея е на Георги Господинов

„… изложба след изложба, работа след работа, той утвърждава така наречения „солаковски“ начин на работа.

Парадоксалното чувство за хумор, играта между реалност и измислица, интересът към абсурда и самоиронията са само част от енергийните точки, от които черпи сили работата му“.

Думите, посветени на Недко Солаков и емблематичните му мултимедийни инсталации, принадлежат на Весела Ножарова и са част от така необходимия и навременен труд “Въведение в българското съвременно изкуство 1982 – 2015”.

(почти) Картини на Недко Солаков

На същото чувство (игра и енергийни точки) ще се насладим в Галерия SARIEV, Пловдив, която представя самостоятелната изложба „(почти) Картини“ на своя автор.

Изложбата включва непоказвани пред публика досега живописни творби от 1977-1981 г., създадени в периода когато Недко Солаков е студент в  специалност Стенопис в Националната Художествена Академия. Всяко от тези платна е свързано с определени спомени от това време, които художникът ще разкаже с написани на ръка истории върху стените на галерията около осемте произведения.

Текстът към изложбата е на известния български писател Георги Господинов. Текст, в чието начало писателят споделя, че „да извадиш най-ранните си картини, неподписани и непоказвани досега, е осмеляване, което малцина могат да проявят. То е като да поканиш гости в някогашната си младежка стая, която още пази тогавашния хаос и тайни. Но в това е и големият шанс за нас като публика.

Недко ни се е доверил и допуснал много близо, в това твърде лично пространство на началата, преди опитността да е заличила колебанията.“   

Сред картините и образите им са тези, както казва Господинов, на „дремещите във влака, съсипани от умора рицари на всекидневието“, „надничащото през вратата призрачно лице на хазайката в младежката квартира“, образът на дете, което се люлее в „някаква изначална сребристо-сива празнота“, стрелбището на детството, „с което всеки от нас има своя лична история – най-често историята на мечтаното и отказаното“.

Представените ранни картини на Солаков улавят и тъгата и уязвимостта, които са се появили в неговия живот, във времето, когато ги е създавал. През изложбата бихме могли да прочетем едно различно лице на днес световно известния художник Солаков, за което може би и не подозираме.

Проправяйки път към „(почти) Картини“  Господинов споделя, че „тази изложба ни показва не само посоките, по които ще върви оттук насетне художникът, но и нещо също така важно – посоките, които ще изостави. И ще видим как Недко Солаков отива нататък, минава на други нива. Ще остане ръката, историите, състоянията, които тръгват оттук. И онова особено вълнение, че сме присъствали на нещо много лично, връщащо ни в началото на собствения ни почти живот.“

Изложбата  ще се състои между 6 септември и 25 октомври 2019 г. в пространството на Галерия SARIEV, Пловдив и ще бъде открита на 6 септември, 18:30 часа в присъствието на художника.  Изложбата ще може да бъде разгледана в рамките на НОЩ/Пловдив 2019 (13-15 септември).

По-различно лице на многоликия Недко Солаков видяхме в изложбата Some Bulgarians:

С Недко Солаков може да се срещнете и на страниците на “Въведение в българското съвременно изкуство 1982 – 2015” (което е още една причина да обичаме проектите на Галерия Sariev):

Многогласното “Въведение в българското съвременно изкуство 1982 – 2015” на Весела Ножарова

За Недко Солаков

От началото на 90-те Недко Солаков (роден 1957 г. в Червен Бряг, България; живее в София) участва в изложби в Европа и САЩ.

Негови работи са показвани на Aperto’93 (Биенале във Венеция); на 48-мо, 49-то, 50-то и 52-то Биенале във Венеция; на 3-то, 4-то и 9-то Биенале в Истанбул; Сао Паоло’94; на Манифеста 1, Ротердам; на 2-то и 4-то Биенале в Гуангджу; на 5-то Биенале в Лион; на Sonsbeek 9 в Арнхем; на 4-то и 5-то Биенале в Цетинье; на 1-то Биенале в Лудж; на 7-то Биенале в Шарджа, Обединени Арабски Емирства; на 3-то Биенале в Тирана; на 2-то Биенале в Севиля; на 2-то Биенале в Москва; на Документа 12; на 16-то Биенале в Сидни; на Prospect 1, Биенале в Ню Орлиънс и на Биеналето в Сингапур, 2011; на Документа 13; Триеналето в Катманду и 1-то Международно биенале за съвременно изкуство в Рига.

През последните години авторът има самостоятелни изложби в Museu do Chiado Лисабон; Stichting De Appel, Амстердам; CCA Kitakyushu, Япония; Museo Nacional Centro de Arte Reina Sofía, Мадрид; The Israel Museum, Йерусалим; Centre d’Art Santa Monica, Барселона; Kunsthaus, Цюрих; Castello di Rivoli, Риволи; Градска Художествена Галерия, София, Galleria Borghese, Рим, Salzburger Kunstverein, Залцбург; BOZAR, Брюксел; Институт за съвременно изкуство – София и La Panacee, Монпелие. През 2003-2005 самостоятелната му изложба “A 12 1/3 (and even more) Year Survey“ бе представена в Casino Luxembourg, Rooseum, Малмьо и О.К Centrum, Линц, а през 2008-2009 изложбата му „Emotions” бе показана в Kunstmuseum Бон, Kunstmuseum St. Gallen и в Institut Mathildenhoehe, Дармщат. През 2011-2012 неговата най-голяма до сега ретроспектива “All in Order, with Exceptions” е представена в Ikon Gallery, Бирмингам; Fondazione Galleria Civica, Тренто (“All in (My) Order, with Exceptions”); S.M.A.K., Гент и Fundação de Serralves, Порто. Негови работи притежават над 50 международни музейни и публични частни колекции, сред които тези на MoMA Ню Йорк, Tate Modern, Лондон и Centre Pompidou, Париж.

Предстоящи групови изложби през септември и октомври 2019: „Grand Hotel Abyss,“ steirischerherbst’19, различни локации, Грац (куратор Ekaterina Degot), „Drawings from the Guerlain Collection,“ Albertina, Виена (куратор Elsy Lahner), „Cosmopolis #2,“ Centre Pompidou, Париж (куратор Kathryn Weir), „Teleology of the Human. Biography, Destiny, Hope, Faith,“ Moscow Museum of Modern Art, Москва (куратор Viktor Misiano).

Снимките са предоставени от Недко Солаков и галерия Сариев.