Утре на Радостина А. Ангелова

Радостина А. Ангелова зарадва читателите си с нова книга, този път написана в съавторство с нейния син – Александър Станков.

Утре ухае на ароматно кафе, поднесено с обещания за ден, изпълнен с емоции.

Утре е времето, когато сме събрали кураж за важните разговори. Денят, в който сме готови да посрещнем истините, да открием частица от себе си, опознавайки света на другите.

„Утре“ е роман в сегашно време за това, което искаме да постигнем в бъдеще.

История за приятелството и семейството, за брака и любовта, за мечтите и страховете. Сърдечна, топла, истинска. В нея една майка балансира между ролята на родител и приятел на своето дете, докато самата тя се намира на кръстопът, а един тийнейджър се сблъсква с вълненията, които все повече го приближават към света на възрастните.

Албена е в края на четиридесетте и има собствен бизнес, който успешно ръководи. Още преди да е изпила сутрешното си кафе, мислите й вече хвърчат в различни посоки – дали днес ще е денят, в който съпругът й ще превъзмогне екзистенциалната си криза, провокирана от наскоро преживяния инфаркт; какво предизвикателство я очаква в някое от шестте й кафенета в София; и защо синът й се е записал в театрален кръжок, след като артистичните му възможности са станали ясни още в ранните му години.

Тома е на шестнадесет – умно и добро момче, което за пръв път среща любовта. Или поне такова усещане има. Макар че се оказва, че тя, любовта, е загадка, за която той не е убеден, че е подготвен. С помощта на неговата съученичка Ади и най-добрия му приятел Мартин Тома трябва да открие пътя до сърцето на своята любима, но къде ли ще го изведе той.

Извън дома, двата свята на Албена и Тома, на родителя и на тийнейджъра, се сблъскват, когато тя решава да се кандидатира като родител доброволец в театралния кръжок в училище. В търсене на пиеса, която да представят за предстоящото училищно тържество, се раждат осем коледни истории, заредени с енергията на техните разказвачи, които повдигат актуални въпроси, без да изневеряват на посланието, което празникът носи – да бъдем по-добри.

Разказан от две гледни точки, на майка и син, „Утре“ е роман, подходящ за цялото семейство – както за родители, така и за техните деца. История за вълненията от младежките години, които възрастните (съ)преживяват на различен етап от живота си. И между глътките кафе вкусват своето утре, изпълнено с надежда и възможности…

Утре

Радостина А. Ангелова
Александър Станков

РИСТРЕТО

Ристрето е малката сестра на еспресото. За да участва в игрите наравно с батко си, тя трябва да е двойно по-издръжлива и двойно по-изобретателна. Макар че е два пъти по-малка, тя притежава същата сила като еспресото.

Пие се на един дъх, а дъхът ´се помни дълго: токчетата на жените тракат по-бързо, пръстите на машинописките се движат по-живо, а погледите на мъжете, които святкат в тъмното след някое женско бедро, са два пъти повече и два пъти по-жадни.

Понякога ристрето горчи като несподелена есен, друг път е сладка като черешката в чаша мартини. „Каквото и да е, ристрето променя багрите на света” – допълва слепецът от Кафе дьо Пари в Монако с бежова чихуахуа в скута си. А после изважда златна кредитна карта и плаща сметката си на приведения до креслото му сервитьор.

Рецепта

Ристрето се приготвя като еспресо, но с половин доза вода (15 милилитра) и много фино смляно кафе.

– – – – – – – – – –

Не знам дали го обичам, дали го мразя. Ако го няма, ми липсва. Ако е тук, ме дразни. Идеята да се разделим завинаги ме плаши. Идеята да живеем заедно – също. Превръщам се във везна, която натежава ту наляво, ту надясно и щом се успокои, погледна ли към някое от блюдата, то отново се измества или нагоре, или надолу.

А аз искам равновесие. Пълен баланс.
Покой. Устойчивост. И хармония.

Истината е, че си го имаме. Моето, нашето, всеобщото космическо равновесие се нарича Тома.

Когато той има проблем, космосът, всички, ние, аз – имаме проблем. Когато нещата около него са в затишие, аз, ние, всички, космосът – притихваме.

Ако имам късмет Сава да не ме дразни или аз да не дразня него, равновесието, създадено от добруването на Томи, може да продължи дълго.

Понякога със Сава играем игра, за която не сме се уговаряли. Играем я безмълвно (за него съм сигурна, за себе си – невинаги), знаейки, че другият знае. Заемаме позицията на любезния съсед: добро утро, добре ли спа, кога излизаш, кога ще се върнеш, искаш ли супа за обяд, не искам супа за обяд, ще поръчам храна за вечеря, по-добре да направя омлет за вечеря, постъпи както предпочиташ, направи както прецениш, хубав ден, хубав ден. Вечерта репликите са по-добни: добър вечер, здрасти, добре ли мина, всичко е наред, нося лазаня за вечеря, омлетите ще са готови след десет минути, ще направя салата, чудесна салата, мисля да си лягам, лека нощ, лека нощ…

И така с дни.

Мога само да гадая какво върши Сава у дома, докато е сам или докато аз не съм там. Не отваря лаптопа, не пуска телевизора, слуша единствено музика от дискове, защото радиото може да замърси слуха му с новини или реклами. Излиза на дълги разходки и със сигурност пазарува. И все пак – това са часове наред, които не мога да си представя с какво освен със супите запълва.

Парите от продажбите на фирмите са толкова, че и децата на Томи не би трябвало да работят. Но ние не говорим за това, даже изобщо не го споменаваме – стандартът ни на живот не се промени към повече лукс, дори обратното. Ако преди Сава беше готов да ме поглези с някоя екзотична екскурзия, сега най-много от всичко иска да ходи на селски туризъм. Не че престоят в селска къща е особено евтин, но поне изключва няколко хиляди за самолетни билети.

Едно е сигурно – Сава е спокойният у дома. Невинаги е било така, вероятно, но дори аз съм забравила другите му разновидности. Забележително е това съчетание на емоционален ум, който преследва целта си със страст, и хладно спокойствие на изваден от ножницата меч. Убедена съм, че Томи се възхищава на Сава толкова, колкото и аз, макар да е виждал твърде малка част от рицарските дуели и победи на баща си.

Но историята с Кафенето на спортистите, която ме застигна в сряда, не е от тях. Нито е дуел, нито е победа. Удар в гръб е. В моя гръб.

За авторите

Радостина А. Ангелова е преподавател, доктор на техническите науки. Награждавана e у нас за поезия и разкази, победител е във Втория европейски конкурс за поетична книга на английски език (2011).

Три поредни години е включена в европейския Топ 100 за най-креативните автори на хайку. Има издадени седем романа, сред които „Виенски апартамент“, „Афиши в огледалото“ и „Бал в Мулен Руж“. „Утре“ е първата й книга в съавторство с нейния син.

Александър Станков е на шестнайсет години и пред името му в конкурсите често стои „най-млад автор“. Ученик е в Немския отдел на 91 Немска езикова гимназия. Две негови стихотворения са отпечатани в детска антология на белгийското издателство Alquirelle (2011), печелил е награда в конкурса „Перо от Пеликан“. Негови разкази са е включени в сборниците „Лабиринт на любовта“ (2018) и „Под лъчите на слънцето“ (2018). „Утре“ е първият му роман.

  • удивителна (0%)
  • вдъхновяваща (0%)
  • любопитна (0%)
  • забавна (0%)
  • гореща (0%)
  • щура (0%)
  • необикновена (0%)
  • плашеща (0%)
  • обезпокоителна (0%)
  • дразнеща (0%)

Подарете си вдъхновение

Най-интересните статии от изминалата седмица ви очакват! Всяка Неделя сутрин във Вашата пощенска кутия.

Запишете се за нашият имейл бюлетин тук