Радостина А. Ангелова зарадва читателите си с нова книга, този път написана в съавторство с нейния син – Александър Станков.

Утре ухае на ароматно кафе, поднесено с обещания за ден, изпълнен с емоции.

Утре е времето, когато сме събрали кураж за важните разговори. Денят, в който сме готови да посрещнем истините, да открием частица от себе си, опознавайки света на другите.

„Утре“ е роман в сегашно време за това, което искаме да постигнем в бъдеще.

Книгата може да поръчате с 5% отстъпка и промокод за читателите на списанието тук.

История за приятелството и семейството, за брака и любовта, за мечтите и страховете. Сърдечна, топла, истинска. В нея една майка балансира между ролята на родител и приятел на своето дете, докато самата тя се намира на кръстопът, а един тийнейджър се сблъсква с вълненията, които все повече го приближават към света на възрастните.

Албена е в края на четиридесетте и има собствен бизнес, който успешно ръководи. Още преди да е изпила сутрешното си кафе, мислите й вече хвърчат в различни посоки – дали днес ще е денят, в който съпругът й ще превъзмогне екзистенциалната си криза, провокирана от наскоро преживяния инфаркт; какво предизвикателство я очаква в някое от шестте й кафенета в София; и защо синът й се е записал в театрален кръжок, след като артистичните му възможности са станали ясни още в ранните му години.

Тома е на шестнадесет – умно и добро момче, което за пръв път среща любовта. Или поне такова усещане има. Макар че се оказва, че тя, любовта, е загадка, за която той не е убеден, че е подготвен. С помощта на неговата съученичка Ади и най-добрия му приятел Мартин Тома трябва да открие пътя до сърцето на своята любима, но къде ли ще го изведе той.

Извън дома, двата свята на Албена и Тома, на родителя и на тийнейджъра, се сблъскват, когато тя решава да се кандидатира като родител доброволец в театралния кръжок в училище. В търсене на пиеса, която да представят за предстоящото училищно тържество, се раждат осем коледни истории, заредени с енергията на техните разказвачи, които повдигат актуални въпроси, без да изневеряват на посланието, което празникът носи – да бъдем по-добри.

Разказан от две гледни точки, на майка и син, „Утре“ е роман, подходящ за цялото семейство – както за родители, така и за техните деца. История за вълненията от младежките години, които възрастните (съ)преживяват на различен етап от живота си. И между глътките кафе вкусват своето утре, изпълнено с надежда и възможности…

Утре

Радостина А. Ангелова
Александър Станков

РИСТРЕТО

Ристрето е малката сестра на еспресото. За да участва в игрите наравно с батко си, тя трябва да е двойно по-издръжлива и двойно по-изобретателна. Макар че е два пъти по-малка, тя притежава същата сила като еспресото.

Пие се на един дъх, а дъхът ´се помни дълго: токчетата на жените тракат по-бързо, пръстите на машинописките се движат по-живо, а погледите на мъжете, които святкат в тъмното след някое женско бедро, са два пъти повече и два пъти по-жадни.

Понякога ристрето горчи като несподелена есен, друг път е сладка като черешката в чаша мартини. „Каквото и да е, ристрето променя багрите на света” – допълва слепецът от Кафе дьо Пари в Монако с бежова чихуахуа в скута си. А после изважда златна кредитна карта и плаща сметката си на приведения до креслото му сервитьор.

Рецепта

Ристрето се приготвя като еспресо, но с половин доза вода (15 милилитра) и много фино смляно кафе.

– – – – – – – – – –

Не знам дали го обичам, дали го мразя. Ако го няма, ми липсва. Ако е тук, ме дразни. Идеята да се разделим завинаги ме плаши. Идеята да живеем заедно – също. Превръщам се във везна, която натежава ту наляво, ту надясно и щом се успокои, погледна ли към някое от блюдата, то отново се измества или нагоре, или надолу.

А аз искам равновесие. Пълен баланс.
Покой. Устойчивост. И хармония.

Истината е, че си го имаме. Моето, нашето, всеобщото космическо равновесие се нарича Тома.

Когато той има проблем, космосът, всички, ние, аз – имаме проблем. Когато нещата около него са в затишие, аз, ние, всички, космосът – притихваме.

Ако имам късмет Сава да не ме дразни или аз да не дразня него, равновесието, създадено от добруването на Томи, може да продължи дълго.

―

Понякога със Сава играем игра, за която не сме се уговаряли. Играем я безмълвно (за него съм сигурна, за себе си – невинаги), знаейки, че другият знае. Заемаме позицията на любезния съсед: добро утро, добре ли спа, кога излизаш, кога ще се върнеш, искаш ли супа за обяд, не искам супа за обяд, ще поръчам храна за вечеря, по-добре да направя омлет за вечеря, постъпи както предпочиташ, направи както прецениш, хубав ден, хубав ден. Вечерта репликите са по-добни: добър вечер, здрасти, добре ли мина, всичко е наред, нося лазаня за вечеря, омлетите ще са готови след десет минути, ще направя салата, чудесна салата, мисля да си лягам, лека нощ, лека нощ…

И така с дни.

Мога само да гадая какво върши Сава у дома, докато е сам или докато аз не съм там. Не отваря лаптопа, не пуска телевизора, слуша единствено музика от дискове, защото радиото може да замърси слуха му с новини или реклами. Излиза на дълги разходки и със сигурност пазарува. И все пак – това са часове наред, които не мога да си представя с какво освен със супите запълва.

Парите от продажбите на фирмите са толкова, че и децата на Томи не би трябвало да работят. Но ние не говорим за това, даже изобщо не го споменаваме – стандартът ни на живот не се промени към повече лукс, дори обратното. Ако преди Сава беше готов да ме поглези с някоя екзотична екскурзия, сега най-много от всичко иска да ходи на селски туризъм. Не че престоят в селска къща е особено евтин, но поне изключва няколко хиляди за самолетни билети.

Едно е сигурно – Сава е спокойният у дома. Невинаги е било така, вероятно, но дори аз съм забравила другите му разновидности. Забележително е това съчетание на емоционален ум, който преследва целта си със страст, и хладно спокойствие на изваден от ножницата меч. Убедена съм, че Томи се възхищава на Сава толкова, колкото и аз, макар да е виждал твърде малка част от рицарските дуели и победи на баща си.

Но историята с Кафенето на спортистите, която ме застигна в сряда, не е от тях. Нито е дуел, нито е победа. Удар в гръб е. В моя гръб.

За авторите

Радостина А. Ангелова е преподавател, доктор на техническите науки. Награждавана e у нас за поезия и разкази, победител е във Втория европейски конкурс за поетична книга на английски език (2011).

Три поредни години е включена в европейския Топ 100 за най-креативните автори на хайку. Има издадени седем романа, сред които „Виенски апартамент“, „Афиши в огледалото“ и „Бал в Мулен Руж“. „Утре“ е първата й книга в съавторство с нейния син.

Александър Станков е на шестнайсет години и пред името му в конкурсите често стои „най-млад автор“. Ученик е в Немския отдел на 91 Немска езикова гимназия. Две негови стихотворения са отпечатани в детска антология на белгийското издателство Alquirelle (2011), печелил е награда в конкурса „Перо от Пеликан“. Негови разкази са е включени в сборниците „Лабиринт на любовта“ (2018) и „Под лъчите на слънцето“ (2018). „Утре“ е първият му роман.