Фредрик Бакман, който спечели сърцата на читатели по цял свят със смешния през сълзи „Човек на име Уве” и трогателната история „Баба праща поздрави и се извинява”, публикува нов роман преди коледните празници – „Тревожни хора”.
Крайно неуспешен опит за банков обир завършва с това обирджията да се заключи в малък апартамент заедно със свръхентусиазиран брокер, двама кисели любители на „ИКЕА”, жена в напреднала бременност, суициден мултимилионер и… заешка глава.
Обирджията се предава и пуска всички заложници на свобода. Но когато полицаите нахлуват в апартамента, за да заловят виновника, вътре няма никого. Въпросът пред детективите е ясен. Какво не им е наред на хората в днешно време?!
„Тревожни хора” е чисто нов поглед към класическата мистерия, преплетен с абсурдисткия хумор на Скандинавия, който всички заобичахме с Юнас Юнасон. Светът на Фредрик Бакман – винаги огрян от слънчевото съвършенство на хумора и добротата – е населен от герои, които биха могли да бъдат всеки от нас. Където дори злодеятелите носят добра душа и където можем да бъдем щастливи въпреки абсурда на всекидневието – или може би именно заради него.
Тревожни хора
Фредрик Бакман
3
Денят преди новогодишната нощ е. В стая за разпити в полицейското управление в един неособено голям град седят полицай и брокерка. Полицаят изглежда на не повече от двайсет години, но вероятно е по-стар. Брокерката изглежда като да е прехвърлила четиресетте, но вероятно е по-млада. Униформата на полицая е малко тясна, сакото на брокерката е малко широко. На брокерката като че ѝ се иска да се намира някъде другаде, а след последните петнайсет минути от разговора на полицая като че ли също му се иска тя да се намира някъде другаде. Брокерката се усмихва нервно и отваря уста, за да каже нещо, а полицаят вдишва и издишва по начин, който би могъл да се определи както като въздишка, така и като подсмърчане.
– Просто отговори на въпроса – моли той.
Брокерката кимва рязко и възкликва:
– Окей?
– Просто отговори на въпроса! – повтаря полицаят с изражение, обичайно за зрели мъже, които като деца са се разочаровали от живота по някаква причина и после така и не са могли да се отърсят от това усещане.
– Попита как се казва агенцията ми за имоти! – настоява брокерката и барабани очаквателно с пръсти по масата, от което на полицая му се приисква да я замери с нещо остро.
– Не, не съм, попитах дали извършителят, който те взе за заложник заедно с…
– Казва се „ОКЕЙ“! Схващаш ли? Защото, когато си купиш апартамент, искаш всичко да е ОКЕЙ, нали? И когато вдигам телефона, казвам: „Здрасти, това е агенция за недвижими имоти „Окей“. ОКЕЙ ли е всичко?
Разбира се, брокерката преди малко е преживяла травмираща случка, била е заплашена с пистолет и държана за заложник, това би могло да накара всеки да почне да бърбори. Полицаят се опитва да прояви търпение. Притиска слепоочията си с палци, сякаш се надява, че те са като две копчета и ако ги държи натиснати едновременно в продължение на десет секунди, реалността ще се върне към фабричните си настройки.
– До… бре. Но сега трябва да ти задам няколко въпроса за апартамента и извършителя – простенва той.
Неговият ден също беше тежък. Управлението е малко и ресурсите са ограничени, но полицаите тук не са некомпетентни. Именно това се опита да обясни по телефона на някакъв началник на началник на началник веднага след заложническата драма, но това, разбира се, се оказа безпредметно. Ще изпратят специален екип от Стокхолм, който да поеме цялото разследване. Началникът не наблегна на „специален екип“, а на Стокхолм, като го каза така, сякаш това да си от столицата, беше някаква суперсила. По-скоро е диагноза, мисли си полицаят. Палците му се насочват към веждите. Това тук е последният му шанс да покаже на началството, че може да се справи сам, но как да стане, ако всички свидетели са като този човек тук?
– Окидок! – изчуруликва брокерката, все едно това е дума.
Полицаят се заглежда в записките си.
– Не е ли странно време за оглед на апартамент? Един ден преди новогодишната нощ?
Брокерката тръсва глава и се ухилва.
– За агенция за недвижими имоти „Окей“ няма лоши дни!
Полицаят вдишва дълбоко, няколко пъти.
– Добре. Да продължим нататък: когато видя извършителя, каква беше първата ти реак…
– Нали първо щеше да ме питаш за апартамента? Каза „апартамента и извършителя“, та си помислих, че апартаментът ще е първ…
– Добре! – изръмжава полицаят.
– Добре! – изчуруликва брокерката.
– Във връзка с апартамента: добре ли си запозната с разпределението на помещенията?
– Естествено, нали съм брокер! – казва брокерката, но успява да се спре, преди да е добавила „от агенция за недвижими имоти „Окей“! ОКЕЙ ЛИ Е ВСИЧКО?“, тъй като полицаят вече изглежда, сякаш му се иска мунициите в служебното му оръжие да не бяха толкова лесни за проследяване.
– Можеш ли да го опишеш?
Брокерката грейва.
– Мечта! Тук говорим за уникална възможност за придобиване на ексклузивно жилище в спокоен квартал, но все пак близо до пулса на големия град. Открит план! Много светлина!
Полицаят я прекъсва.
– Имам предвид дали има килери, скрити складови помещения, такива неща…
– Не харесваш откритите планове? Обичаш стени? Няма нищо лошо в стените! – отговаря брокерката окуражително, но все пак тонът ѝ загатва, че съдейки по нейния опит, хората, които обичат стени, са същите като хората, които обичат високи огради.
– Има ли например гардероби, които не са…
– Споменах ли колко е светъл?
– Да.
– Научните изследвания показват, че светлината ни прави щастливи! Знаеше ли това?
Полицаят като че ли не иска да му натрапват излишна светлина. Някои хора предпочитат сами да решават колко щастливи да бъдат.
– Може ли да се придържаме към темата?
– Окидок!
– В апартамента има ли помещения, които не са отбелязани на чертежа?
– И районът е изключително подходящ за деца!
– Това какво общо има?
– Просто исках да го спомена. ОКЕЙ, нали знаеш. Изключително подходящ за деца! Или, така де… с изключение на заложническата драма днес. Но ако не броим това, кварталът е чуден! Пък и децата, такова, обичат полицейски коли!
Брокерката размахва щастливо ръка във въздуха и имитира полицейска сирена.
– Мисля, че това е мелодията на камиона за сладолед – отбелязва полицаят.
– Сещаш се какво имам предвид – настоява брокерката.
– Ще те помоля просто да отговаряш на въпросите.
– Извинявай. Какви бяха въпросите, значи?
– Колко точно е голям апартаментът?
Брокерката се усмихва объркано.
– Няма ли да ме питаш нещо за обирджията? Мислех, че ще говорим за обира.
Полицаят прехапва устни толкова силно, че изглежда, все едно се опитва да диша през ноктите на краката си.
– Разбира се. Окей. Разкажи ми за извършителя. Каква беше първата ти реакцията, ког…
Брокерката го прекъсва ентусиазирано:
– Обирджията? Да! Обирджията влетя право в апартамента по време на огледа и насочи пистолет към всички ни! Знаеш ли защо?
– Не.
– Открит план! Иначе не би могъл да се прицели във всички ни едновременно!
Полицаят масажира веждите си.
– Добре, да опитаме така: има ли добри скривалища в апартамента?
Брокерката мига толкова бавно, че човек би останал с впечатлението, че току-що се е научила как се прави.
– Скривалища?
Полицаят накланя глава назад и се взира в тавана, стиснал зъби. Майка му винаги е казвала, че полицаите са просто момчета, които така и не са се сдобили с нови мечти. На всички момчета им задават въпроса „Какъв искаш да станеш, като пораснеш?“ и почти всички поне веднъж отговарят „Полицай!“, но повечето порастват и им идва акълът. За миг му се иска и с него да бе станало така, тогава дните му може би нямаше да са толкова сложни, семейните отношения също. Трябва да се знае, че майка му винаги се е гордеела с него, и не тя беше недоволната от избора му на професия. Тя беше свещеник и нейната работа също беше нещо повече от чисто и просто препитание, така че го разбираше. Баща му бе този, който не искаше той да слага униформа. Разочарованието може би още тежи на младия полицай. Изглежда изтощен, докато вдига поглед към брокерката: – Да. Това се опитвам да ти обясня. Смятаме, че извършителят все още се намира в апартамента.
Още от/ за Фредрик Бакман
Подарете си вдъхновение
Най-интересните статии от изминалата седмица ви очакват! Всяка Неделя сутрин във Вашата пощенска кутия.