Тази Коледа ще бъде страшна, защото на пазара вече е най-пълната и забавна антология на ужаса.

„Страшни приказки за мрачни вечери 3” от американския писател и фолклорист Алвин Шварц е финалният от трилогията сборници с разкази, събрали в себе си разнообразни, увлекателни и забавно-зловещи истории от фолклора на Северна Америка и от други краища на света.

Митовете и легендите от целия свят оживяват и чрез страховитите илюстрациите на Стивън Гемъл, които ще дорисуват всеки тъмен ъгъл из дома ви.

Пълната колекция от богато илюстрирани „Страшни приказки за мрачни вечери” ще открехне вратата към един паралелен свят, в който плашещи създания ще бъдат ваши приятели.

Симпатичните „Страшни приказки за мрачни вечери 3” от Алвин Шварц са приключение за всеки куражлия.

Страшни приказки 3

УГОВОРКАТА

Едно шестнайсетгодишно момче работело във фермата за коне на дядо си. Една сутрин то тръгнало с пикапа му към града, за да свърши някои поръчки. Докато вървяло самљ по главната улица, видяло Смъртта. Тя му кимнала подканващо.

Момчето подкарало пикапа обратно към фермата с бясна скорост и веднага разказало на дядо си какво му се е случило.

– Дай ми пикапа – помолило го то. – Ще отида в големия град. Там Смъртта никога няма да ме намери.

Дядо му изпълнил молбата и момчето потеглило към големия град. След като си тръгнало, дядо му отишъл в тяхното градче, за да потърси Смъртта. Когато я срещнал, є казал:

– Защо си изплашила внука ми така? Той е само на шестнайсет години. Твърде млад е, за да умре.

– Съжалявам за станалото – отвърнала Смъртта. – Не исках да му кимам и да го изплаша. Но се изненадах много, като го видях тук. Разбираш ли, аз имам уговорка с него за този следобед – в големия град.

АВТОБУСНАТА СПИРКА

Ед Кокс се прибирал с колата си у дома по време на дъждовна буря. Докато чакал на светофара, видял млада жена да стои сама на автобусната спирка. Нямала чадър и била мокра до кости.

– До Фармингтън ли отивате? – провикнал се той.

– Да, натам съм – казала тя.

– Искате ли да ви закарам?

– С удоволствие – кимнала тя и влязла в колата. – Казвам се Джоана Файни. Благодаря, че ме спасихте.

– Аз съм Ед Кокс и за мен не е никакъв проблем.

По пътя двамата разговаряли и разговаряли. Тя му разказала за семейството си, за работата си и в кое училище е учила, а той є споделил разни неща за себе си. Когато стигнали до къщата є, дъждът вече бил спрял.

– Радвам се, че валеше – казал Ед. – Искате ли да излезем утре вечер, след работа?

– С удоволствие – отвърнала Джоана.

Тя го помолила да се срещнат отново на автобусната спирка, тъй като тя била близо до работата є. Прекарали си толкова добре, че излизали много пъти след това. Винаги се срещали на автобусната спирка и тръгвали оттам. Ед всеки път я харесвал все повече.

Но една вечер, когато имали среща, Джоана не се появила. Ед чакал на автобусната спирка почти час. „Може би се е случило нещо лошо“, помислил си той и тръгнал към дома є във Фармингтън.

Една по-възрастна жена му отворила вратата.

– Аз съм Ед Кокс – представил се той. – Може би Джоана ви е споменавала за мен. Имахме уговорка тази вечер. Трябваше да се срещнем на автобусната спирка близо до работата є. Но тя не дойде. Всичко наред ли е, да не се е случило нещо?

Жената го погледнала така, сякаш бил казал нещо много странно.

– Аз съм майката на Джоана – рекла бавно тя. – Джоана не е тук. Но защо не влезете за малко?

Ед влязъл и посочил към снимката на лавицата над камината.

– Много хубава снимка, точно такава е Джоана.

– Така е, това е тя, каквато беше някога – отвърнала майка є. – Но тази снимка е направена, когато тя бе на вашата възраст – преди около двайсет години. Няколко дни по-късно чакала автобуса в дъжда на онази спирка. Някаква кола я блъснала и я убила на място.

Още Страшни приказки:

Откъс от “Страшни приказки за мрачни вечери” на Алвин Шварц (с оригиналните илюстрации на Стивън Гемъл)

Откъс от “Страшни приказки за мрачни вечери 2” на Алвин Шварц (с оригиналните илюстрации на Стивън Гемъл)