Стивън Пинкър и Мат Ридли влизат в епичен интелектуален сблъсък с Малкълм Гладуел и Ален де Ботон на тема „Предстоят ли най-добрите дни за човечеството?”.

Какъв сценарий очаква човешкия вид в бъдеще?

Каква е връзката между икономиката и климатичните промени?

Помага ли ни – и как – науката, за да подобрим стандарта на живот не само в проспериращите общества, но и в крайно бедните държави?

Отговорите търсят четирима от най-популярните съвременни интелектуалци и учени в света.

Предстоят ли най-добрите дни за човечеството?
(откъс)

Мат Ридли, Стивън Пинкър, Малкълм Гладуел, Ален де Ботон

РЪДИАРД ГРИФИТС: Отлични откриващи изяв­ления, господа. Сега, за да продължим с дебата, ще на­правим така, че всеки отбор да обори чутото от другата страна. Първи има думата отборът „за“. Г-н Пинкър, на­стройваме часовника на три минути. Да чуем опроверже­нието ви на казаното от Ален и Малкълм до момента. 

СТИВЪН ПИНКЪР: Ще започна с отговора ми към Ален, който е от две части. Първо, мисля, че Ален де Бо­тон е дошъл на погрешния дебат. Не си спомням някой да ме е канил на дебат, чийто въпрос е ще бъдат ли в бъде­ще хората безсмъртни, ще изчезне ли глупостта от Земя­та и ще престанем ли да си губим ключовете от колите. Въпросът на дебата не е дали ни очаква перфектен свят, а дали най-добрите ни дни предстоят.

Вторият ми отговор е: „Ти сериозно ли мислиш така?“. Сериозно ли казваш, че искаш да отидеш при се­лянин в Камбоджа, Судан, Бангладеш или Афганистан и да му речеш: „Слушай сега, минал съм по този път. Ти се притесняваш, че детето ти умира или че съпругата ти уми­ра при раждане, че си пълен с паразити, че нямаш какво да ядеш, но повярвай ми, да живееш в страна като Швей­цария, не е нищо особено. Да, децата ти вероятно няма да умрат, преди да са навършили годинка, но пък когато станат тийнейджъри, ще те гледат с досада и ще се правят, че не те чуват. Може да не ти харесва да живееш под за­плаха от война и геноцид, но хората пак ще правят гадни коментари. Може да не си гладен, но понякога ще пиеш вино, което ще ти се струва с твърде плодов дъх“. Смятам, че милиарди хора по земята ще отвърнат с „Благодаря, но бих предпочел сам да преценя дали ще ми хареса, вместо да се доверя на думите ти“.

Що се отнася до Малкълм Гладуел, вярно е, че имаш лукса и въображението да си представиш всевъзможни катастрофи – няма никакви гаранции, че някои от сцена­риите на Холивуд няма да се осъществят или че някакъв хакер от България няма да изключи електрическите систе­ми. От друга страна, има голяма разлика между фантазия и вероятност. Има и голяма разлика между дреболия като да ти откраднат данните от кредитната карта, и истинска катастрофа. Но ако изправиш експертите по киберсигур­ност от всяка индустриализирана държава в света срещу тийнейджъра от Румъния, ще заложа на експертите. На­края, ако е вярно, че мобилните телефони причиняват толкова много вреди, колкото и проблеми разрешават, ще имаме стойности на смъртност като при война. Мога ли само да довърша? 

РЪДИАРД ГРИФИТС: Ще ви разрешим да дораз­виете мисълта си, когато преминем към насочваната дис­кусия. Трите минути изтекоха, тук сме много строги с правилата! Мат, твой ред е. 

МАТ РИДЛИ: Е, г-н и г-жа Касандра[i] свършиха до­бра работа в показването на обратната страна на монетата. Малкълм, сериозно ли трябва да повярваме, че огромно задръстване, предизвикано от тийнейджър от България, е катастрофа? В света има далеч по-големи проблеми. Ка­сандрите разказаха за проблемите на богатите страни в развития свят.

Но нека за няколко минути забравим, че ще останем без ток, защото някакво хлапе от България е хакнало си­стемата. По света има милиарди хора, които все още ня­мат достъп до електричество. А знаем, че когато хората имат ток, той променя живота им. Също така знаем, че единственото, което спира хората да получат електри­чество, е волята, ресурсите и други такива неща, така че имаме всички основания да смятаме, че можем да се спра­вим с тези проблеми.

И както Стив каза току-що, ако е наистина е вярно, че мобилните телефони повече вредят, това щеше да си про­личи в цифрите. А не виждаме нищо подобно. Вместо това мобилните телефони дават на средностатистическия афри­канец шанс за достъп до електронно банкиране, да посочи номера си, за да получи работа, да общува с приятелите си сравнително евтино. Те са подобрили невероятно живота на хората. Хората са организирали войни и преди да има мобилни телефони, ще могат да го правят и след тях.

Що се отнася до Ален, май че чух да оприличаваш бед­ността на милионер, който все мисли, че няма достатъчно. Не смятам, че това е бедност. Според мен бедност е, когато хората наистина не могат да си позволят да се на­хранят или да оцелеят. Ето това ме притеснява. Не гледам назад в миналото, както каза Малкълм. Подчертах, че оп­тимизмът ми не се основава на този подход. Основава се на какво можем да направим за подобряването на живота на хората, на онези, които наистина се нуждаят от това, на хората в развиващия се свят.

Този свят не е перфектен, определено не е. Тъкмо в това е смисълът от оптимизма. Волтер определя поняти­ето оптимист като човек, който смята, че светът вече е перфектен. Днес обаче значи нещо различно. Значи, че не смятате този свят за перфектен, но искате да го направите по-добър. А ако заради това, когато отидем в Швейцария, ще се наложи да загубим способността си да ценим цветя­та и чувството си за хумор… е, може би цената си струва.

[i] Очевидно Мат Ридли има предвид пророчицата Касандра от древ­ногръцката митология. – Б.пр.