Шведският писател Юнас Юнасон продължава разказа за приключенията на един от най-известните си герои – 101-годишният Алан.

В „Сто и една годишният старец, който твърде много размишляваше“ отново имаме възможността да се посмеем и попътуваме с Алан и неговият приятел (и дребен мошеник) Юлиус Юнсон.

Двамата се забъркват в безброй каши, като въвличат в тях и политици на световно ниво като американския президент Доналд Тръмп, канцлерът на Германия Ангела Меркел и въшният министър на Швеция Маргот Валстрьом.

Покрай на пръв поглед веселяшката история, Юнасон прави и кратък разбор на международното положение, като споделя отношението си към световните лидери. С тънко чувство за хумор и много въображение той ни представя гледната си точка за света, в който живеем. А, той, съвсем не на шега, може би става все по-опасен.

Сюжетът

Историята се развива на няколко континента, а отправната точка е остров Бали. Там Алан празнува сто и първия си рожден ден заедно със старата си дружка Юлиус. Иначе спокойното ежедневие се обърква, когато двамата симпатяги решават да се поразходят с балон. Той се спуква и ги отнася в морето, където ги прибира севернокорейски кораб.

Разбира се, този кораб съвсем не е обикновен – в стила на Пхенян той пренася обогатен уран. Неусетно двамата приятели се озовават в компанията на севернокорейския диктатор Ким Чен-Ун, а след това отскачат и до САЩ, Кения, Танзания, Дания и родната Швеция. Освен в  компанията на посланици и президенти, пътят на двамата се пресича и с този на нацисти и националисти, които се опитват да ги убият. Запознават се и с индиец с непроизносимо име, и със собственичка на погребална агенция, в която Юлиус се влюбва.

Междувременно в ръцете им попада още един кашон обогатен уран, който в крайна сметка предават в ръцете на когото трябва. За да не стане някоя беля. Всичко това коства немалко умствени усилия на нашия старец, който пък е влюбен в своя таблет и който в края на приключението си казва с несвойственото му чувство за самокритичност:

„Твърде много размишлявам“.

Впечатленията

„Сто и една годишният старец…“ ме впечатли основно с лекотата, с която Юнасон прави много точен геополитически анализ на света. Той се оказва най-критичен към Тръмп и Ким Чен-Ун, а европейските лидери по-скоро имат неговата симпатия. Авторът откроява и няколко от най-големите заплахи за нашата съвременност – ядреното оръжие, необмислените политически решения и, уви, новите технологии. Първото, съвсем разбираемо, застрашава съществуването на света като цяло, а второто води след себе си неразбиране, несигурност и голяма доза излишно напрежение и кофликти.

Новите технологии път пряко въздействат на нас, хората, на способността ни да мислим, да научаваме истината и следователно – да разбираме какво се случва около нас. Така книгата е едно добро политическо четиво, без да има претенциите да бъде такова.

Другото качество на творбата, което ми допадна, е непредсказуемостта. Ситуациите, в които двамата герои попадат, са абсурдни и комични и неусетно отскачаме на куп различни места, кое от кое по-невероятни. В същото време, Алан и Юлиус остават сравнително спокойни, предвид обстоятелствата и намират оригинални начини да излязат от всяка трудност, която им поднася авторът. Със стоицизъм, въображение и борбеност те печелят нови познанства, освен врагове, и накрая на приключението са доста по-богати на емоции, а списъкът им с познанства съдържа не малък брой важни имена. А и припечелват малко.

И една подсказка – ако обичате аспержи, не пропускайте тази книга ;-)

Избрани цитати

• Алан се обезпокои, когато разбра, че заедно с интелигентността и истината започва да се загубва. Преди беше по-лесно да отсъдиш кое се е случило и кое – не. Водката беше водка. Две плюс две не беше пет. След като обаче хората вече не си говореха помежду си, този, който повтаряше всяко нещо по най-много пъти, печелеше. Подобни личности до такава степен бяха развили таланта си, , че бяха започнали да се повтарят още в следващата секунда.
• Беше му хубаво да види колко щастливи са младите. Имаше обаче нещо, което го глождеше отвътре. Започна да вижда някаква повтаряемост в събитията, за които четеше в черния си таблет. Светът като цяло бе едно по-добро място в сравнение с преди сто години, макар че не се беше развивал в права възходяща линия. Сякаш циклично вървеше нагоре, после надолу.
• Хората бягаха от войните, терора и безнадеждната бедност. По обясними причини се отправяха към страни, където войните, терорът е безнадеждната бедност в общи линии не съществуваха. Иначе цялото начинание не би имало смисъл. В Швеция нямаше нито едно от трите и затова тя бе държава, към която хората се стремяха, а не бягаха от нея.
• Президентът все пак притежава доста власт. Ако сметне, че се налага, има правото да започне война. Както истинска, така и вербална. Войната срещу фалшивите новини се водеше и в момента. Доналд Тръмп се похвали, че самият той е измислил думата „фалшиви“. Който си измисля нови думи, има правото да си влага в тях каквото значение си иска.

Така във „фалшива новина“ се превърна всичко, което на Тръмп не му харесваше да чете, слуша или гледа.

Малко за автора

След двайсетгодишна кариера като журналист, медиен консултант и телевизионен продуцент шведският писател Юнас Юнасон (р. 1961) решава да започне нов живот.

Продава цялото си имущество в Швеция и се премества в малко градче край езерото Лугано в Швейцария, където се отдава на писане и след три години издава първия си роман… и първия си шедьовър: „Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна“.

Преведен на 35 езика и достигнал тираж от 4,5 милиона екземпляра, филмиран (с участието на Роберт Густафсон), романът се сдобива със следните награди: шведската Swedish Booksellers Award (2010); германската M-Pionier Preis (2011), датската Audiobook Award (2011) и канадската Escapades (2012).

* * *

Колонката на Гери е поредица на първия ни гост-автор – Гери Бенчева. Блогър, пътешественик, страстен почитател на хубавата литература, кино и театър, Гери е автор на блога Приказки и мисли за непораснали деца.

„От онези с многото мечти и големите емоции. И от онези, които събират усмивки“, както казва тя.

Гери ще продължава да ни вдъхновява да четем книги, да заставаме пред малкия и големия екран, да пътешестваме… да откриваме красотата на света.