Сто и една годишният старец... (корица)

Шведският писател Юнас Юнасон продължава разказа за приключенията на един от най-известните си герои – 101-годишният Алан.

В „Сто и една годишният старец, който твърде много размишляваше“ отново имаме възможността да се посмеем и попътуваме с Алан и неговият приятел (и дребен мошеник) Юлиус Юнсон.

Двамата се забъркват в безброй каши, като въвличат в тях и политици на световно ниво като американския президент Доналд Тръмп, канцлерът на Германия Ангела Меркел и въшният министър на Швеция Маргот Валстрьом.

Покрай на пръв поглед веселяшката история, Юнасон прави и кратък разбор на международното положение, като споделя отношението си към световните лидери. С тънко чувство за хумор и много въображение той ни представя гледната си точка за света, в който живеем. А, той, съвсем не на шега, може би става все по-опасен.

Сюжетът

Историята се развива на няколко континента, а отправната точка е остров Бали. Там Алан празнува сто и първия си рожден ден заедно със старата си дружка Юлиус. Иначе спокойното ежедневие се обърква, когато двамата симпатяги решават да се поразходят с балон. Той се спуква и ги отнася в морето, където ги прибира севернокорейски кораб.

Разбира се, този кораб съвсем не е обикновен – в стила на Пхенян той пренася обогатен уран. Неусетно двамата приятели се озовават в компанията на севернокорейския диктатор Ким Чен-Ун, а след това отскачат и до САЩ, Кения, Танзания, Дания и родната Швеция. Освен в  компанията на посланици и президенти, пътят на двамата се пресича и с този на нацисти и националисти, които се опитват да ги убият. Запознават се и с индиец с непроизносимо име, и със собственичка на погребална агенция, в която Юлиус се влюбва.

Междувременно в ръцете им попада още един кашон обогатен уран, който в крайна сметка предават в ръцете на когото трябва. За да не стане някоя беля. Всичко това коства немалко умствени усилия на нашия старец, който пък е влюбен в своя таблет и който в края на приключението си казва с несвойственото му чувство за самокритичност:

„Твърде много размишлявам“.

Впечатленията

„Сто и една годишният старец…“ ме впечатли основно с лекотата, с която Юнасон прави много точен геополитически анализ на света. Той се оказва най-критичен към Тръмп и Ким Чен-Ун, а европейските лидери по-скоро имат неговата симпатия. Авторът откроява и няколко от най-големите заплахи за нашата съвременност – ядреното оръжие, необмислените политически решения и, уви, новите технологии. Първото, съвсем разбираемо, застрашава съществуването на света като цяло, а второто води след себе си неразбиране, несигурност и голяма доза излишно напрежение и кофликти.

Новите технологии път пряко въздействат на нас, хората, на способността ни да мислим, да научаваме истината и следователно – да разбираме какво се случва около нас. Така книгата е едно добро политическо четиво, без да има претенциите да бъде такова.

Другото качество на творбата, което ми допадна, е непредсказуемостта. Ситуациите, в които двамата герои попадат, са абсурдни и комични и неусетно отскачаме на куп различни места, кое от кое по-невероятни. В същото време, Алан и Юлиус остават сравнително спокойни, предвид обстоятелствата и намират оригинални начини да излязат от всяка трудност, която им поднася авторът. Със стоицизъм, въображение и борбеност те печелят нови познанства, освен врагове, и накрая на приключението са доста по-богати на емоции, а списъкът им с познанства съдържа не малък брой важни имена. А и припечелват малко.

И една подсказка – ако обичате аспержи, не пропускайте тази книга ;-)

Избрани цитати

  • Алан се обезпокои, когато разбра, че заедно с интелигентността и истината започва да се загубва. Преди беше по-лесно да отсъдиш кое се е случило и кое – не. Водката беше водка. Две плюс две не беше пет. След като обаче хората вече не си говореха помежду си, този, който повтаряше всяко нещо по най-много пъти, печелеше. Подобни личности до такава степен бяха развили таланта си, , че бяха започнали да се повтарят още в следващата секунда.
  • Беше му хубаво да види колко щастливи са младите. Имаше обаче нещо, което го глождеше отвътре. Започна да вижда някаква повтаряемост в събитията, за които четеше в черния си таблет. Светът като цяло бе едно по-добро място в сравнение с преди сто години, макар че не се беше развивал в права възходяща линия. Сякаш циклично вървеше нагоре, после надолу.
  • Хората бягаха от войните, терора и безнадеждната бедност. По обясними причини се отправяха към страни, където войните, терорът е безнадеждната бедност в общи линии не съществуваха. Иначе цялото начинание не би имало смисъл. В Швеция нямаше нито едно от трите и затова тя бе държава, към която хората се стремяха, а не бягаха от нея.
  • Президентът все пак притежава доста власт. Ако сметне, че се налага, има правото да започне война. Както истинска, така и вербална. Войната срещу фалшивите новини се водеше и в момента. Доналд Тръмп се похвали, че самият той е измислил думата “фалшиви”. Който си измисля нови думи, има правото да си влага в тях каквото значение си иска.

Така във “фалшива новина” се превърна всичко, което на Тръмп не му харесваше да чете, слуша или гледа.

Малко за автора

снимка: A.Savin (Wikimedia Commons · WikiPhotoSpace)

След двайсетгодишна кариера като журналист, медиен консултант и телевизионен продуцент шведският писател Юнас Юнасон (р. 1961) решава да започне нов живот.

Продава цялото си имущество в Швеция и се премества в малко градче край езерото Лугано в Швейцария, където се отдава на писане и след три години издава първия си роман… и първия си шедьовър: „Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна“.

Преведен на 35 езика и достигнал тираж от 4,5 милиона екземпляра, филмиран (с участието на Роберт Густафсон), романът се сдобива със следните награди: шведската Swedish Booksellers Award (2010); германската M-Pionier Preis (2011), датската Audiobook Award (2011) и канадската Escapades (2012).

* * *

geri

Колонката на Гери е поредица на първия ни гост-автор – Гери Бенчева. Блогър, пътешественик, страстен почитател на хубавата литература, кино и театър, Гери е автор на блога Приказки и мисли за непораснали деца.

„От онези с многото мечти и големите емоции. И от онези, които събират усмивки“, както казва тя.

Гери ще продължава да ни вдъхновява да четем книги, да заставаме пред малкия и големия екран, да пътешестваме… да откриваме красотата на света.

  • удивителна (0%)
  • вдъхновяваща (0%)
  • любопитна (0%)
  • забавна (0%)
  • гореща (0%)
  • щура (0%)
  • необикновена (0%)
  • плашеща (0%)
  • обезпокоителна (0%)
  • дразнеща (0%)

Подарете си вдъхновение

Най-интересните статии от изминалата седмица ви очакват! Всяка Неделя сутрин във Вашата пощенска кутия.

Запишете се за нашият имейл бюлетин тук