Британката Клеър Макинтош е сравнително нова на писателската сцена, но вече има зад гърба си няколко изключително успешни трилъра, които бързо й спечелиха популярност в световен мащаб. С изключителен интерес се запознах с първите три от тях и бях впечатлена от тяхната динамика, непредвидимост… и отворен край.

Първият е „Оставих те да се отидеш“ (Изд. Сиела,  ), който излиза през 2014 г. Следват „Виждам те“ и “Игра на лъжи”. И трите романа са модерни, въздействащи и все пак някак типично английски.

Героите са многопластови, емоционални, минали през трудности и, разбира се, с много тайни в миналото си. Най-много ми допадна „Виждам те“, в който Макинтош умело ни представя опасностите, които крие съвремието ни, в което всеки може да бъде проследен.

Сюжетите

„Игра на лъжи“ е вълнуващ психологически трилър, който се фокусира върху младата майка Ана, чиито родители са сложили край на живота си по идентичен начин.

Тя се опитва да се примири със загубата им, но анонимна картичка събужда съмненията ѝ и тя започва да смята, че те всъщност са били убити.

Момичето започва собствено разследване, което ще промени живота ѝ и ще изкара от килера скелети, които може би е било по-добре да си стоят там.

Стъпка по стъпка Ана се изправя пред горчиви истини не само за родителите си, но и за най-близките й приятели и дори за мъжа, с когото живее.

“Виждам те” ни пренася в динамичния Лондон, но дори и там Зоуи Уокър няма къде да се скрие.

Нейните преследвачи я виждат навсякъде. Във влака на път за работа тя е изложена на хиляди погледи и всеки случаен минувач може да се окаже престъпник.

Дали това е параноя или Зоуи наистина е в опасност?

В съвременния свят на технологии, социални мрежи и камери с висока резолюция човек без проблеми може да бъде проследен навсякъде.

А да създадеш социална мрежа за изнасилвачи и убийци и да получаваш информация за потенциални жертви срещу заплащане се оказва по-лесно от всякога.

Макинтош обаче не забравя и да ни покаже, че личната история на всеки от нас е вълнуваща и неповторима.

“Оставих те да си отидеш” е напрегната детективска история, но и един сериозен размисъл за любовта, чувството за притежание, свободата, насилието и цената на щастието.

След трагична злополука едно дете е мъртво и убиецът е на свобода. Животът на една майка е съсипан. И не само нейният.

Можело ли е да се предотврати трагедията? Как да започнеш живота си отначало?

Толкова много въпроси измъчват Джена Грей, докато търси винаги изплъзващото ѝ се спасение край стръмните брегове на Уелс.

Тя отчаяно се опитва да загърби миналото, но в него има призраци, които не я оставят да си отиде. В същото време инспектор Рей Стивънс е натоварен със задачата да търси справедливост.

Решен да стигне до дъното на нещата, той трябва да се пребори както с натиска от страна на началството, така и със собствените си семейни проблеми.

Впечатленията

Трите романа, макар и на различна тематика, си приличат по професионално изпипаните описания в криминалната сфера (все пак са писани от бивша полицайка!). Мисленето и действията на престъпниците ( а и на разследващите) са представени с много дълбочина и детайли. Макинтош показва завидни познания в сферата на човешката психология, като за три години успява да ни срещне с неповторими герои и палитра от емоции и поведение.

Не на последно място – внезапните обрати и постепенното разкриване на мистериите са наистина брилянтни и за читателя е истинско удоволствие да разкрива страница по страница сюжета на всяка една от книгите. „Игра на лъжи“ и „Оставих те да си отидеш“ ни отвеждат в малки градчета в английската провинция.

Маконтош отделя време да ни запознае с усещането да живееш на такива места, които неизменно ще обикнете. Описанията на заобикалящата среда са малко по-оскъдни във „Виждам те“, но един от акцентите в романа е съществуването ни сред тълпата, множествето хора и опасностите, които дебнат отвсякъде.

И трите романа се фокусират и върху сложните семейни отношения – личните трагедии, които всяка семейство има, но винаги остават скрити от очите на външните хора. Тайните, примирението, търпението, прегрешенията, болката, но и надеждата, щастието и любовта. Виждаме, че хората биха направили много силни, смели и безразсъдни неща в името на близките и приятелите си. Но разбираме и че има моменти, в които е най-важно да помислим за собственото си щастие. Независимо от последствията.

С която и от трите книги да започнете, няма да сбъркате, а аз вече с нетърпение очаквам следващите криминални истории на талантливата Макинтош.

Избрани цитати

• Хората постоянно те гледат в метрото – самата аз го правя, – но когато ги забележиш, те извръщат погледи засрамени. Този мъж не извръща поглед. Поглеждам лицето му – но няма да го сторя отново – и той предизвиква погледа ми предизвикателно, сякаш трябва да съм поласкана от вниманието му. (“Виждам те”)
• Виждам те. Но ти не ме виждаш. Погълната си от книгата си с мека корица, на която е изобразено момиче в червена рокля. Не виждам заглавието, но то е без значение; всичките са еднакви. Ако не става въпрос за момче, което среща момиче, то тогава става въпрос за момче, което преследва момиче. Момче, което убива момиче . (“Виждам те”)
• Една жена никога не знае какъв баща ще бъде един мъж, нали? Всички казват, че инстиктивно търсим чертите, от които се нуждаем в един партньор: честност, сила, любов. Само че няма как да знаем дали този избраник ще излезе в три през нощта, за да ни купи от любимото желе от касис, и дали ще поеме своята част от нощните събуждания, а докато разберем дали ще го направи, вече ще е твърде късно да се връщаме назад (“Игра на лъжи”)
• Казват, че внезапните сбогувания са по-лесни. Че не са толкова болезнени. Не са прави. Спестената болка от продължителните сбогувания при една дълготрайна болест е заменена от ужаса, че един живот е отнет неочаквано. Че е отнет по жесток начин. (“Игра на лъжи”)
• Опитът му го беше научил, че когато изгубеха някого, хората реагираха по два начина: не местеха нищо в домовете си, поддържаха стаите в същото състояние – както винаги – като някакъв олтар; или започваха отначало, неспособни да понесат мисълта да живеят всеки ден, все едно нищо не се е променило, когато всъщност целият им свят се е променил. („Оставих те да си отидеш“)
• Изтощението ме надвива и се свивам на топка, увивам ръце около коленете си и притискам ръце в грубия плат на дънките.Макар да съм подготвена, вълната от емоции ме поглъща,хлиповете ми са толкова яростни, че едва успявам да дишам. Мъката, която изпитвам, е толкова силна, че ми се струва истинско чудо, че още съм жива, че сърцето ми продължава да тупти, след сато е разкъсано на парчета („Оставих те да си отидеш“)

Откъс от “Игра на лъжи” на Клеър Макинтош

Откъс от “Виждам те” на Клеър Макинтош

За Клеър Макинтош

Клеър Макинтош е родена през 1976 г. в Бристъл, Великобритания.

В университета изучава френски език и мениджмънт. Прекарва една година в Париж, където работи като секретарка.

Доброто познаване на криминалистиката обаче дължи на 12-ге години, прекарани като полицай на Острова.

През 2011 г. решава да напусне и да се отдаде на писането.

Пробива още с първия си трилър – „Оставих те да си отидеш”, спечелил най-популярната награда за криминална литература на Острова – Theakstons Old Peculier Crime Novel, побеждавайки също номинираната Джоан Роулинг.

Романът е продаден в над 1 милион екземпляра, а втората й книга „Виждам те” е преведена на над 30 езика.

* * *

Колонката на Гери е поредица на първия ни гост-автор – Гери Бенчева. Блогър, пътешественик, страстен почитател на хубавата литература, кино и театър, Гери е автор на блога Приказки и мисли за непораснали деца.

„От онези с многото мечти и големите емоции. И от онези, които събират усмивки“, както казва тя.

Гери ще продължава да ни вдъхновява да четем книги, да заставаме пред малкия и големия екран, да пътешестваме… да откриваме красотата на света.