Добри новини за ценителите на доброто кино – от черно-белите ленти до съвременните филмови „прочити“ на големи теми: през април столичното кино „Влайкова“ ще приюти българо-гръцки кино вечери под надслов „Φιλότιμο & честолюбие, непреводими общочовешки ценности“, с вход свободен.

Събитията ще бъдат открити с тематична кръгла маса на тема „Киното и екранните изкуства,
мостове на приятелство и култура между Гърция и България“, на 10 април, от 15:00 часа, в зала „Стефан Гечев“ на Посолството на Гърция в България, ул. „Евлоги Георгиев“ No 103.

Програма на прожекциите

И все пак съществува честолюбие

10 април, 19 часа, кино Влайкова

„И все пак съществува честолюбие“ (Υπάρχει και φιλότιμο) е гръцки, черно-бял комедиен филм от 1965 г. е гръцка комедия на Финос Филм от 1965 г., режисирана от Алекос Сакелариос, с участието на Ламброс Констандарас в главната роля. Кинематографичното произведение се основава на театралната пиеса „Извънредно кацане“, една, сякаш, вечно актуална комедия, написана от Алекос Сакелариос и Христос Янакопулос. Филмът е толкова популярен и обичан, че името на главния герой „Мавроялурос“ е станало нарицателно и част от политическата терминология в Гърция.

Действието се развива през 60-те, а главният герой е министър – представен в началото като мързелив, горделив и самодоволен политик, прехвърлил цялата работа на сътрудниците си. Те, от своя страна, използват слабостите и заслепението му, за да извършват измами, често на гърба или в ущърб на гражданите и селяните от района, от който е избран Мавроялурос.

Тривиален повод – откриването на новопостроен родилен дом изпраща политика на път към родното му градче Платания (чието име той дори често обърква, толкова се отделил от мястото, хората и дори действителността), но още преди да стигне до крайната си дестинация, разглезената му дъщеря, с която пътува, блъска служебната кола край селцето Агрилос. Там случайно, сърдечно и безкористно посрещнатият от местните политик, разбира какво се върши от негово име и – без да разкрива самоличността си, което създава безброй комични ситуации – решава да промени коренно всичко – от семейството до политиката си.

Бай Ганьо тръгна из Европа

11 април, 19 часа, кино Влайкова

„Бай Ганьо тръгва из Европа“ е български игрален филм (комедия) от 1991 година на режисьора Иван Ничев, по сценарий на Марко Стойчев. Оператори са Георги Николов и Яцек Тодоров. Печели наградата на СБФД за най-зрителски филм 1990 – 1994 г.

Създаден е по фейлетона „Бай Ганьо тръгва из Европа“ на писателя сатирик Алеко Константинов. Музиката във филма е композирана от Божидар Петков. Участват: Георги Калоянчев, Стоян Алексиев, Филип Трифонов, Пламен Сираков, Леда Тасева, Гинка Станчева.

Сакън! Не шавай! ‘Ся Бай ви Ганьо ще ви покаже как се прави риба!

„Приключенията на Бай Ганьо в банята, при бръснаря, у Иречек са възстановени в ретро-носталгична тоналност. Финалът, в който героят се озовава на сцената на Виенската опера, сред Моцартовите персонажи, е кулминацията на едно отдалечаване от фарса в трагикомедийна посока.“

Прожекцията ще бъде последвана от коктейл и запознанство с част от филмовите актьори.

Радиограмофон

17 април, 19 часа, кино Влайкова

„Радиограмофон“ е български игрален филм от 2017 г. на режисьора Рузие Хасанова.

Филмът е създаден по истинска история.

В него се разказва за Али, който с опасност за живота си предприема тридневно пътешествие през охраняваните от военните планини, за да стигне до най-близкия град и да купи радио за своя син, който е обсебен от рокендрола.

Действието се развива по време на комунистическия режим в България. Филмът представлява разказ за един човек, който отчаяно иска да си върне усещането за свобода

С участието на: А. Хаджиангелов, Яна Титова, А. Алексиев.

Платонова академия

18 април, 19 часа, кино Влайкова

Или както казва критиката „Най-накрая филм, който търси гръцката идентичност и заема ясна, кинематографска позиция по темата за имигрантите,

без да говори за тяхната драма, размахвайки пръст, поучавайки или обвинявайки.“

Един филм, който търси човешкото лице и измерение на приемането и съжителството с другия. Докато задава съвсем резонния въпрос „Ами ако аз съм другият?“. Без крайности, без назидателност, без прекалено драматизиране, без задължителната „поука“. Просто една човешка история, разказана добре. Но също и снимана и изиграна брилянтно.

Не случайно Андонис Кафедзопулос получава награда за най-добра главна мъжка роля от фестивала в Локарно, а филмът на Филипос Цитос – голямата награда, както на международното, така и на младежкото жури на фестивала (2009 г.).

Ставрос, 40-годишен мъж, е ксенофоб, собственик на квартална галантерия на „Акадимия Платонос“, който прекарва цялото си време на своеобразна седянка пред празния си магазин, заедно с приятелите си, коментирайки всеки, който минава. Жена му ги е напуснала, а той се грижи за майка си след прекаран от нея удар. Случайна среща обаче го кара да мисли, че не знае нищо за миналото и корените си и не само че има брат, но и че брат му е албанец.

Неговите приятели – те, истинските гърци – изведнъж започват да го гледат накриво и самият Ставрос изглежда не е сигурен за нищо в живота си…

Поканата на българо-гръцкото сдружение „АРИСТОТЕЛ” – Културен мост, съорганизатор на кино вечерите, гласи:

Скъпи приятели, избрахме два гръцки и два български филма, свързани от много общата, но и драгоценна балканска стойност, „Φιλότιμο – Честолюбие“.

Несправедливо е гръцката и българската култура и език да познават други жаргонни думи с ежедневна употреба (обикновено с негативна конотация), които да преобладават и да бележат ежедневните ни професионални, семейни или лични дейности, а нашите два народа да не знаят и да не култивират обхвата и съдържанието на тази безмерна ценност, „φιλότιμο – честолюбие“. Филмите, които избрахме представляват повод за размисъл и дискусия около ценността „φιλότιμο – честолюбие“.

Скъпи приятели, много е вероятно да сме гледали повечето от тези филми на екрана на компютъра си или в хола у дома, но това няма значение, нито е определящо за събитието. Физическото пространство на всеки филм е големият екран (с техническите средства, предоставени от залата), съчетан с „филмово-социалната аура“, която се създава в киното от непознатите (или познатите), седящи един до друг. Каним ви всички заедно да гледаме филмите, които избрахме и представяме по-долу, и да участваме в гръцко-българските кино вечери, независимо дали сме гледали или не тези ленти, защото е съвсем сигурно, че не сме ги гледали заедно и, разбира се, не и през философската призма на  обединяващото заглавие „Φιλότιμο – честолюбие“. В програмата на кино вечерите, в рамките на 40-60 минути, почти след всяка прожекция, планираме да се насладим, на вино и мезета в киносалона, в компанията на актьорите от филмите, които ще бъдат наши гости или с които ще имаме директна връзка по интернет.

Всички филми ще бъдат прожектирани в историческото кино „Влайкова“, ул. „Цар Иван Асен II“ № 11.  Вход свободен.