„Бутилка вино. Голям пакет тортила чипс и бурканче пикантен сос. За гарнитура: пакет цигари (знам, знам). Дъжд, който барабани по прозорците. И една нова книга.

Има ли нещо по-хубаво?“

Мозайка от убийства на Антъни Хоровиц

Когато Сюзан Райланд, редактор в лондонско издателство, започва да чете новия роман на Алан Конуей, за нея това е просто редовна работна задача.

След като е работила години наред по криминалните романи на нашумелия автор, тя познава отлично и неговия детектив Атикус Тип, който разрешава заплетени мистерии в тихи английски селца.

Традиционната формула на Алан, израз на почит към кралиците на британската криминална мистерия като Агата Кристи и Дороти Сейърс, му донася зашеметяващ успех.

Той е неоспоримата звезда на издателство „Клоувърлийф“ и Сюзан е длъжна да се примирява със странното му поведение, ако държи да запази работата си. Но не би могла да предположи, че новата му книга, „Мозайка от убийства“, ще промени изцяло живота ѝ.

„Мозайка от убийства“ (Изд. “Еднорог“) разказва за убийство в провинциално имение. Естествено, следват още трупове, има изобилие на заподозрени, всеки със своята тайна, но колкото повече Сюзан навлиза в текста, толкова повече се убеждава, че в страниците на ръкописа е скрита друга история за престъпления – история от действителния живот, изпълнена с ревност, алчност, безмилостна амбиция и смърт.

За нея Стивън Кинг казва: „Искате да прочетете чудесно написана криминална мистерия? Антъни Хоровиц ви е приготвил една, нарича се „Мозайка от убийства“.

На нивото на Агата Кристи е. В някои отношения е дори по-добра и по-умело написана.“

А от Уолстрийт Джърнъл добавят:„Класическа „уютна“ криминална мистерия в модерна рамка, изобретателно изградена като огледален лабиринт.“

Мозайка от убийства

Антъни Хоровиц

Крауч Енд, Лондон

Бутилка вино. Голям пакет тортила чипс и буркан пикантна салца. За гарнитура: пакет цигари (знам, знам). Дъжд, който барабани по прозорците. И една нова книга.

Има ли нещо по-хубаво?

„Мозайка от убийства“ беше деветият роман от поредицата за Атикус Тип, обичана и продавана по целия свят. Когато за пръв път я отворих в онази дъждовна вечер през август, книгата съществуваше единствено под формата на ръкопис, а моята задача беше да я редактирам, преди да излезе. Но първо смятах да я прочета за удоволствие. Спомням си, че още с влизането отидох в кухнята, извадих няколко неща от хладилника и подредих всичко на един поднос. Съблякох се и оставих дрехите си разхвърляни по пода. И без това в цялото жилище цареше хаос. Взех си душ, изсуших си косата и си облякох една огромна тениска с мишката Мейзи, която си бях донесла от панаира на книгата в Болоня. Беше прекалено рано, за да си легна, но планът ми беше да прочета книгата в леглото – все още неоправено и измачкано от предишната нощ. По принцип не живея по този начин през цялото време, но гаджето ми го нямаше от шест седмици, а докато бях сама, съзнателно бях понижила жизнения стандарт. Винаги съм намирала нещо уютно в бъркотията – особено когато няма друг човек, който да се оплаква от нея.

В интерес на истината, ненавиждам тази дума. „Гадже“. Особено когато се използва за мъж на петдесет и две години, с два развода зад гърба си. Проблемът е в това, че на английски няма много други варианти. Андреас не ми беше „партньор“. Не се виждахме достатъчно често, за да се наричаме така. Любовник? По-добрата ми половина? Прилошава ми и от двете, макар и по различни причини. Андреас беше родом от остров Крит. Преподаваше старогръцки в елитното училище „Уестминстър“ и живееше в един апартамент под наем в „Мейда Вейл“, не толкова далеч от мен. Бяхме обсъждали варианта да живеем заедно, но се страхувахме, че това ще съсипе връзката ни, и по тази причина разполагах с цял гардероб негови дрехи, но често не разполагах с него самия. И сега беше така. Андреас се беше прибрал у дома за ваканцията, за да бъде със семейството си: двамата му родители, овдовялата му баба, двамата му синове-гимназисти и братът на бившата му съпруга, които живееха заедно, в една и съща къща – по силата на една от онези забъркани договорки, по които гърците явно толкова много си падат. Щеше да се върне в Лондон едва във вторник, един ден преди началото на учебната година, а аз щях да го видя чак през първите почивни дни след това.

И така, аз си бях сама в жилището си в Крауч Енд – на втория етаж на една къща във викториански стил на Клифтън Роуд, на около петнадесет минути пеша от метростанция „Хайгейт“. Това жилище сигурно беше единствената разумна покупка в целия ми живот. Харесваше ми да живея там. Беше тихо и удобно, а на долния етаж живееше един хореограф, с когото споделяхме общия двор на къщата, но той почти никога не си беше у дома. Естествено, в жилището ми имаше прекалено много книги. Почти всеки сантиметър пространство по лавиците беше зает. Навсякъде имаше книги, натрупани върху други книги. Самите лавици се огъваха под тежестта на книгите. Спалнята за гости беше преустроена за кабинет, въпреки че се опитвах да не работя от къщи. Андреас използваше кабинета по-често от мен – когато изобщо беше у дома.

Отворих си виното. Развъртях капачката на буркана със салца. Запалих си цигара. Започнах да чета книгата, която всеки момент ще отворите вие. Но преди да го направите, трябва да ви предупредя за нещо.

Тази книга промени живота ми.

За автора

Антъни Хоровиц е един от най-популярните съвременни британски автори, радващ се на огромен успех и като сценарист, драматург и журналист. Той получава правото да заговори с гласа на Артър Конан Дойл, пишейки нови приключения на Шерлок Холмс. Хоровиц е сценарист на един от най-обичаните криминални сериали, „Убийства в Мидсъмър“, на „Войната на Фойл“ и много други.

„Мозайка от убийства“ е определена за „Най-добра книга на 2017 г“ от „Уошингтън Поуст“, „Ескуайър“, „Амазон“ и Националното радио на САЩ.

През 2014 година Антъни Хоровиц получава Ордена на Британската империя за заслуги към литературата.

Сред добрите мистерии и криминални истории на Изд. “Еднорог” горещо препоръчваме:

“Сподавен писък” – една завладяваща британска детективска история

Анджела Марсънс: Всяка история е едно ново приключение (интервю)

Повечето ни читатели намират статията за любопитна. А ти?
  • удивителна (0%)
  • вдъхновяваща (0%)
  • любопитна (100%)
  • забавна (0%)
  • гореща (0%)
  • щура (0%)
  • необикновена (0%)
  • плашеща (0%)
  • обезпокоителна (0%)
  • дразнеща (0%)

Подарете си вдъхновение

Най-интересните статии от изминалата седмица ви очакват! Всяка Неделя сутрин във Вашата пощенска кутия.

Запишете се за нашият имейл бюлетин тук