„В лунната стая” е още една от любимите на няколко поколения приказки на Валери Петров.

Възхитителното ново издание с твърди корици е илюстрирано от Росица Ралева.

„В лунната стая” разказва в стихчета историята на малката Роси, третокласничка с буден ум и добро сърце, която е самичка у дома.

Малко преди Луната да изплува на небето, у Росини звънва телефонът. Росето отривисто вдига слушалката, за да чуе гласа на майка си, която я убеждава да седне на пианото и да посвири.

И Росето сяда, но така да не й се свири! Затова решава да се обади в… пожарната команда и да се пошегува с дежурния. Един ден обаче нейното пиано оживява и от него излизат лунни лъчи, които й изнасят чуден концерт.

В лунната стая

Валери Петров

А сега чуйте какво се случи с едно момиченце, което…
Но най-добре е да започнем разказа си в стихове.
И така, представете си, че

над града се е стъмнило,
девет е вече.
А там, от прозореца,
едно малко човече,

Росица на име,
от трети клас само
(макар да изглежда
по ум по-голямо),

затворено в клетка
от сиви панели,
се вглежда към спирката
с надежда: не е ли

това майка му, долу,
до кварталната фурна –
защото тя днеска
била е дежурна –

но не, не е майка му,
непозната жена е…
и какво да прави,
то вече не знае,

и ето, наляга го
скука зловеща,
а понеже е девет,
полека отсреща,

на съседните блокове
между двата квадрата,
вижте, вече се готви
да изплава Луната!

Още от приказния свят на Валери Петров:

Откъс (и приказни илюстрации) от “Копче за сън” на Валери Петров

Откъс (и приказни илюстрации) от “Пук!” на Валери Петров