Експериментален проект. Пресечна точка на традицията и съвременността. Така наричат от любимото Изд. Ерове новата си книга. За нас “Митически песни. Българско народно творчество” е невероятно илюстровано издание. И истинска съкровищница.

Български митически народни песни – така са ги определили и назовали нашите първи етнографи и фолклористи, защото техните текстове отразяват народната митология на българина. Чрез митовете в древните общества хората се опитват да си обяснят Космоса, природата, света и случващото се около тях – така се раждат образи на същества и представи, така се очовечават природни явления, така се изразяват страхове, изумление, надежди, желание за откриване и опознаване и т.н.

Избраните десет песни дават най-обща представа за характеристиките на основните персонажи в митологичната система на българитезмей, змеица, самодиви, орисници, чумата и др. Идеята на проекта е да се популяризира българския фолклор чрез съвременни изразни средства. Първото по рода си издание на “Митически песни. Българско народно творчество” е илюстрирано от Албена Лимони и Костадин Кокаланов и с уводни думи на доц. д-р Веселка Тончева.

Митически песни. Българско народно творчество

страници от Митически песни. Българско народно творчество

Седма песен

– Жениш ме, мамо, годиш ме,
ала ме, мамо, не питаш,
че женя ли се, или не!
Мене ме, мамо, змей либи,
змей либи, змей ще ме вземе!
Ката ми вечер дохожда
и тази вечер ще дойде:
змейови с коне хранени,
змеици в златни кочии,
змейчета в кола писани.
Като през гора ще вървят,
гора без вятър ще вее;
като през поле минават,
поле без огън ще трепти;
като у дома ще дойдат,
къщата, мамо, ще пламне,
от четири кюшета,
сакън, да не са уплашиш!
Току туй Радка издума,
тънка е пушка гръмнала,
чемшир се порта отвориха,
пълен се двор напълни
с змейови, още с змеици.
Змеици Раду думаха:
– Радо ле, мома хубава,
разплитай тънки плетенки
нашенско ще те оплетем,
нашенско, Раду, змеинско!

Че си Рада оплетоха,
седнаха в златни кочии.
Вървели гора зелена,
настали поле широко,
насреща идат пет коли,
пет кули снопи и сено.
Радка на змея думаше:
– Змейно ле, огнен, та пламен,
като си огнен, та пламен,
мож ли запали туй сено,
туй сено, йоще туй снопи?
Змеят на Радка думаше:
– Радке ле, мома хубава,
снопите, Радке, запалвам,
сеното, Радке, не мога,
че има билки всекакви,
кумата и кумунигата,
и едностърка тинтява.
Ко си сеното запаля,
със тебе ще се разделя.
Радка ба хитра разумна,
че си сеното запали,
че се със змея раздели.
Змеят си Раду думаше:
– Радо ле, мома хубава,
що бе тъй хитра, разумна,
че ма тъй хитро изпита,
та се от мене отдели?

Песен от Търновско, публикувана в „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина“ X, с. 21, песен № 4

Още от издателството, което обичаме заради избора на теми и оформлението на книгите:

Змията и Дъгата: където зомбитата оживяват не само насред документално свидетелство, а и като добра литература (ревю)

Откъс от “Крадецът на орхидеи” на Сюзън Орлийн

Албена Лимони: Изразявам себе си чрез рисунка (интервю)

  • удивителна (0%)
  • вдъхновяваща (0%)
  • любопитна (0%)
  • забавна (0%)
  • гореща (0%)
  • щура (0%)
  • необикновена (0%)
  • плашеща (0%)
  • обезпокоителна (0%)
  • дразнеща (0%)

Подарете си вдъхновение

Най-интересните статии от изминалата седмица ви очакват! Всяка Неделя сутрин във Вашата пощенска кутия.