„Загадката Анри Пик“ (Изд. „Колибри“) на любимия ми французин Давид Фоенкинос е книга, която чаках и прочетох с вълнение и трепет.
Не само защото имам автограф-човече от този така приятен писател, който посети страната ни преди две години.
Не и защото съм франкофон.
А и защото творчеството на Фоенкинос е приятно, интелигентно и зареждащо, творбите му са интригуващи, а героите му са душевно богати, с невероятни съдби и оставят отпечатък в съзнанието на читателя.
Сюжетът
Романът ни разказва как някъде в Бретан един библиотекар решава да събере всички книги, отхвърлени от издателите.
Оповестява намерението си и ето че започват да прииждат ръкописи.
Сред тях младата издателка Делфин Десперо открива истински шедьовър, написан от никому неизвестния Анри Пик, починал преди две години. Странно, но вдовицата му не знае нищо за никакъв роман. Според нея покойният й съпруг през живота си не е чел книги, още по-малко е писал такива.
И все пак романът съществува, има огромен успех и променя съдбата на много хора. А упоритият журналист, който се съмнява в официалната версия, продължава да рови и да си задава въпроси. Дали авторът е имал таен живот? Или става дума за мистификация?
Впечатленията
Най-точното определение на „Загадката Анри Пик“ е, че това е роман за романа. Той леко открехва вратата към издателския бизнес и писателската професия. Показва ни какъв път изминава една книга, докато стигне (или не) до читателите и как променя живота на хората, до които се докосва.
Един малък град, един тайнствен писател, друг неуспешен негов колега, една откровена вдовица, една нещастна дъщеря, една амбициозна издателка, една отегчена библиотекарка, един фалирал журналист.
Всички те се оказват във вихрушката на славата на един мистериозен роман, който става известен главно с тайнствеността около написването си, отколкото със сюжета си. А поуката, която можем да си извадим от последиците на една толкова съвременна рекламна кампания, е, че в днешния свят вниманието лесно може да бъде отклонено, значимостта – притъпена, а действителността – измислена.
Именно поради тази причина сега трябва да бъдем по-любопитни и настоятелни от всякога, за да се докоснем до истински ценното.
Да го търсим, да го жадуваме, да упорстваме и да се борим с клишетата, които ни заобикалят.
Верен на стила си да разкрива палитрата на човешката душевност, Фоенкинос и този път ни запознава с редица неповторими герои, като всеки от тях е поставен пред някакво житейско предизвикателство, което в същността си е познато и на нас. Липсата на любов, трудността на брака, силата на емоциите, тъгата от самотата, привързаността към миналото, стремежът към успех, борбата за сбъдването на мечтите, монотонността на ежедневието – това, което води (и задушава) всеки един от нас.
По този начин Фоенкинос деликатно ни намигва с уверението, че и ние, както и неговите герои, сме специални и силни сами за себе си и трябва да намерим воля да вървим по пътя си, за да ни се случат всички онези невероятни преживявания, които животът предоставя. Летаргията и авантюрата се намират точно на една крачка разстояние, но ние сме тези, които трябва да я направим… и да изберем дали да бъдем писаря или писателя.
И не последно място, с Фоенкинос винаги съм сигурна, че съм попаднала на добрия роман (вижте цитатите по-долу). Прочетох книгата на един дъх. Просто нетърпеливо разлиствах страница след страница с въпроса – а ще разбера ли в крайна сметка подробности за историята, която разказва този тайнствен Анри Пик…
Избрани цитати
- Понякога трябва да действаме изненадващо, в известен смисъл да се измъкваме от ежедневието, за да разберем какво всъщност мисли другият за нас.
- Писането предоставя невероятни алибита. Това е единствената професия, която позволява цял ден да останеш под завивките, заявявайки: „Аз работя“. Понякога заспиваше и сънуваше, убеждавайки се, че ще е полезно за творческия процес. Но истината бе друга – чувстваше се пресъхнал. Понякога си мислеше, че удобното и невероятно щастие, което го бе споходило, вероятно пречеше на писането. Не трябваше ли да си объркан или нараним, за да твориш? Не, това бе абсурдно.
- Въпросът не бе дали обичате или не обичате да четете, а по-скоро как да откриете подходящата за вас книга. Всеки може да обожава четенето, достатъчно е да попадне на добрия роман, на този, който ще ви хареса, ще ви говори и от който не можете да се избавите.
Понякога казват, че любовта от пръв поглед е разпознаване на чувство, което съществува в нас.
Малко за автора
Давид Фоенкинос през 2001 г./ снимка: S.Veyrié
Давид Фоенкинос (р. 1974 г.) е сред най-успешните и уважавани френски творци – писател и сценарист, автор на 13 романа, много от които вече са преведени на български.
„Деликатност“, излязъл през 2009 г., бе отличен с десет литературни награди и преведен на десетки езици.
Заедно с брат си, Стефан Фоенкинос, през 2011 г. адаптира романа за киното, като главната роля е поверена на Одри Тоту.
Друг негов голям бестселър е романът „Спомените“ (2013), също претворен на големия екран, но под режисурата на Жан-Пол Рув.
За разтърсващата творба „Шарлот“, която се отличава с оригиналната си форма и е посветена на художничката Шарлот Соломон, Давид Фоенкинос печели награда Рьонодо 2014 и Гонкур на гимназистите 2014.
* * *
Колонката на Гери е поредица на първия ни гост-автор – Гери Бенчева. Блогър, пътешественик, страстен почитател на хубавата литература, кино и театър, Гери е автор на блога Приказки и мисли за непораснали деца.
„От онези с многото мечти и големите емоции. И от онези, които събират усмивки“, както казва тя.
Гери ще продължава да ни вдъхновява да четем книги, да заставаме пред малкия и големия екран, да пътешестваме… да откриваме красотата на света.
Подарете си вдъхновение
Най-интересните статии от изминалата седмица ви очакват! Всяка Неделя сутрин във Вашата пощенска кутия.