Има писатели, чиито нови творби, признавам се, очаквам със затаен дъх и вълнение. И то не по клиширания начин. Съвсем случайно, си имам и поне по един представител от различните географски ширини.

За Азия това е японецът Харуки Мураками, за Европа – ексцентричната белгийка Амели Нотомб и французинът Давид Фоенкинос.

С Латинска Америка пък се запознавам благодарение на мистичните, чувствени и шарени творби на Исабел Алиенде.

Е, Алиенде оправда високата оценка за талант, която има от мен, скромната си читателка, с новия си роман, вече на българския пазар – „Отвъд зимата“ (Изд. „Колибри“).

В него има всичко – много болка и страдание, за съжаление, така характерни за народите по онези земи, но има и много топлина, много любов, много вяра и сила.

Алиенде за пореден път ни запознава с крехките си на пръв поглед герои, които в действителност са емоционални свръхчовеци, като животът им не минава и без задължителните свръхестествени срещи, вярвания и видения.

Сюжетът

Изненадваща снежна буря, сковала Бруклин в мразовит капан, сплита три съдби в необикновено приключение.

То им помага да излекуват дълбоки рани от преживени болки, да се отърсят от смазващия товар на страшни спомени и пречистени да продължат с надежда напред.

Исабел Алиенде с проникновение проследява живота на множество персонажи и с присъщата си човечност и виртуозно владеене на съспенса поднася вълнуващ разказ за многоликия съвременен свят.

Той е белязан с мъки и страдания, с потресаваща бедност и с безнаказан терор, насилие и престъпност, но в него все пак си проправят път добротата и любовта, защото по думите на главната героиня

„не земното притегляне, а спояващата сила на любовта държи света в равновесие“.

Героите на увлекателната история идват от различни части на Латинска и Северна Америка, те са имали коренно различни животи, преди съдбата да ги събере нюйоркския апартамент в разгара на бурята. Обединени от едно тайнствено престъпление, те тръгват по пътя на себепознанието и докато търсят истината за мистериозното убийство на една млада жена, неусетно научават повече за себе си, за желанията и копнежите си.

Впечатленията

На първо място, съвсем очаквано и в стила на Алиенде, „Отвъд зимата“ е многопластов, чувствен роман, който ни разкрива многото лица на Латинска Америка… и особено болките й.

Авторката ни запознава с няколко различни персонажа, като постепенно ни връща назад в миналото на всеки един от тях, за да ни разкаже търпеливо и подробно всеки един важен детайл от пътя му до настоящия момент на историята.

Още от първите страници ни връхлита върволица от политически репресии, убийства, наркокартели, езически вярвания, бедност, нищета, но и много борбеност. И така, докато в един момент жертвите на тези репресии се събират под един покрив в космополитния Ню Йорк, в новия и уж по-справедлив свят, за да потърсят заедно отговора на още една несправедливост. Така разбираме, че реално винаги и навсякъде можеш да се превърнем в жертви. Както и че трябва да се страхуваме не от самата смърт, а от начина, по който тя ще реши да ни вземе със себе си.

Разбира се, сред тази палитра от страдание, има и много любов и топлина. Героите на Алиенде са доказателство, че именно тези, които имат най-труден живот, могат да имат и най-големите сърца (макар че не е задължително).

Защото истинското състрадание и разбиране може да дойде само от хора, които знаят колко издръжлив е човешкият дух и колко много може да понесе човешката душа и тяло.

Много ми допадна (чак дори леко ме изненада) и лекият криминален елемент на историята, който движи разказа в настоящето, макар и да не е водещ. Той засилва любопитството, което ме караше да разгръщам страница след страница – веднъж, за да науча миналото и втори път – да погледна към бъдещето в света, нарисуван с думи и много любов от прекрасната Алиенде.

Избрани цитати от „Отвъд зимата“

• Предвид на това, че в страната се говореше само за политика и тази тема предизвикваше бурни раздори между роднини и приятели, Лена наложи в дома си закона на мълчанието по тези въпроси така, както го бе наложила по отношение на съпруга си (…) Лена се прибираше вечер пребита от работния ден, от ужасния обществен транспорт, от движението, блокирано от стачки и демонстрации, и от вечните опашки за някакво мършаво пиле или цигари, без които не можеше да живее, ала въпреки това намираше сили да удря по тенджерите заедно със съседките от квартала в знак на анонимен протест срещу недоимъка в частност и социализма изобщо.
• През тази нощ на намалена бдителност демоните му настървено го връхлетяваха и го мъчиха както докато беше полубуден, така и насън. Преди години се бе помъчил да ги заключи в блиндирано отделение на паметта си, но се отказа, защото заедно с демоните си тръгваха и ангелите. По-късно се научи да култивира спомените си, включително най-мъчителните, защото без тях щеше да изглежда, че никога не е бил млад, че никога не е обичал, че никога не е бил баща. Ако цената на всичко това беше допълнително страдание, предпочиташе да я плати. Понякога демоните печелеха битката срещу ангелите и тогава се появяваше парализираща мигрена, която също влизаше в цената.
• През тези последни дни на майка си Лусия разбра, че смъртта не е завършек, не е отсъствие на живот, могъща вълна от океана, свежа и светла вода, която отнася Лена в друго измерение. Майка й се откъсваше малко по малко от твърдата земя и се оставяше да я грабне вълната, освободена от котва и земно притегляне, лека, прозрачна риба, подета от течението.

Това момиче е бежанка. Никой не е легален в този живот, всички имаме право да живеем в света. Парите и престъпленията на зачитат граници.

Откъс от “Отвъд зимата” на Исабел Алиенде

Малко за авторката

Исабел Алиенде е родена на 2 август 1942 г. в Перу. Десет години от своя живот посвещава на журналистиката в родината си. Емигрира във Венесуела, където работи във в. „Ел Насионал“ до 1984 г. Преподава литература в престижни университети в САЩ и пише романи, статии, хумористични книги, пиеси и произведения за деца. Смята се, че е най-добрата латиноамериканска авторка на всички времена, и я сравняват единствено с Габриел Гарсия Маркес като мащабност на повествованието и богатство на езика. Сред световноизвестните й книги са трилогията „Къщата на духовете“ (1982), „Дъщеря на съдбата“ (1999) и „Портрет в сепия“ (2000), „Ева Луна“ (1987) и „Приказки за Ева Луна“ (1989), „За любовта и сянката“ (1985), „Паула“ (1994) и много други. Исабел Алиенде е носителка на Националната награда за литература на Чили за 2010 г. Официален сайт на писателката: www.isabelallende.com

Още от/ за Исабел Алиенде:

“Лупита обичаше да глади” – нов поглед към чувствено Мексико

* * *

Колонката на Гери е поредица на първия ни гост-автор – Гери Бенчева. Блогър, пътешественик, страстен почитател на хубавата литература, кино и театър, Гери е автор на блога Приказки и мисли за непораснали деца.

„От онези с многото мечти и големите емоции. И от онези, които събират усмивки“, както казва тя.

Гери ще продължава да ни вдъхновява да четем книги, да заставаме пред малкия и големия екран, да пътешестваме… да откриваме красотата на света.