Всенародният любимец Георги Парцалев

“Всенародният любимец Георги Парцалев (Изд. „Труд”) хвърля светлина върху това защо актьорът няма нито една награда в театъра и киното за 32 сезона в Сатиричния театър и над 20 филма.

В книгата откриваме още рядко показвани снимки на актьора, а част от изложените за него фактите мнозина ще прочетат за пръв път.

Авторът Пенчо Ковачев е дългогодишен журналист и автор на редица книги.

Като дете Парцалев често събира приятелчета от махалата и организира театрални представления в плевника.

Особено вдъхновен е, когато в с. Левски гостува театрални трупи.

Мечтата му обаче е да изпълнява силно драматични роли и да гледа как зрителите плачат заради съдбата на героите му и заради неговата игра.

Така при едно от гостуванията на Плевенския театър за постановката трябва дете и избират Георги. На него му е толкова интересно на сцената, че заживява с надеждата един ден да стане актьор и да играе в театър.

Георги Парцалев кандидатства за три специалности – право, медицина и стоматология. Приет е и в трите факултета и по заръка на родителите си избира медицината.

Парцалев учи в Медицинска академия четири години и си взима всичките изпити.

Но намира време и да участва в художествената самодейност. Играе в читалищата „Бачо Киро” и „Славянска беседа”, в работнически театър и драмсъстава на фабрика „Пролетарий”.

В началото на петата година обаче актьорът в него надделява над лекаря и той решава да се посвети само на сцената. Когато идва време да отслужи военната си служба, Парцалев вади късмет отново заради медицината:

„Смятаха ме за военен лекар и ми викаха Доктора…”

Мечтата му сбъдва Енчо Багаров – един незаслужено забравен театрален творец и деятел. На Багаров му представят „интересната личност” със смешна фамилия – Парцалев. Не след дълго войникът е отзован от поделението и зачислен към Ансамбъла на трудовата повинност. Багаров открива и привлича за театъра и Саркиз Мухибян. После води и двамата в Сатиричния театър.

Оттук започва и богата му на роли кариера. В книгата има много истории, свързани с работата в театъра и с негови колеги и приятели като Георги Калоянчев, Стоянка Мутафова.

Забавните и комични случки изобилстват в кариерата му на актьор, но в личния си живот Парцалев остава самотен. Причина за това е и сексуалната ориентация на актьора.

Вероятно, това е и причината той да не получава награди. Единственото признание за българския актьор идва от Чехословакия, където на XXV фестивал на трудещите се му дават награда за мъжка роля във филма „Сиромашко лято”.

Големият Георги Парцалев е един от най-обичаните български актьори. Той е сред любимците на публиката, колегите си и режисьорите. Парцалев е самороден талант, а влечението му към сцената и актьорската игра е още от невръстна детска възраст. Къде е роден и в какво семейство? Какви са били детските му години? Защо първият му сблъсък с професионалната сцена го кара да иска да се откаже?

Всичко това ще разберете от  откъса от книгата на Печно Ковачев „Всенародният любимец Георги Парцалев”.

Всенародният любимец Георги Парцалев
(откъс)

Да се родиш със смешна фамилия

1.

Призори на 16 юни 1925 г. в семейството на Веска и Иван Парцалеви в село Левски проплаква първороден син. Кръщават го Георги, на дядо му по бащина линия.

Старото име на селището е Караагач (Черен бряст). Намира се на около 50 км от Плевен. През 1884 година – само шест години след Освобождението – селото вече има основно училище, през 1887 г. е построена и черква.

На 6 септември 1898 г. с Указ №269, подписан лично от княз Фердинанд, му е дадено името на Апостола на свободата. От София предлагат три имена – на Левски, Раковски, Отец Паисий. Изборът на местния парламент е стопроцентово единен – селото да се нарече Левски.

Краеведът Христо Иречекски пише: „За него гласуват с нескрито задоволство и тримата представители на турското малцинство. За тях името на Раковски, пълно със съгласни букви, е трудно за произнасяне, а на Отец Паисий е все още малко известно”.

След пускането на жп линията от Плевен до Павликени през 1899 г. село Левски става гара Левски, а на следващата 1900 г. вече е важен железопътен възел.

Въпреки всички тези промени селището продължава да тъне в „беднотия, кал и простотия”. След години Георги Парцалев обича да разказва, че заради тази кал, когато тръгва на училище, му купуват галоши 42-ри номер – за да ги носи чак докато завърши школото.

На 3 август 1945 г. вътрешният министър Антон Югов, придружен от родения в селото министър на земеделието и държавните имоти Михаил Геновски, обявява село (гара) Левски за първия нов град на България след промяната на политическата система на страната.

Така Георги Парцалев, роден от родители селяни и израсъл на гара, на 20 години става гражданин, през 1948 г. заживява в София, но софиянец ще стане чак през 1966 г., а след 1957–1958 г. – любимец на цяла България.

2.

Има няколко версии за произхода на фамилията Парцалеви. Според едната тя идва от прадядо, който бил човек темерут, и съселяните му казвали, че „мълчи като парцал”. Според втората – друг човек от рода преди години купува и продава парцали.

Според трета, човек от фамилията постоянно ходи със закърпени панталони и му викат Парцала.

„Правил съм и по-задълбочени проучвания – казва в интервю през 1983 г. Парцалев, – но легенда и действителност са се вплели в едно.”

Може нито една от тези версии да не е напълно вярна, но трите орисници на малкия Георги единодушно решават – с такава фамилия момчето не може да стане друг, освен артист комедиант.

„Мисля, че и да съм имал желание за псевдоним, по-хубав от Парцалев нямаше да мога да измисля”, признава сам актьорът в същото интервю.

3.

Родовата памет говори, че дядото по бащина линия – Георги Иванов Парцалев, чийто три имена носи и артистът, е левент и хубавец. Язди коня си със сако, преметнато през едното му рамо. Конте, но и много строг баща. Наричат го чорбаджи Георги. Занимава се с търговия. Има четирима синове, на които оставя дюкян на 100 години и голяма къща.

Бабата Теодосия е учителка. Помнят я като красива и благородна, бялата й коса била стегната на кок. Никой от внуците й не я нарича бабо, викат й стара майко.

В голямата къща има специален салон с плетени камъшитени мебели, отрупани с красиви възглавници. Тук Теодосия посреща на кафе и чай колежките си учителки.

Дядото по майчина линия се казва Атанас. Той е шивач. Веднъж праща малкия Георги да му купи вестник. Без да иска, на връщане той го скъсал. Дядо Атанас му дава игла и конец и го кара да съшие хартиените късове.

Бащата Иван Георгиев Парцалев и тримата му братя също се занимават с търговия. През 30-те години на миналия век Иван продава грамофони, радиоапарати, шевни машини и електроматериали. Родата разказва за него следното: в магазина му има много крушки от 110 волта. Когато сменят напрежението на 220 волта, той включва всяка крушка в мрежата, за да не изхвърли стоката неупотребена.

Майката Веска е остроумна и с голямо чувство за хумор и явно Георги наследява това нейно качество. Вече е на достолепните 85 г., когато се шегува: „Ох, я да приседна, че току-виж се наместили сватовете. Нали имам момче ергенче…”

Веднъж Стоянка Мутафова й се обажда с лошата новина, че с Георги катастрофирали и лицето му е нарязано от счупените стъкла. „А, че беше много хубав преди, та сега да стане по-хубав”, коментира мама Веска.

4.

В такава среда живее нашият герой и от малък се показва като артистично и остроумно дете. Често събира децата от махалата и организира театрални представления в плевника. Особено вдъхновен е, когато в Левски гостува театрална трупа – от по-голям град или дори от София. Тогава Георги привиква деца от махалата и със собствени сили и средства повтарят видяното от артистите и аркашките.

Освен режисьор и актьор момчето е и сценограф на театралните постановки. За да изгради сцената, понякога Георги взема пердета от баба си Теодосия и ги използва за завеси и декори. От мазето изважда обръчи от бъчви, въжета и други предмети и с тях аранжира сцената.

Веднъж чупи шевната машина на майка си – опитва се да съшие на нея два картона, защото му трябват за декора на пиесата „Майчино сърце”, която току-що е гледал на поредния театрален гастрол.

При едно от гостуванията на Плевенския театър за постановката трябва дете и те избират Георги. На него му е толкова интересно на сцената, че заживява с надеждата един ден да стане актьор и да играе в театър.

5.

Като младеж Георги Парцалев се включва в самодейния състав на Левски. Мечтата му е да изпълнява силно драматични роли и да гледа как зрителите плачат заради съдбата на героите му и заради неговата игра.

Мечтата му се сбъдва. На читалищната сцена е поставена драмата „Край мътния поток”, в която младежът играе художник и на финала трябва да се самоубие с пистолет. Баща му Иван издялква пищов от дърво и той изглежда досущ като истински.

По идея на режисьора зад завесите стои човек с тапешник и когато героят на сцената насочи своя пищов към слепоочието, той трябва да гръмне. Парцалев произнася толкова сърцераздирателно финалния си монолог, че много от зрителите се разплакват. Той вдига пищова си, но зад кулисите не се чува нищо.

Георги повтаря монолога още по-драматично, пак вдига пищова и пак тишина. Тогава съзира нож на масата, грабва го и замахва да се наръга с думите „Заколвам се!”. И тогава откъм кулисите отеква гръм – най-сетне една от тапите е „хванала”.

Зрителите бързо сменят сълзите със смях, а Георги смята, че това е краят на кариерата му. Страданията му не свършват – на другия ден хората в Левски го сочат с пръст и се превиват от смях: ей го тоя, дето снощи се гръмна с ножа! А той се зарича повече никога да не стъпи на сцената и отклонява всички покани.

Но поставят пиеса за свети Климент Охридски. Обясняват му, че така ще го гримират, че и рождената му майка няма да го познае. Облича расо, слага калимавка, лепят му брада и мустаци. Той излиза на сцената, казва „Добър ден” и салонът се люшва от смях: „А, този е оня, дето не можа да се гръмне…”.

Излишен смях, напразни подигравки. Няма как пророчеството на трите орисници за бъдещото творческо амплоа на Георги Парцалев да не се сбъдне…

6.

Георги Парцалев учи до VII клас в Левски, след това постъпва в плевенската Първа мъжка гимназия.

Често е с празни джобове. Живее на квартира, храни се в гостилница, като сметката се записва в тефтер и баща му Иван я плаща, когато идва в града да нагледа наследника си и да плати парите за наема.

При едно такова идване прочита в дневника на Георги следното: „Вчера даваха страхотен филм. Пропуснах го – нямам пари!” Под този текст родителят написва: „Парите развалят човека!” Тръгва си, без да финансира любимото занимание на сина си.

Така сравнително заможният търговец Иван Парцалев възпитава отрока си в пестеливост. Години по-късно синът признава пред близки, че е благодарен на баща си за твърдата ръка и спартанската педагогика. Но когато самият той започва да печели много пари като артист, тази пестеливост сякаш напълно изчезва като черта от характера му.

В Плевен Георги си пуска тънките коцкарски мустаци, които стават запазена марка на изразителното му лице. Всички във фамилията имат неподражаеми гласове, но гласът на Парцалев е уникален. Той ще се превърне в едно от основните оръжия на актьора, с които ще превземе публиката на цяла България.

След години колегата му Константин Коцев, когото наричат Малък Пацо, казва, че Парцалев му прилича на географската карта на България, а мустаците му са като Стара планина.

7.

Като ученик в гимназията в Плевен Георги Парцалев се влюбва в момиче на име Роза. Пред колегата си Звезделин Минков я обрисува като „красиво, грациозно, неземно”. И още: „с руси коси, сини очи и бяла кожа… Ума ми взе! Тя като ходеше, като че ли по земята не стъпваше, сякаш из облаците плуваше. Абе, с една дума – богиня!”.

Двамата се разхождат, често той я изпраща до дома й. Носи й чантата и в него напира желание да я целуне. И чудото се случва! „Розичке, може ли да те целуна?” – престрашава се една вечер влюбеният до уши младеж. Тя му подава бузата си, но в последния момент извърта главата си и неговите устни попадат върху нейните. Щастие неземно!

Когато обаче Георги разказва на баща си, че е влюбен в съученичката си Роза, Иван Парцалев залива чувствата му със студен душ. Казва, че родителите на това момиче са много, много богати и никога няма да омъжат дъщеря си за младеж от „средна черга”. И не само няма да му я дадат, но може и хубаво да го набият. Изглежда, че синът е послушал баща си, но случаят сигурно е оставил драматични следи в душата на чувствителния младеж…

8.

Георги Парцалев има една сестра, казва се Сийка, архитект по професия. Като деца тя често му натяква, че е грозен. Веднъж обаче двамата вървят по една улица в Левски и ги срещат нейни познати. Един от тях казва: „Това ли е брат ти, Сийке? Много си приличате…” Връщат се вкъщи, сестрата се оглежда в огледалото и въздъхва: „Абе, знаеш ли, Жоро, ти не си толкова грозен…”. „От този ден сестра ми започна да ме харесва”, обобщава актьорът.

9.

През целия си живот Георги Парцалев остава много привързан към родното си място. Фамилната къща е в центъра на градчето – кокетна, с голям двор и със стара черница в него.

Местното ръководство решава да събори къщата и на нейното място да бъде построен жилищен блок. Парцалев и майка му Веска отиват в Левски и почистват къщата из основи. Украсяват я като за празник. Премитат и двора, подреждат го.

На другия ден къщата е съборена. Когато Парцалев разказва всичко това на Стоянка Мутафова, тя се разплаква. На мястото издигат панелен блок. В него семейството получава двустаен апартамент, който дълги години стои празен.

  • удивителна (0%)
  • вдъхновяваща (0%)
  • любопитна (0%)
  • забавна (0%)
  • гореща (0%)
  • щура (0%)
  • необикновена (0%)
  • плашеща (0%)
  • обезпокоителна (0%)
  • дразнеща (0%)

Подарете си вдъхновение

Най-интересните статии от изминалата седмица ви очакват! Всяка Неделя сутрин във Вашата пощенска кутия.

Запишете се за нашият имейл бюлетин тук