Тимъти Ферис ни е добре познат познат с „4-часовата работна седмица“ и „4-часовото тяло“.

В най-новата си книга „Похватите на титаните“ той събира интервютата си с близо 200 личности от световна величина, гостували в „Шоуто на Тим Ферис“, което наскоро надхвърли 100 милиона сваляния.

ПОХВАТИТЕ НА ТИТАНИТЕ

Тим решава да прослуша разговорите, които е водил през годините с гостите си в „Шоуто на Тим Ферис”.

Интуитивно започва да записва какво споделят за успеха си предприемачи, музиканти, актьори, автори и какви ли още не хора.

Есенцията на тези разговори се превръща в голяма книга, която можеш да отвориш по всяко време на всяка страница. С обещанието вътре да намериш мотивация, вдъхновение и ще събудиш гласа в себе си, който казва „Аз мога”.

Искам да бъда по-добър човек. Искам да бъда по-здрав. По-креативен. Искам да разбера какво се крие вътре в мен, да го опозная и да му позволя да се покаже. Искам да пътувам. Да създавам. Да уча.

Това не са лесни задачи. Животът затрупва с прах и паяжини талантите ни, емоциите ни и желанието да сме нещо повече. „Похватите на титаните” е наръчник за това как да спрем да се примиряваме със себе си и да станем „по”.

Редица успешни индивидуалисти споделят пред гуруто на мотивацията как, защо и колко. За нас най-любопитна е…

Чували ли сте за българката Мария Попова, която създава блога Brain Pickings?

Тя е успешна, известна, интелигентна, но какво точно работи? Тя е сито. Пресява новините, които среща в интернет и избира да сподели най-вдъхновяващите, тези с най-висока образователна и информационна стойност.

Мария нарича себе си куратор на интересното. Блогът й е посещаван повече от 1 милион пъти на месец. Тя е убедена, че ако някакво ценно съдържание стигне до правилните хора, това може да създаде нови възможности за всички. В същото вярва американският автор, предприемач и водещ – Тим Ферис.

Мария Попова 

Мария Попова (туитър: @brainpicker; Brainpickings.org) е писала за издания като „Атлантик“ и „Ню Йорк Таймс“, но според мен нейният най-изключителен проект е BrainPickings.org. Създаден през 2006 г. като седмичен имейл до седем приятели, „Брейн Пикингс“ вече има няколко милиона читатели месечно. „Брейн Пикингс“ е делото на живота на Мария – изследване на това как да живеем и какво означава да водиш добър живот. Тя често чете по една книга на ден, дестилирайки най-вечната и смислена мъдрост, която си заслужава да помним и да споделяме. Нейните качества и работоспособност са удивителни.

ЗАД КУЛИСИТЕ 

Мария има татуировка на едната предмишница (подобно на Райън Холидей), която гласи: „Върху какво да се фокусираме:“ и кръгла мишена под надписа. В центъра на кръга е думата „щастлива“. Мария: „Това е произведение на художника Марк Джонс, което държах на стената си в продължение на години. Когато преживях особено труден период в живота си, реших, че това е една от онези прости, огромни истини, които толкова лесно забравяме, и едно прекрасно заклинание, с което да се събуждаме. За да го направя възможно най-трудно за пренебрегване в началото на всеки ден, го сложих на ръката си.“

ОТ ХВЪРЛЯНЕ НА ПОДВЕЖДАЩИ ПРИМАМЛИВИ ПРЕДЛОЖЕНИЯ 

„Може би появяването ти по Си Ен Ен за две минути ще накара баба ти да се гордее с теб, но ако пътуването, подготовката и логистиката изяждат 20 часа от времето ти, което е за сметка на твоето писане и в последна сметка няма да се гордееш с резултата, може би не си заслужава. Често си мисля, че парадоксът е, че приемането на исканията, които получаваш, е за сметка на качеството на твоята работа – първоначалната причина за тези искания, – която винаги трябва да защитаваш.“

Тим Ферис: Именно затова спрях почти всички инвестиции, лекции и интервюта. Мария споделя, че известният невролог и писател Оливър Сакс (мир на праха му) закачал „лист хартия на стената до бюрото си, на който пишело с главни букви и удивителна „НЕ!“, за да му напомня да отхвърля поканите, които отнемат от времето му за писане.“

Към кой текст се връщаш отново и отново? 

„Точно в този момент, а отговорът ми може да е различен след девет години, дневниците на Хенри Дейвид Торо. Говорейки за това пресичане между външния и вътрешния свят, никой не пише по-красиво от него за неизменния диалог между двата. Има толкова много – наистина имам предвид много – универсални вечни истини в размишленията му за всичко: от най-добрата дефиниция за успеха до опасностите от седенето, за което той пише около 150 години преди да започнем да казваме: „Седенето е новото пушене.“ Всички тези художници и писатели, които се оплакват колко трудна е работата им и колко досаден е творческият процес и о, какви измъчени гении са. Не се хващайте… Сякаш трудностите, усилията и мъките придават сериозност на избраната от вас работа. Да вършиш страхотна работа просто защото я обичаш, в нашата култура звучи някак неубедително, което е недостатък на културата, а не изборът на работа, който творците правят.“ Това ѝ напомня за записка в дневника на Торо от март 1842 г.:

„Торо пише: „Истински ефективният труженик не е този, който задръства деня си с работа, а ще се заеме със задачите си, заобиколен от широк ореол на лекота и спокойствие. Ще има голяма свобода за отдих в неговия ден. Той е сериозен единствено за да постигне същността на времето и не преувеличава стойността на обвивката.“ Помисли си каква красива метафора е това – да не объркваш обвивката, външните атрибути на производителността като заетост, пълен календар или програма за автоматични отговори, със сърцевината и същността на действително свършената работа. След което той добавя: „Тези, които работят много, не работят усърдно.“ Много ми харесва.“

„Нашата култура е култура, в която се хвалим със способността си да се справяме със съвсем малко сън като някакъв медал на честта, който символизира трудова етика или  издръжливост, или някаква друга добродетел, но всъщност това е пълен провал на приоритетите и на нашето самоуважение.“ 

За да си припомним този „пълен провал“, двамата с Мария, а и още най-малко шест други гости в тази книга четат и препоръчват „За краткостта на живота“ от Сенека.

КОГАТО СЕ СЪМНЯВАШ , НАЧЕШИ СИ КРАСТАТА 

„Когато Кърт Вонегът пише: „Пишете, за да удовлетворите само един човек“, всъщност казва да пишете за себе си. Не се опитвайте да угодите на никого освен на себе си… Мигът, в който започнете да го правите за публиката, сте загубили играта, защото създаването на нещо, което да е удовлетворяващо и устойчиво в дългосрочен план, изисква преди всичко да не спирате да се вълнувате за него… Ако се опитвате да предскажете какво ще заинтересува публиката и как да отговорите на тези очаквания, скоро ще започнете да изпитвате неудовлетворение и горчивина, което ще проличи в работата ви. Това задължително проличава в работата ви, когато изпитвате негодувание. И наистина няма нищо по-неприятно за четене от нещо, написано с огорчение.“

Тим Ферис: За да направя нещата забавни за себе си, включвам в книгите си шеги и препратки към „Междузвездни войни“, които ще схванат само малцина мои приятели. В „4-часовото тяло“ има една фраза, която влуди редакторите: „Защото съм мъж, пич.“ Това е дълга история.

Най-лошият съвет, който виждаш или чуваш в твоя занаят или сфера на компетентност? 

„Следвай мечтите си.“ Това е невъзможно без себепознание, което отнема години. Човек открива своята „мечта“ (или чувство за цел) в самия акт на вървене по пътя, по който те водят едновременно изборите и шансът.“